Тревненски бУдил: Никола Чушков – първият учител по рисуване на Жул Паскин

През 1892 г. тревненецът Никола Иванов Чушков е назначен за учител във Видин, в частното Израилтянско класно училище. Там преподава математика, рисуване и вероучение. След известно време му предлагат мястото на директор и той приема. Самият факт, че богатата по онова време видинска еврейска община избира точно него, красноречиво говори за качествата му на добър учител. Той е наследил сериозни умения на художник от баща си и вуйчо си, които са тревненски иконописци.

Във Видин за първи път се среща с едно малко момче – бъдещия голям художник Жул Паскин. Това се случило през 1891 г., когато малкият Юлиус е ученик в първи клас. Никой дори не подозирал, че след години ученикът ще надмине своя учител в художественото майсторство и ще покори Париж и Ню Йорк.

Родителите на хлапето насърчават заложбите му и се отнасят сериозно към развитието му. Решават, че момчето им трябва да се учи при известния учител Никола Чушков. Той разказвал, че малкият с лекота прави линии, има усет за цветовете, бил тих и добър по характер.

След години журналистът Георги Папазов (да не го бъркаме с художника Жорж Папазов) пише, че картините на Паскин са изтъкани от розово, розово виолетово, охра, пак градация на розово до най-светлите нюанси. Подобни нежни тонове съм виждал върху икона в село Николаево, Тревненско. Може би именно това е следата оставена от Никола Чушков. А може би учителят просто е запалил искрата в душата на своя ученик, за да посвети живота си на четката и търпението пред бялото платно.

Бъдещият голям художник е роден на 31 март 1885 г. във Видин. Истинското му име е Юлиус Мордехай Пинкас. Години по-късно се подписва с артистичния си псевдоним. Той е евреин по произход. Неговият дядо по бащина линия Самуел Пинкас е австрийски вицеконсул в крайдунавския град. Бащата на художника Мордехай Пинкас е търговец на зърно в Русе. Оженва се за София Русо, също еврейка. В Русе се раждат брат му Мордехай и сестра му София. Семейството после заживява във Видин, където се появява на света бъдещия художник. Родната му къща днес не е запазена, съборена е през 70-те години на миналия век. На мястото е поставена паметна плоча.

Детето завършва първи клас и през следващата година продължава образованието си в Букурещ, където се преселва семейството му. Годините се нижели, а животът го отвежда във Виена и в художественото училище в Мюнхен. Посещава лекции в Кралската академия по изкуства в Берлин. През 1906 г. негови карикатури, подписани „Паскин Русчук“, са отпечатани в емблематичното списание „Българан“.

В края на 1905 г. заминава за Париж и става част от света на известните художници там. Има характерен стил в живописта. Майстор е на рисунката, но и на акварели, шаржове за вестници и списания. Показва по-рядко картини – рисува и графика. По-късно илюстрира книги. Заедно с Модилиани и Шагал е част от т. нар. Парижката школа.

Печели добре, но свободолюбивата му бохемска душа не остава дълго пред статива – обича с цялото си сърце нощния живот на френската столица – кабарета и локали. Името му постепенно се подрежда до имената на Матис, Реноар, Пикасо, Моне, Гоген, Сезан и Роден. Достига впечатляваща слава със своите акварели, шаржове, офорти за вестници и списания. Успява да покори и Ню Йорк, където живее в еврейския квартал, но обикаля и други американски градове. Тук минава под венчило с Ермин Давид, с която се познават от френската столица. В Америка в свое ателие работи голо тяло, портрети, фигурални композиции. Завръща се в Париж.

Самоубива се в ателието си на 2 юни 1930 г. преди своя изложба във френската столица. Погребан е в „Сент-Уен“, а после преместват костите му в гробището на Монмартър.

Никола Чушков надживява Паскин. Отделя много време, за да проучва историята, културата и бита на своя роден град Трявна. Изпод перото му се раждат статии за някогашните занаяти – зографството, резбарството, казаслъка (изработката на плетени украси – гемове, дизгини, нагръдници, подопашници, колани за коне, пискюли за подколенете на чорбаджийските потури, обшивки на мъжките селски дрехи, колани за жените, пискюли за фесове, кордони за часовници, украси за женските сокаи и шнурове), правенето на сокаи, за тревненския писан бръшлян, който майсторели зографите. Също текстове за исторически личности – Капитан Дядо Никола, Петко Р. Славейков, Архимандрит Кесарий, Георги Тодоров Попов – родоначалник на текстилната индустрия в Трявна.

Прави опити и в драматургията – написва – „Апостолът в премеждие“ (1901), „Аристотел и Александър Македонски“ (1901), „Годежници“ (1933). Автор е на разкази. Артист е в читалищния театър и режисьор на няколко пиеси.

Никола Чушков се ражда на 4 май 1864 г. в Трявна. Внук е на известния тревненски чорбаджия и първенец Никола Иванчов Чушков (дядо Чушка), който е сред близките приятели на Неофит Бозвели. Имал десет деца, които разпилели наследеното от него богатство. Бащата на Никола Чушков се занимавал с търговия, но скоро затънал в дългове и се отдал на нова работа – зографството. Станал съдружник с известния по това време зограф Иванчо Кънчев. Около тях Никола изучил рисуването. Но изкуството ще стане част от живота по-късно и на неговия племенник големият български художник Александър Добринов, който е син на сестра му Дуна.

Чушков получава първите си познания в местното килийно училище и след завършване на третокласното, се подготвя за църковен певец. Имал желание да стане учител. След Освобождението е назначен за разсилен при тревненския съдебен следовател, а след това е преназначен за писар.

В началото на 1883–1884 г. постъпва в Пансиона на Петропавловската духовна семинария над Лясковец, основана от Иларион Макариополски. Но прекъсва с учението. През 1885 г. участва като доброволец в Съединението на България и в Сръбско-българската война, за което е награден със сребърен медал. След края на войната успява да завърши трети клас на семинарията. След закриването ѝ по време на Стамболовия режим (1886), Чушков продължава да учи в Самоковската духовна семинария, която завършва през 1888 г.

Завръща се в родния си град Трявна и става учител в тревненското класно мъжко училище. Инициатор е за възстановяването на загасналото читалище „Познай себе си“. Неговата библиотека била предпочитана от тревненските ученици, които учели в Габровската гимназия. С усилията на Чушков е събрана голямата библиотека на читалището. След като Чушков напуска балканското градче читалището замира.

Никола Чушков учителства и в други градове – Варна, Бяла Черква, Луковит, Нова Загора. След завръщането си от Видин в родния си град, преподава в Тревненската смесена прогимназия „Петко Р. Славейков“. Там е бил два пъти директор. Председател е на Севлиевското музикално дружество „Лира“, на дружеството за културно-икономическо повдигане на Трявна, на учителското дружество на основните учители в Трявна и на тревненското гимнастическо дружество „Ангел Кънчев“.

До пенсионирането си през 1927 г. учи децата на математика, физика, химия, френски език, вероучение и рисуване. Чушков се отдава на обществена работа – председател е на читалище „Напредък“ в Трявна, на дружество „Червен кръст“ и „Юнак“. Заради русофилските си възгледи го принуждават да се откаже от учителството и го назначават за деловодител на вълнено-текстилната фабрика „Димитър Златев и сие“ в Трявна, но само две години по-късно напуска поради разпри между съдружниците. Отива си от живота на 6 януари 1953 г. в Трявна. Негова дъщеря е актрисата Виолета Николова Чушкова.

Казват, че учителят и дървото се познават по плодовете. Никола Чушков остава в сянката на своя известен ученик, но успява да запали онова пламъче на вдъхновението у него, което заедно с дарбата го нареждат до имената на най-известните европейски художници. Картини на Жул Паскин днес могат да се видят в Националната художествена галерия.

Д-р Мирела Костадинова