Никола Захариев (1898-1977 г.), по думите на сина му – инж. Захари Захариев, е „един от най-успешните кметове на Трявна”, който управлявал града от 1927 г. до 1932 г. и допринесъл изключително много за утвърждаването му като курортно селище. Факт е, че той е бил „във властта” още през 1925 г., като председател на тричленна комисия (тогавашната общинска изпълнителна власт или т.н. тричленки).
Според инж. Захариев, именно баща му, е мъдрият
управленец, който „прави от селото град”. Бащината му къща се намира на
Старинната улица, точно срещу къщата на Цаньо Захариев. Спомените за кмета
Никола Захариев обаче, дължи по-скоро на сестра си, която, за разлика от него,
е родена в Трявна.
„Баща ми става кмет, когато е само на 25 години и влага
цялата си енергия в кметуването - споделя инж. Захариев. – И, въпреки че е
твърде млад, притежава завиден политически нюх”. Така например, бъдещият кмет
се отказва от една, вероятно блестяща, политическа кариера в полза на своя
град. По думите на сина му, в навечерието на кметските избори през 1926 г., когато
Никола Захариев вече се е кандидатирал за кмет, тревненци издигат кандидатурата
му и за народен представител. В същото време дряновци номинират Стойчо Мошанов,
който пък е негов личен приятел. Никола Захариев осъзнава, че няма как и
двамата да спечелят парламентарните избори и решава да се оттегли от „борбата”
в полза на своя приятел и дори му отстъпва гласовете си. След това, той
съсредоточава всичките си усилия в кметската надпревара и печели изборите в
Трявна, като същевременно си осигурява и стабилната подкрепа на Стойчо Мошанов,
Андрей Ляпчев и на братовчед си Алекси Попов. Тримата държавни мъже са големи
приятели на Трявна и активно подпомагат дейността на новоизбрания кмет. С тяхна
помощ през 1930 г. в Трявна пристига първата „пожарна кола” - двуколка с
моторна пожарна помпа, доставена от Германия. При посещението си през 1927 г. пък
Ляпчев обещава да финансира построяването на Съдебна палата, която е открита
пет години по-късно. През същата година, по повод 100-годишнината от рождението
на Петко Славейков, по инициатива на Дружеството за културно-економическо
повдигане на Трявна и със съдействието на Общината, се изгражда
„парк-паметник”, носещ името на Славейков, както и негов паметник, дело на
именития скулптор Андрей Николов.
По думите на сина Захариев, именно Стойчо Мошанов
„урежда” Трявна да получи от Министерството на земеделието, при това напълно
безплатно, разсад за залесяването на района около Трявна. А кметът Захариев успял
да мотивира цялото население, което на доброволни начала се включило в залесяването.
В интерес на истината, още през 1911 г. председателят на основаното година
по-рано Дружество за културно-економическо повдигане на Трявна, Христо Даскалов
предлага една от основните насоки в неговата работа да бъде именно залесяването
на района около града. Година по-късно, по план, утвърден от Министерството на
земеделието и държавните имоти, околностите на Трявна се залесяват с бор,
акация и смърч. Залесяването се осъществява съвместно от държавата и Културното
дружество, като до 1929 г. са залесени Лясков дял, Св. Илия, Криви дял, Чернева
поляна, м. „Блъснатото” и др.
„Баща ми е бил доста инициативен – с нескрита гордост
споделя инж. Захариев. – Той е назначил и първите лекари на Трявна, единият от
които е бъдещият акад. Алекси Пухлев”. Кметът Захариев отваря и първата
общинска аптека, твърди синът и допълва, че именно той взема и решението
Общината да изкупи електропреносната мрежа в града.
„По времето на баща ми е изготвен и първия регулационен
план на града”, твърди инж. Захариев. Факт е обаче, че още през 1906 г. Трявна
е имала такъв план, който е бил коригиран през 1910 г., след построяването на
ж.п. линията.
Със сигурност знаем, че Никола Захариев е сред поръчителите
на заема от Популярна банка за закупуване на музикалните инструменти за първия
духов оркестър „Арфа”. По думите на сина Захариев, той е и градоначалникът,
който превръща честванията на годишнината от гибелта на Капитан дядо Никола в
събитие от национален мащаб. Първото от тях се провежда през 1927 г. и по
покана на кмета Никола Захариев на него присъстват и останалите живи опълченци
от четата на Капитана. Сред гостите са и тогавашния английски посланик, Стойчо
Мошанов, Андрей Ляпчев, Екатерина Каравелова и др. Посланикът е толкова
впечатлен от Трявна, че четири години по-късно се връща отново, този път, за да
кара ски, заедно със Стойчо Мошанов и министъра на транспорта. Впоследствие,
споделя инж. Захариев, когато отзовават английския посланик от България, Цар
Борис ІІІ дава аудиенция, като целия разговор се „върти” около впечатленията на
посланика от Трявна. „Заради това и Царят взема решение за построяването на
Детския санаториум в Трявна”, твърди наследникът на Никола Захариев. Нещо
повече, по думите му, именно баща му кани специалисти от София, които откриват,
че „тревненският въздух е много полезен за гръдоболни и астматици”. Той е и
човекът, който още през 1927 г. обявява Трявна за курортен и културен център на
България. Официално обаче, градът е обявен за „почивно място” със заповед на
Министерството на вътрешните работи и народното здраве от 1 април 1937 г.
По времето на кмета Никола Захариев, със съдействието и
на Културното дружество, Министерството на просвета отпуска средства за първия
рекламен филм за Трявна, който е заснет през август 1929 г.
През онези години, наред със „столичния хай-лайф”, много
колоритни личности посещават града, сред тях са Александър Балабанов и
художникът Константин Щъркелов.
И, макар че официално сме „почивно място” от 1937 г. или пет
години след управлението на Никола Захариев, по преценка на неговите съвременници,
той ще остане в историята на Трявна, като един от кметовете, които имат особени
заслуги за изграждането й като курорт.
А това едва ли би било възможно без съдействието и инициативността
на Културното дружество.
Галина Иванова
* В публикацията са използвани и сведения от доклада на Даниела Тодорова – Дабкова - „Щрихи към историята на Трявна от края на 19 и първата половина на 20 век”, публикуван в Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство, том 1, 2008 г.
| Селска улица в Трявна, 30-те години на XX век, худ. Константин Щъркелов |
| Честване на годишнина от смъртта на Капитан дядо Никола на площада в Трявна, 20-те години на XX век |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.