Спомени на Здравка Станчева

Баща ми Димитър Илийчев е от Трявна, завършил философия в Лайпциг, доктор по философия, гимназиален учител.

Майка ми е от Трявна. Дъщеря е на революционера-зограф Цаньо Захариев. Завършила е педагогическата гимназия във В. Търново, била е учителка в Трявна. Тя си спомня кога е било построено сегашното училище „П. Р. Славейков“. Протоколът с имената и подписите на тогавашните учители е поставен в едно шише и зациментиран в основите.

Тогавашните учители, с по-будните граждани, имали театрална трупа и хор. Пеели повечето песни от Добри Христов. Представили няколко пиеси. Майка ми играела главните роли в „Лудетина“, „Жена министър“ и др. На едно представление на пиесата „Лудетина“ инж. Лотър (от строящата се жп линия през Балкана) й поднесъл букет от изкуствени цветя. Сцената беше в старата част на училището, на горния етаж. Там беше и танцувалният салон, където и ние давахме забави, хора и вечеринки.

Като дете, в първо и второ отделение, бях частна ученичка в къщи, занимавана от майка ми. Явявах се на изпит в края на годината. В трето отделение постъпих в училището. В четвърто отделение, през Първата световна война, ни взеха училището за военна болница. Учихме на разни места. Ние бяхме в черковната килия. Учител ни беше Никола Богданов.

В първи прогимназиален клас бях в Разград, а втори и трети – в Трявна, където имахме много добри учители, за които нищо не е писано. По аритметика ни преподаваше Боньо Грозев. Той беше много взискателен. Тетрадките ни бяха особено подредени по негов вкус. Всичко се научаваше още в клас. В края на срока, а после в края на годината в изискани геометрични фигури написвахме изучавания материал. Такава тетрадка и материала по аритметика във втори прогимназиален клас съм дала в музея. Едва ли е имало друг такъв учител, като Боньо Грозев. Втори образцов учител ни беше във втори и трети прогимназиален клас Кънчо Иванов. Неговите изисквания също бяха неповторими – строг и взискателен. Досега си спомням идеално написания материал на черната дъска и всички ученици се стараехме да му подражаваме.

По история ни предаваше директорът на училището Никола Дончев. География и естествознание – Иван Георгиев. Гимнастика и вероучение – Никола Чушков. Учихме и черковно-славянски език. Всички молитви знаехме наизуст на славянски.

Пеене ни преподаваше Атанас Пейчев. Той основа детска „Музикална китка“. Два пъти в седмицата имахме спявка. Изнасяхме утра и вечеринки, детски оперетки – „Малката кибритопродавачка“, „При болния учител“, „За птички“, „Горски цар“. На Нова година изнасяхме балет, подготвен от Никола Чушков с песента „Сладка теменужка“.

„Сладка теменужке,

ти миличка ми дружке,

що от мен се криеш,

в храсталак виеш?

Ти цъфтиш в премяна,

не толкова голяма,

но затуй си пълна

с мирис приятен!“

Друг балет беше „На музите“:

„Ний сме девет в Геликона,

при полите на Парнас,

в едно с нас и Аполона.

Всяка там живей от нас.

музи и богини,

нимфи и роднини,

ще живеем волно, весело

докат слънце ясно

на небето грей

ний цял свят желаем

да владеем!“

След балета се нареждахме и образувахме жива картина, която се осветяваше с бенгалски огън. Така завършваше вечеринката.

Главната роля в „Малката кибритопродавачка“ играеше Манка Богданова. Тя пееше много хубаво. Ролята на Аполон изпълняваше Цанка Шиварова, най-хубавата ученичка.

На училищния празник Св. Св. Кирил и Методий, след молебена играехме хоро в училищния двор. Свиреше латерна. Всички стаи бяха украсени с венци и цветя. Пазеше се чистота.

Немирните ученици наказваха прави „под часовника“ или ги запираха в „тъмната стая“. На разходки и екскурзии не ни водеха и все пак сме си прекарвали весело.

Останала съм с отлични спомени за учителите и съучениците си в училище „П. Р. Славейков“.

 

в. „Тревненски зов“, бр.47/20 ноември 1991 г.

Здравка Станчева

Здравка Станчева

Вляво на снимката е Славейковото училище, а вдясно - Тревненският конак