Димо Казасов – едно от незабравените лица на спасението

Дейността на Димо Казасов като защитник ме провокира да се разровя в неговия живот. Известно е, че той е роден на 5 септември 1886 г. в Трявна. В сайта на Община Трявна и по-точно в раздела за бележитите личности, родени в града, за Димо Казасов е отбелязано, че: „в началото на Втората световна война взима дейно участие в акцията за защита на евреите от физическо изтребление /…/. За заслугите си по спасяването на българските евреи Казасов е признат от държавата Израел и Яд ва-Шем /* „Яд ва-Шем“ е национален „Мемориал на катастрофите и героизма“, разположен в Йерусалим, в който е събрана информация за евреите – жертви на нацизъм в периода 1933 – 1945 г./ като един от праведниците сред народите наред с 19 други българи.

Колко много въпроси и отговори и колко все още неизвестни се крият в едно такова проучване. Самият Казасов спомена, че е „наивно да се пише за това, за което е толкова много писано и което е толкова добре познато“. Аз няма да се спирам на биографията на Димо Казасов, защото за него има изписани стотици страници. И все пак, след като споменах, че е роден в Трявна, надявам се, че ще бъде любопитно да се каже нещо повече за рода и детските години, прекарани в родния му град. За тях по един изключително колоритен начин откриваме сведения в издадените от него сб. „Преживелици“ и мемоарния труд „Видяно и преживяно. 1891-1944“. „Роден съм през 1886 г. – пише Д. Казасов. – Само след година и половина от венчавката си моите родители се развеждат. В тихия балкански градец Трявна подобен факт не се помни. Сензацията е голяма, тъй като от разтрогнатия брак е останало едно деветмесечно момченце. Кому ли ще се падне? Всички пророкуват. „Разбира се, на майката!“. Тъй е обичаят – момичето на бащата, за да го жени, а момчето на майката, за да я гледа.

Не станало предвиденото. Случило се неочакваното. Бащата открадва детето и го предава за охрана на родителите си. Почва дългогодишна война. Детето, като безчувствена вещ, преминава ту в бащиното му, ту в майчиното му семейство. Основно за него се грижат баба му и дядото от страна на баща му. Така борбата приключва с победата на бащата…“.

Но историята със съдбата на малкото дете продължава. Майката, която е едва 18-годишна, прави повторен опит да открадне детето по време на ежегодния есенен събор. Но и този път опитът е неуспешен. Скоро баща му се задомява и през 1892 г., едва навършил 6 години, малкият Димо е отведен в малките колиби Райковци, където баща му е назначен за народен учител. В края на учебната година детето е изпратено при любимите си баба и дядо, но не за дълго. Самият Казасов в книгата си „Трявна“ отбелязва: „за мен дядовата къща беше земен рай – топъл, безгрижен и сърдечен…“. Но въпреки всичко детският спомен за развода завършва с едно изречение, написано с главни букви: „ХОРА, ИМАЙТЕ МИЛОСТ КЪМ НАЙ-НЕВИННОТО И НАЙ-БЕЗЗАЩИТНО НА ТОЯ СВЯТ СЪЩЕСТВО, НАРЕЧЕНО ДЕТЕ, И НЕ ГО ЛИШАВАЙТЕ ОТ НАЙ-БЕЗКОРИСТНАТА НА ТОЯ СВЯТ ПРИВЪРЗАНОСТ, НАРЕЧЕНА МАЙЧИНА ОБИЧ“. Позволих си да цитирам тази мисъл, защото за мен тя, както и преминалото му невесело детство, оказва влияние и върху цялостния живот на Димо Казасов.

През 1896 г. бащата отвежда 10-годишното си момче в Тутракан, от там в Русе, София. С това приключва животът на Димо Казасов в Трявна, но връзката с родния му град не прекъсва никога. Родния си град посещава нееднократно след 9 септември 1944 г.

През 1962 г. той издава книгата „Трявна“, части от която намират място и в други негови издания. В нея разказва за най-известните стари тревненски занаяти, за църквите, за известни личности, включително и за Петко и Пенчо Славейкови, за махалата Райковци и т.н. Личността на Димо Казасов е твърде противоречива. Изпълненият с различни превратности живот кара изследователите му да го описват като най-големия демагог. В книгата „Незабравените лица на Спасението“, а и в други изследвания, Димо Казасов е представен като политик и общественик, журналист и публицист. Бил е министър в различни правителства, депутат, участник в превратите от 9 юни 1923 г. и 9 септември 1944 г., индиректно в преврата на 19 май 1934 г. Като допълнение е кратката му дипломатическа биография като пълномощен министър в Югославия /1934-1936 г./. По това време в Белград е Асен Смядовски – шуменец, дипломат, публицист, първи секретар в Посолството в Берлин 1939-1943 г. Двамата се запознават и редовно общуват, като разискват политически теми, свързани с идването на Хитлер на власт и отношението към евреите. Димо Казасов е автор на редица мемоари, публицистични сборници и статии. Има незавидна слава на автор на Закона за забранената литература, от който лично е засегнат.

В този активен и разнообразен живот, изпълнен с изключително много събития, определено място заемат и действията му в защита на евреите в България. Вижданията на Казасов по въпросите на антисемитизма и отношението към теориите за „чиста раса“ си проличават още в края на 30-те г. През 1937 г. редакционен комитет с уредник Буко пити издават книгата „Българската общественост за расизма и антисемитизма. Анкета между видни представители на българската общественост, наука, литература, изкуство“. Към участниците са отправени три въпроса: 1. Какво мислите за расизма като теория и практика?; 2. Как обяснявате антисемитизма? и 3. Мнението ви за еврейството въобще и частно за еврейството в България? В книгата са включени отговорите на 60 общественици, учени, писатели, публицисти, артисти, художници и др. Сред имената е и това на Димо Казасов. В анкетата той дава отговор и на трите въпроса, сравнявайки многовековната съдба на българския народ, познаващ робството и потисничеството, с тази на евреите и отношението към тях. „Слава Богу, в България антисемитизмът не вирее и не ще може да вирее и поради факта, че българският евреин е пропит с манталитета и с националните тежнения и култура на българския народ, с които той е делил и дели всички скърби на нашите изпитания и всички радости на нашите достижения…“.

Известно е, че през 1940 г. в страната се разгръща протестна вълна срещу подготвения Закон за защита на нацията, отнемащ гражданските, политическите и социалните права на евреите в България. Едни от първите, които реагират срещу действията на правителството, са писатели, художници, адвокати, лекари, общественици, които изпращат редица протестни писма до Народното събрание. На 1 ноември 1940 г. Христо Пунев, български поет, публицист, журналист, политик, социалдемократ, участник във войните за национално освобождение и обединение, изпраща Открито писмо до народните представители против приемането на посочения законопроект, приподписано от група общественици. Към писмото се присъединяват и Димо Казасов – бивш министър, Янко Сакъзов – също бивш министър, Иван Руневски – адвокат, Людмил Стоянов – писател, Стоян Костурков – бивш министър, Петко Стайнов – професор и Константин Нефтянов – публицист. Трудно е да се каже, че това е едно обикновено писмо – протест. Всъщност откритото писмо е от 11 машинописни страници, които разкриват историята на българските евреи, тяхната роля в България още от годините на Българското средновековие, участието им във войните за национално обединение и освобождение, ролята им за икономическия и културния живот. В писмото се настоява народните представители да спазват Конституцията, която дава равни права на всички граждани на България, а не да поставят евреите извън законите на България. Възниква въпросът – защо Димо Казасов се присъединява и подписва писмото на Христо Пунев? Споменах вече за мнението му относно антисемитизма. През 1940 г. той е председател на Съюза на българо-югославските дружества и на Комитета за защита и амнистия на политическите борци /1936-1944/. Неговата ориентация към Социалдемократическата партия е вече налице. От 1943 г. става член на Националния комитет на Отечествения фронт, който е обявен извън закона.

Може да се предположи, че всичко това е една от обосновките да се включи в действията на гражданското общество в защита на евреите в България. Самият Казасов пояснява, че след изложението на Съюза на българските писатели срещу приемането на Закона за защита на нацията той, като гражданин, се противопоставя на Закона с Откритото писмо, отправено на 18 ноември 1940 г. до министър-председателя Богдан Филов, с копие до министрите и народните представители. Отпечатано на хелиограф, писмото бързо се разпространява в цялата страна. Димо Казасов подчертава, че пише от името на „непринадлежащ към никоя партия гражданин“. Писмото е дълго, съдържащо изключително силни въпроси, аргументи, обяснения, свързани както с българските интелектуалци и дейността на министър-председателя Богдан Филов, така и със защитата на еврейското население. „ Когато българският народ изгуби своето съхранено през вековете и характерно за неговия национален облик чувство за справедливост и човечност, той ще загуби своята нравствена и духовна физиономия, своята национална самобитност, своята славянска същност, своя български образ. Но той ще загуби и още нещо! Той ще загуби и своя събиран в течение на дълги години морален капитал, който го е издигнал в очите на света като трудолюбив, толерантен, мирен, справедлив и човечен народ. И защита на писателите е защита на посегателството върху най-скъпоценното съдържание на българската национална душа“. В писмото си той се обръща към премиера Богдан Филов, министрите и народните представители с един от най-важните въпроси: „Кого ще заблудите, че борбата срещу евреите не е плод на чуждо влияние?“. И което е още по-интересно, задавайки своите въпроси, се обръща към Богдан Филов и в качеството му на председател на ПЕН клуба, председател на Българската академия на науките и професор в СУ. Според Основната харта на световните ПЕН клубове, членовете им трябва винаги да използват влиянието си в полза на доброто разбиране и взаимното уважение между народите и поемат ангажимент сами да направят всичко възможно, за да разсеят расовите, класовите и националните вражди и да се борят за идеала за едно човечество, живеещо в мир в света. Именно, познавайки тези правила, Казасов пита Богдан Филов дали наистина не разбира, „че защитата, която писателите направиха за евреите, е същевременно защита на духовната самобитност на българина, надарена с човечност, справедливост и състрадание съм изпадналия в беда?“. През 40-те години българският ПЕН клуб /сега П.Е.Н. център/ обединява около 40 от най-известните български писатели, които активно се включват в обществения живот.

„Вие имате само едно средство да държите в заблуда народа по тия и редица други въпроси: цензурата и камшика. На тях днес председателят на Академията на науките е поверил грижата да пазят престижа на истината. Но истината въпреки всичко ще възкръсне и в нейната светлина светът ще види учуден, че председателят на Българската академия на науките вместо с факел се е оказал в камшик в ръцете“.

Изпращането на писмото не минава без последствия. Димо Казасов е извикан в Дирекцията на Държавна сигурност и предупреден, че срещу него ще вземат сериозни мерки, т.е. ще го пратят в концлагер, ако продължава да разпространява писмото. Но то вече е получило гласност из цялата страна. За съжаление, съпротивата е безрезултатна, а ЗЗН е приет и утвърден с Указ №3/21 януари 1941 г., подписан от царя и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16/23 януари 1941 г.

Първият етап в борбата за защита на евреите, в която активно се включва и Димо Казасов, завършва с неуспех за българската интелигенция. Но само след две години предстои още по-ожесточена борба – този път за спасението на 50 000 български евреи, които трябва да бъдат депортирани към лагерите на смъртта по силата на сключена спогодба. Но 1380 човека, намиращи се в пределите на Македония, Беломорска Тракия и Пирот, са унищожени безвъзвратно.

За действията на българското гражданско общество, на Св. Синод, на Димитър Пешев и неговите последователи за това именно спасение, осъществено на 9 и 10 март 1943 г., се говори ежегодно и никога няма да бъде забравено. Всъщност българските евреи са спасени, но всички софийски евреи са изселени в различни градове от Северна България. И отново в писмо до цар Борис, изпратено около 26 май 943 г., срещу този акт протестират много общественици, сред които е и Димо Казасов. Те настояват царят да отмени изселването, като казват, че в противен случай, той ще носи пълната отговорност. Но не само с подписите си Димо Казасов е считан за защитник на евреите в България. В собствения си дом той укрива и спасява евреи, сред които Йозеф Герон – председател на Еврейската консистория, д-р Исак Калми – активен член на Комитета за спасяване на българските евреи към Консисторията, Менахем Фианов.

В мемориалния комплекс „Яд Ва-шем“ в Израел има специална алея на праведниците на света. „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, е девизът на „Яд Ва-шем“. Алеята е създадена през 1962 г. и всяко дърво се засажда в чест на конкретен човек от различни държави, допринесъл за спасяването на евреите по време на Холокоста. За своите действия и за прякото участие в спасението на българските евреи на 15 май 1966 г. под номер 58 Димо Казасов е обявен за праведник на света. Неговото име заедно с имената на Димитър Пешев, митрополит Стефан, митрополит Кирил, Спиро Денков, Михаил Михайлов, Павел Герджиков, Вера Пасева – Ичкова, Младен Иванов, Атанас Костов, Ана Георгиева Дамянова – Попстефанова, Анна Сърчаджиева, Станка Стойчева, Надежда Василева, Петър Михалев, Иван Момчилов, Асен Сючмезов, Владимир Куртев и Рубин Димитров, са записани за вечни времена.

Достоен завършек на действията на Димо Казасов и публицистичната му кариера се явява есето „Толерантността – неразрушим национален капитал“, в което дебело подчертава историческия факт – спасяването на българските евреи през 1943 г., когато „от ужаса на отровните камери и горящите пещи са избавени 50 000 наши съграждани, деца на Давид“. Когато пише това есе, Димо Казасов е на 90 години. Именно тези години и материалите, които публикува, доказват, че той е човек със свободен дух. На 28 юли 1980 г. почива на 94 години. Неговият живот и неговото творчество са изпълнени с противоположности, за което е хвален и отричан. Но действията му по спасяването на българските евреи с право го утвърждават в списъка на незабравените лица на Спасението.

 

Бета Хараланова

Регионален исторически музей – Шумен

Димо Казасов изнася реч на Възрожденския площад в Трявна

Атестация за награждаване на Димо Казасов с
почетен знак на Йерусалим 1966 г.
Фонд СМРЗИ - Трявна