Тревненски бУдил: Гурбетчии от Тревненско. Част II

Както споменах, източник на информация за градинарите от Тревненския район са събраните сведения от краеведи през 70-те и 80-те години на ХХ век, когато още родовата памет е пазела имената на гурбетчии-градинари, местата, където са работили и резултатите от работата им. Основно градинари излизат от селищата около Белица. Те работят както в Южна България, така и отвъд границите ѝ – в Румъния, Сърбия, Русия. Вероятно една от причините за големия брой градинари от района е географското разположение на селището - в близост до по-оживените пътища към Северна и Южна България. Градинари излизат и от други селца – Носеи, Радино, Енчовци от Плачковския район.

Организацията на градинарите гурбетчии от Великотърновско си има своя специфика и йерархия. Тя е подробно изследвана и описана от Хр. Хинков. Има работници – градинари: в тайфите има ортаци, които имат различен опит в градинарството и получават дял от печалбата, и чираци - 10-15 годишни момчета, които тепърва усвояват градинарски умения и получават определено възнаграждение за времето, за което са се договорили да работят. Процентно чираците са много по-малко от ортаците. По-високо в йерархията са организатори на четата (тайфата) – „майстори“, „тайфаджии“, „газди“(това наименование навлиза в края на ХIХ век и има сръбски произход). Освен с добри познания в градинарството, те трябва да са предприемчиви, безупречни в сметките, да се ползват с доверие и авторитет. Следващ по важност в четата е продавачът, който трябва да е честен, да познава условията на пазара, да говори достатъчно добре езика на държавата, в която се работи. В по-големите чети има също касиер, готвач, който приготвя храна за членовете от тайфата. Сред беличанските градинари са както участници в чети, така и организатори. Петър Богданов изброява за началото на ХХ век 63 градинари, от които 17 газди.

Сформирането на градинарските тайфи започва в края на зимата. Участието в тайфата не е обвързано с финансово вложение. С разширяването на територията на работа на градинарите – като държави и като брой селища, нуждата от работна ръка расте. Така към градинарските тайфи се присъединяват и жители на малки планински селища в полите на Стара планина, включително от Тревненско, което е част от Търновски окръг. Броят на членовете на тайфата зависи от големината на градината, дали е в близост до голям или малък град, дали ще се полива и т.н. Четата може да е от 7-8 души, до 50-60 ортаци и до 150–200 чираци и надничари. В края на февруари – началото на март градинарите се отправят към местата, където ще работят. От предварително събраните общи средства се наема земя, ако не е наета в предходни години, закупува се „гидик“ – работен добитък (коне, волове), земеделски инвентар (ако такъв не е оставен от предходни години), семена за посев, храна за хората от тайфата докато започне продажбата на продукция от градината. Първите месеци на най-усилена работа са март-юни, когато се подготвя земята, подготвят се и се сеят разсадите, при нужда се наемат хора и от местните. Работният ден е по 17-18 часа. Започва преди изгрев и приключва след залез слънце. За продажбата на зеленчуците се грижат самите градинари. Първите излезли в странство градинари отглеждали 3-4 вида зеленчуци – лук, зеле, праз, фасул. В края на ХIХ век отглеждали почти всички видове зеленчуци, също пъпеши, дини и овощия, като се съобразявали с вкусовите предпочитания на местното население. Още с пристигането си градинарите избират и наемат дюкян за продажба на готовата продукция. Но ако изостане стока или остане такава в последните дни преди напускането на градината, зеленчуците се продават на по-ниска цена на прекупци. Работният сезон продължава до края на октомври – средата на ноември. Обикновено градината се наема за няколко години и има практика да остават градинари да се грижат за градината и инвентара. През зимата на 1888 г. 68 градинари от Тревненско са останали да зимуват в градините в чужбина: в Румъния – 45 градинари, в Австро-Унгария – 13; в Русия – 3; в други държави – 7. Има и градинари, които трайно се заселват в други държави, наемат градини и ежегодно наемат работници за обработването им. Според Ив. Гешов тайфите на тези градинари са основно от чираци, наемани от бедните Еленска и Тревненска околии. Впоследствие част от работещите в градините се ориентират към прекупвачество.

Ето примери за градинари от Тревненския район и местата, където са работили:

Първенството на градинарите - газди се държи от Михо Пеев Николов от к. Райнушковци, работил градинарство в Сърбия, гр. Шабац (срещу Нови сад). Бил газда, който държал най-голямата зеленчукова градина от 20 дка преди Първата световна война (от 1908 до 1914 г.) и водел до 16 души работници. Градинарството учил при горнооряховските градинари. При него работили Колю Пейков Нанев от к. Маневци и Тодор Пеев Николов, негов брат, който живеел в Трявна. Другите газди държали по 4-6 дка зеленчукови градини и са водили по 5-6 души градинарски работници.

Дядо Белчо от с. Томчевци (р. 1889 г.) като момче бил заведен от чичо си Иван като градинар в Румъния. Работил 5-6 месеца и като се върнал, баща му го пазарил градинар в Русия. До Варна пътували с каруца, след това с параход до пристанището в Новоросийск. В Русия работил 8 г.

Богдан Грозев от с. Милиджии (дн. Явор), работил като градинар 8 г. в Русия, 3 г. в Австрия, 3 г. в Унгария.

Георги Петков Николов от к. Дъскари е бил градинар в Русия.

Денчо Петров Дъндънев и Цаню Тодоров Цанев от с. Белица са работили в Братислава като градинари.

Денчо Христов Папазов от к. Димиевци е работил като градинар в Клагерфурт, Австрия.

Един от най-известните градинари в Стара Загора бил Иван Димов от к. Иван Димов. Градинарството било започнато от неговия баща Димо Василев още в края на XIX век. Иван имал 40 дка зеленчукова градина, от които 10 дка под стъкло. При него работил и Минчо Тодоров от к. Иван Димов.

Братята Иван и Миню Недеви Иванови от к. Малчевци заминали през 1929 г. като градинари в Русия.

Иван Недев от Белица заминал като градинар в Русия, върнал се през 1934 г. и се заселил в Стара Загора.

Илия Георгиев Цанев от с. Малчевци в началото на ХХ век бил градинар в Стара Загора, кв. Колю Ганчев. Брат му Станко Г. Цанев бил градинар в с. Плоска могила, Старозагорско.

Дядо Калчо Станев от к. Михаилчета е работил като градинар в Румъния.

Койчо Василев Коев от к. Михаилчета е бил градинар в Хърватско, в Загреб. Водил е градинарска чета. В Загреб са работили и Богдан Митев Богданов от с. Белица, Дончо Петров Дъндъков от с. Белица.

Колю Димов Иванов, Иван Димов Иванов, Колю Иванов Христов от к. Дръндари са били градинари в Букурещ, Румъния в началото на ХХ век.

Кольо Пепелянов от с. Стояновци работил като градинар в Русия – Одеса в началото на ХХ век. С него били и Иван Ралев от с. Даевци, брат му Станьо Перето, Кольо Богданов от Маневци, Костадин Богданов Кьосето от с. Маневци, Митьо Минков от Райнушковци и др. Бил градинар и в Донска област, Екатеринославска губерния, заедно с Михаил Богданов от с. Маневци; Недялко Цанев от с. Белица; Иван Недев от с. Белица; Митю Манев от с. Маневци.

Марин Иванов, Златю Христов, Цаню Иванов, Васил Атанасов Богданов от с. Глутници работят в Русия, гр. Каракал,

Нено Тотев, Михо Христов, Тодор Пенчев - Късака, Дончо Иванов Дончев са работили като градинари в Румъния и гр. Стара Загора.

Петко Стойнов и Никола Михов, с. Свирци – работили като градинари в Русия, Австрия, Румъния.

Петко Костадинов Колев от к. Маневци е бил градинар в Русия.

Петър Богданов Стойнов е бил градинар в Русия. Заминал на 12 години през 1886 г. и не се върнал. През 1918-19 и 1920 г. държал дюкян за зарзават в Ростов на Дон на Покровския пазар. Цаньо Петков Колев (р. 1897 г.) от к. Малчевци, който също бил градинар в Русия, доставял зеленчук на комисионни начала.

Рачо от махала Рачевци към к. Ошаните, заедно с 4-мата си сина Михо, Недялко, Георги и Петко, били градинари във Влашко.

Станьо Пенчев (роден вероятно в началото на ХХ век.) от с. Войниците работил по бахчии. Бил майстор в отглеждането на зеле, пипер, лук. Много хора от с. Войниците са работили по бахчии.

Тодор Пенчев от к. Чифлика се изселил в Стара Загора като градинар.

Тодор Георгиев Цанев с цялото си семейство отивал в с. Поска могила, Старозагорско, където отглеждал зеленчуци. Имал 80 дка земя и временна постройка в градината. През зимата се връщал в с. Белица.

Тотю от рода Чипели, от с. Недялковци, в началото на ХХ век е бил градинар в Румъния и там останал. Братята му Миню и Колю също били градинари, но в Русия, където останали.

Христо Дончев (р. 1897 г.) от к. Уруци, на 12 г. отива градинар в Румъния /до 1912 г./. Първоначално работел в гр. Корабия в Румъния с дядо си Райко Пенчев от к. Караджовци. От 1912 до 1946 г. бил градинар в Старозагорско – 7 години работил с Михаил Минчев Мухтана от к. Райнушковци в с. Муратлий.

Христо Иванов Христов от к. Дръндари е бил градинар в Букурещ, Румъния и в Русия.

Цаньо Кънчев Влахов от к. Неновци бил градинар в Румъния, от където и фамилното му име „влахов“.

Мъжът на Пена Денева работил в Унгария като градинар с Рачо от с. Милиджиите (дн. Явор).

От с. Бърдени мъжете ходели на гурбет в Румъния и Русия.

За другите селища в Тревненския район информацията е по-ограничена. Причината е в липсата на по-обстойни проучвания за селищата, както и в разположението на тези селища встрани от оживените пътища през XIX век.

Каква оценка можем да дадем за значението на градинарството като форма на гурбет. Отдалечени от дома, гурбетчиите са лишени от близостта на семейството, уюта на дома, споделянето с близки хора на радости и тревоги. Какво печелят – освен средства, необходими за ежедневието на семейството, те стават носители на новостите в бита на тревненци: в облеклото, покъщнината, обноските. Градинарите донасят нови растения; внасят механизация в обработката на земята и съпътстващите дейности - например веялки за отделяне на зърното. Често те са инициатори и дарители за ремонта и направата на значими за селищната общност обекти.

Темата остава отворена – сигурна съм, че ще станат известни още имена на градинари от Тревненско.

Даниела Тодорова - Дабкова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 6, 2021 г.