Мините в Плачковско след Освобождението. Част II

Интересът към каменните въглища се засилва. Той е пряко свързан с индустриалното развитие, защото осигурява енергийните нужди. Това се гарантира и от приетите през 1883, 1891, 1906 и 1910 г. закони за мините. Според тях всички подземни богатства са държавна собственост, гарантира се минната свобода и частната инициатива. Създаденото през 1890 г. Минно отделение, насърчава търсенето и добива на полезни изкопаеми.

С искане до Окръжното управление в Търново, с министерски и царски укази, се получава периметър за търсене на въглища за срок от 2 години. Първи наемат периметри Васил Д. Карагьозов от Търново през 1893 г. в м. Турлата /Точилата/ и Стефан Симеонов от Русе през 1897 г. край с. Стоевци. Следват ги много тревненци – само през 1897 г. те са 50. След кратко затишие, поради икономическата криза, през 1897 – 1900 г. интересът отново се засилва, като през 1901-1911 г. районът на Плачковци е зает с периметри. От 1900 г. до 1928 г. в Търновски окръг са наети 579 периметри. Периметри наемат Кина Велчева от Г. Цоневци, Мито Н. Дамянов от Стоевци, Димо Христов от Пунговци, Митьо Митев. Само през 1937 г. са наети 51 дружествени периметри. Макар, че таксата на периметрите е малка, местните кандидати не са много, защото не разполагат със средства.

При откриване на въглища, държавата отпуска концесии. Това е договор за правата и задълженията на държавата и концесионера. Концесионерът е длъжен да обозначи района, да представи план за добив и разрези, както и ежедневни планове за производство. Техническата работа се ръководи от инженер. Води се ежедневен регистър за изработеното в галерията, добива и чистата печалба, дневен контрол на работниците, което се отчита в окръжното управление.

Срокът на концесията е до изчерпване на залежите. При внос на машини и съоръжения, концесионерът получава улеснение от данъци, берии и такси, намаление на половин такса за воден и жп транспорт. От съседните гори получава дървен материал за крепене, право да прокарва пътища и да строи жп линии. За подготовка и откриване на мина е необходимо повече време и много средства, каквито няма достатъчно в страната. Затова периметрите са много, концесиите малко, а мините в района няколко. Малките са български, а големите – на чужди банки.

Проучването на каменните въглища продължава от чужди и наши специалисти.

Проф. Георги Златарски през 1882-1983 г. прави анализ на въглищата в лабораторията на Кралския институт „Карл фон Йона“ във Виена. Той доказва, е балканските въглища са най-подходящи за индустрията и за коксуване, и че плачковските са най-хубави, защото съдържат 2.04% влага, 49.8 % пепел и глина, 48.15 % горивни вещества с еквивалент 2627 килокалории. Това доказва, че въглищата са много подходящи за отопление, за ковашки и индустриални цели, за газоженни мотори, а коксуваните за леярство и деривати. Практическо значение имат горните сенонски пластове, които са от кредната формация.

„Проучвания в Централна Стара планина правят геолозите проф. Лазар Банков през 1897 г., през 1900 г. проф. Стефан Бончев проучва вторичното нагъване, проф. Георги Бончев проучва района на Селце през 1904 г. Проучвания правят и инж. Христо П. Андрейчев 1904-1906 г., инж. Драгомир Ф. Маринов 1928 г., Богомил Радославов публикува изследванията си през 1928 г. и сам взема проби. Иван Трифонов проучва химическия състав на въглищата през 1918 г.-1936 г. и също сам взема проби. Бакалов проучва възрастта на въглищата през 1914 г., както и в периода 1925-1935 г. Г. И. Василев – качествата на въглищата и коксодобиването. Елиезер Р. Коен проучва химическия състав през 1944-1945 г.

Интерес към въглищата проявяват френско-белгийско-холандски банки и дружества. Те изпращат специалисти инженери, които проучват, наемат концесии, откриват мини. Такива са Огюст дьо Сер, Естивал, Виктор Мюлер, Делоне /дьо Ланаи/ и др.

Наемането на концесии започва непосредствено след периметрите. При много от концесионерите средствата не достигат, други не откриват подземни богатства. През 1927 г., само за черни каменни въглища, има 26 концесии върху площ от 125 709 дка в Стара планина. В този период вече са разкрити и работят каменовъглените мини, които са изключително частни.

Описваме ги по годината на разкриване:

Каменовъглени мини

Първата мина е открита на Белновръх около 1860 г. Районът има площ 18 000 дка. Тя е държавна и доставя въглища за дунавския флот. Работи с прекъсвания до 1877 г., 1898 г., 1919 г.-1923 г., 1945 г. – 1950 г. Филатурата /фабрика за свилоточене/ в Търново е създадена през 1861 г. от Дойно Викенти, италианец. Ползват се въглища.

Стефан Ив. Карагьозов от Търново добива въглища в района на Радевци за спиртната си фабрика от 1863 г. до 1875 г. и за воденицата си от 1870 г.

Мина „Калпазан“ – Васил Н. Карагьозов от Търново и зет на първия габровски фабрикант Ив. К. Калпазанов, наема периметър от 420 дка и през 1887 г. в м. Точилата, южно от Мъхченица, започва добив на въглища. С Указ 314 от 11 ноември 1898 г., откриват концесия за мина „Калпазан“, ползват специалист от Белгия, правят жилище, казарма за миньорите, управление, магазин, навеси, складове. Галериите са от двете страни на билото. Миньорите са от съседни колиби. През 1901 г. добиват 656 тона въглища и изразходват 6754 лв. Ползват ги тяхната и други фабрики в Габрово. След войните работят до 20 миньори на 2 смени. През 1936 г. мината е купена от БМАД „Бъдаще“. Те стават акционери. Закрита е след 1945 г. с изчерпване на въглищата.

Стефан Симеонов, банкер от Русе, открива мина преди 1900 г. в м. Ронижа край с. Стоевци. Не успява да я разработи, като я продава на мина „Бъдаще“ през юли 1901 г. По същото време Илия Лулев от Габрово, наема концесия „Ботев“ и я продава на мина „Принц Борис“ през 1901 г.

Мина „Лев“ – концесия, 1405 дка

Мина „Царица Елеонора“. Дружество „Сосиете аноним“ от Брюксел, Атанас х. Славчев от Търново, Стефан Попов, Тотьо Николов от Трявна, през 1899 г. запазват периметър в района на гара Кръстец и откриват мина на вр. Каменарната и Големия вие. Наемат концесия през 1911 г. от 3000 дка като започват добив на въглища западно от новооткритата гара Кръстец. Българо-чехското дружество открива захарна фабрика в Г. Оряховица, включва се с капитал в мината и получава въглища от 1913 г. Захарната фабрика наема самостоятелно концесия „Борущица“ през 1914 г. в добиви въглища до 1929 г. В мината е инж. Лев Сает. През 1922 г. са произведени 1470 тона въглища, а през 1926 г. – 246 т. Те имат 5490 килокалории. По време на икономическата криза, 1929-1933 г., мината е засегната и не може да плаща навреме. Режимът на робата е по-мек и се приемат уволнени миньори от мина „Бъдаще“. Условията са по-трудни, няма жилища и съобщения, мината е в планината и миньорите отиват пеша на работа.

През 1941 г. Борис Ц. Марангозов от Радевци купува частта на Стефан Попов от мина „Царица Елеонора“. Същата година Б. Марангозов с братя Дончеви – Димитър, Никола, Иван и Рачо, наричани Китайците, от Радевци, създават КД „Витоша“ или ООД „Кръстец“ на гара Кръстец за експлоатация на мина „Кръстец“ и търговия с въглища. Борис е директор, а инженер е Цанев. Мината развива слаба дейност.

Мина „Борущица“ е открита през 1907 г. южно от гара Кръстец. Въглищата са нискокачествени. През 1914 г. Захарната фабрика в Г. Оряховица купува мината и ползва въглищата за свои нужди. Известна е като Чехската мина.

Мина „Извор“. Сава Азманов от Стара Загора заедно с Петър Азманов, Тодор Тевекелев и Митьо Митев откриват мина през 1910 г. по р. Мъглижка, южно от х. „Българка“. Мината е на 8 км. югозападно от гара Кръстец. Въглищата не са качествени, с много пляка са /шисти/. През 1916 г. Сава Азманов остава сам собственик. През 1935 г. я продава на мина „Лев“. Въглищата са известни от 1860 г.

Мина „Лев“. Никола х. Славчев х. Паскалев, търговец от Търново, заедно с братята Ботьо и Васил Парашкевови, наемат концесия от 3100 дка край с. Мръзеци през 1891 г. Никола х. Славчев е едър земевладелец в Павликенско, завършил Роберт колеж в Цариград. Участва в банкерска къща „Димитър А. Буров“ в Г. Оряховица и в създаването на Пивоварната фабрика в Търново. През 1900 г. концесията стана КД „Лев“ на Пивоварната фабрика. Тя се осигурява с въглища оттам. Открива се мина на гара Кръстец с две галерии с дълбочина 150-200 метра, където се създава миньорско селище. Производството започва с 1449 тона за 15 662 лв. През 1901 г. произвежда 1449 тона за 15 662 лв., а изразходва 15 946 лв. Въглищата се копаят от две галерии, дълбоки 150-200 м. След войните добивът се увеличава. През 1922 г. добиват 2718 т., а през 1926 – 7833 т. Най-голям добив има през 30-те години. Тогава миньорите работят на 3 смени. Те са от Радевци, Нейковци, Селце и Ветрен, Казанлъшко. Галериите имат кладенци и комини. През 1934 г. братята Ботьо и Васил Парашкевови откриват представителство за пласиране на въглища в Габрово.

През 1923 г. става КД „Никола х. Славчев“ – Търново. Семейни акционери през 1923 г. стават Никола Златарски и Никола Халачев от София, инж. Никола Белчев и Никола Шишков от Търново. През 1929 г. от командитно дружество става АД „Каменовъглена мина Лев“. Тогава акционерите са: Кина, Пенка, Михаил х. Славчев, М. Г. Пенчева, Елена Н. Петрова, А. Георгиева, близки на Н. х. Славчев. Въглищата са полуантрацитни. Ползват се за Пивоварната фабрика в Търново и Захарната фабрика в Г. Оряховица. На 2 август 1935 г. дружеството купува мина „Здравка“ на Мъглижка поляна и мина „Извора“ от Сава Азманов.

Мина „Череша“ се намира югоизточно от гара Кръстец, край махала Череша. Няма промишлени въглища, не е работила. Закрита през 1919 г.

Мина „Орел“. Ненков и Вангелина от Русе наемат периметър през 1910 г., източно от с. Селце. През 1914 г. наемат концесия и откриват мина „Орел“. Въглищата са висококачествени – антрацитни. През 1922 г. Ненков е убит с голяма сума. Мината е закрита.

Мина „Янтра“. Н. Казанджиев от с. Г. Шивачево, Сливенско, открива през 1918 г. мина в съседство с мина „Калпазан“, но не успява да я разработи. През 1935 г. братята Дойно и Петко Дойнови Петкови от Новата махала, я купуват. Въглищата се ползват от новомахленските ножари. Те я продават на чехи, като минава към мина „Лев“.

Мина „Бор“ е последната частна мина, единствено наета от местните – Никола и Цоньо Никифорови от Нейковци, Димо Христов и синовете му Илия и Христо от Пунговци и от Иван Стоянов от Чакали. През 1931 г. те създават Командитно дружество, купуват от мина „Извора“ концесия и през 1933 г. откриват мина „Бор“. Намира се по билото, югоизточно от мина „Извора“ към Борущица. Ръководител на мината е Цоньо Никифоров. Инж. Макаренко от мина „Лев“ ръководи геоложките работи. Работата започва добре, но през 1938 г. има криза и добивът намалява. Миньорите са от съседните селища – Борущица, Държавен, Селце, Г. Изворово. Те стигат до 40-50 и 25 общи работници. В периода 1940-1947 г. работят средно по 22 миньори. Надницата на майстор копач е 180 лева, на помощник – 150 лв., на общ подземен работник – 140 лв., надземен – 115 лв. и на жените по 85 лв. От 6 август 1943 г. миньорите са граждански мобилизирани без право да напускат работа. Мината е задължена да открие стол и осигури обед за миньорите.

Мината има вентилатор, 40 лампи и 7 вагонетки. Въглищата се извозват с волски коли до Борущица и Кръстец. Кираджиите са от Държавен, Борущица, Бънзарито. От 40-те години на миналия век се извозват с камион. През септември 1940 г. са изкопани 75 тона въглища. През 1944 г. са изкопани 1083 т. на стойност 1 518 091 лв., като са изразходвани 800 000 лв. След 1945 г. добивът се планира. За септември е 200 тона. Технически ръководители са инж. Георги Василев, а след него инж. Мират Д. Гурари от твърдишките мини. Мината е национализирана на 23 декември 1947 г. от Илия Хр. Цанев и Георги Ст. Павлов.

Тези са малките мини в района на Плачковци. Те произвеждат малки количества въглища. Мащабно производство в тях започва след национализацията, особено след създаването на ДМП „Балканбас“ в Сливен, в чийто район попадат мините от Гурково, Твърдица, Чумерна и Бургаско. Повечето се разработват и ползват от сливенски индустриалци, а други са откупени през 30-те години от МАД „Бъдаще“ и продължават да се ползват.

 

(Следва)

Димо Тодоров

Из книгата му „50 години Плачковци – град“, 2019 г.

в. "Родолюбец" - вестник за политика,
промишленост и информация,
бр. 38 от 17.03.1923 г.