Ролята на чуждите банки и дружества в мините. Част III

Те проникват след Кримската война. В краткия период до Освобождението те проучват, а след това откриват мини. Следосвобожденският период не е добре проучен, но се знае, че през 1890 г. е създадена лаборатория за изследване на въглищата. Чужди банки, главно френски, откриват дъщерни банки и дружества у нас. Така е създадената през 1893 г. Българска търговска банка /БТБ/ в Русе като частна акционерна от Губиделникови-Бурови. С основен капитал от 2 500 000 лв., тя съдейства за развитието на индустрията и добива на каменни въглища. Открива клон в Трявна за кредитиране на мините. БТБ създава дъщерно АД „Бяло море“ за производство на тютюн и АД „Андрее“ – за добив на електрическа енергия. АД „Бяло море“ създава през 1907 г. АД „Бъдаще“ в София за добив на каменни въглища. През 1917 г. дружеството открива клон на БМАД „Бъдаще“ в Плачковци.

БТБ има 36 милиона през 1922 г. Една трета от тях са на „Банк дьо Пари е дьо Пеи Ба“ /френско-холандска/, със 17 дъщерни банкови и минни дружества, като АД „Бъдаще“. Текстилно дружество „Св. Георги“ в Трявна 1909 г., застрахователно АД „България“ и други керамични, търговски и пласментни. През 1939 г. БТБ има 422 милиона, а през 1944 г. са вече 746 милиона.

Мина „Царица Елеонора“ е създадена с участието на белгийски капитали. Мина „Борущица“ е купена от чехи през 1914 г., седем години след откриването й. Тези са малките мини, създадени с участието на чужди капитали.

Дружествата „Принц Борис“ и „Бъдаще“ се създават с френски капитали. Те откриват двете мини в Плачковци. От 1923 г. френските капитали се увеличават и в края на 30-те години, с ориентацията на страната ни към Германия, силно намаляват. Тези банки са франко-белгийската банка за България с основен капитал 25 млн. лева. С нея участват „Кредит функционе д’Алжери е дьо Тунис“ в Париж с капитал 125 млн. франка, „Баяк Белжик пурлетранш“ в Брюксел с капитал 100 млн. франка, филиал на „Сисиете женерал дьо Белжик“ с капитал 338 млн. франка. Седалището на Франко-белгийската банка е в София с кореспонденти в страната.

Българска търговска банка – Русе е в най-тесни връзки с тези банки. Създатели и ръководители на БТБ са Георги Губиделников и Атанас Буров.

Георги Г. Губиделников /1864-1938 г./ е роден в Русе. Зъвршва право в Париж. Народняк, франкофил, той е от финансовата група на БТБ, член на УС от 1895 г. и главен директор 1905-1938 г., председател на АД „Св. Георги“ – текстилна фабрика в Трявна 1909 г., акционер и член на УС на БМАД „Бъдаще“ от 1912 г., представител на едрата френска олигархия. Синът му Тодор е минен инженер и от 1917 г. е ръководител на мините.

Атанас Дим. Буров /1875-1954 г./ е роден в Г. Оряховица. Баща му открива търговско-банкерска къща през 1862 г. с клонове в София и Русе. Атанас завършва право и икономика в Париж. Банкер, индустриалец, политик от народняшката партия, франкофил. Търговската къща „Бурови“ става кредитна и съоснователка на БТБ. Министър на търговията през 1913 г., 1919-1920 г. От 1918 г. е в центъра на финансовия капитал у нас. На минното дело се посвещава от 1912 г. като акционер в БМАД „Бъдаще“ и особено след 1917 г. Освен него в дружеството и мините работят и сродниците му инж. Димитър Ив. Буров, Иван Н. Буров, Димитър Ат. Буров от семепроизводна станция Г. Оряховица и др.

В различни години Губиделников и Буров са директори на АД „Бъдаще“, като са посещавали и проверявали дейността на мините в Плачковци, местното население е останало с впечатлението, че мините са на двамата банкери. Истината е, че след войните, когато Франко-белгийската банка има 30 милиона в дружеството, двамата имат акции за около 3 милиона лева. Следователно, те са доверени лица на банката и верни съдружници.

Мини „Принц Борис“ и „Бъдаще“*

През 1891 г. френска банка изпраща инж. Огюст дьо Сер да проучи въглищата от колиби Радевци до Кръстец и Борущица. С 2 милиона франка той проучва 2500 метра галерии и комини. Създава лаборатория за изследване на въглищата. На 5 август 1895 Министерството на търговията и земеделието му предоставя периметър от 5 000 дка, като осигурява годишно производство от 2000 тона. Работата започва в изоставени от турско време галерии по Голямата и Малката река. Огюст дьо Сер умира през 1896 г. За ръководител идва инж. Естивал, известен в Плачковци, като дядо Естивал. Неговата къщичка – вила в горния край на Гръбчево и сега е запазена.

Инж. Естивал показва големи залежи в района на Радевци. Работи в 7 галерии по Голямата река към Пейчева ливада и в 2 по Малката река. През 1897 г. разкрива галерии в м. Свинарнята и Пърнаря. Свързва се с княз Фердинанд, с правителството и министъра на финансите Ив. Ев. Гешов. С тяхно съдействие френското дружество „Сосиете д’експлоатасион де ла концесион“, с Указ 32 от 16 февруари 1899 г., наема концесия за производство на каменни въглища на площ 5000 дка. След месец, на 5 май се създава АД „Принц Борис“ с цел да се експлоатират каменовъглени мини за срок от 99 години. Името показва, че царското семейство участва в дружеството. Седалището е в Брюксел, Белгия. Административният съвет е в Париж. През 1902 г. дружеството купува от Илия Лулев съседната концесия „Ботев“. Галериите са в Малката река – 2, в Свинарнята – 3, „Света Борба“ ниво, пласт „Св. Георги“. Мината има пом. инженер, 4 надзиратели, фелдшер, магазинер. Миньорите са 300-350. Първата година изкопават 956 тона въглища. Пласират се в Габрово, Русе и Варна.

Първите стъпки са трудни. Проучванията приключват. Установени са 3 пласта въглища с дебелина 1,2,4 и 5 метра. Открити са и други пластове с качества на кардивските. Разработването на голяма мина е скъпо. Трудно е извозването на въглищата. Затова продължава борбата за строеж на жп линия. През 1900 г. започва създаването на миньорското селище Гръбчево. От Франция идва инж. Делоне /дьо Ланаи/. Той проучва трасе за дековилка  и залежите от въглища до Твърдица. Под ръководството на инженер, през 1901 г. е построена дековилка с конска тяга от станция „Българка“ /Гръбчево до Торената ливада при к. Богковци – 8.5 км./. В мината работят 4 надзиратели, около 100 миньори със средна надница 2 лв. и магазинер.

Редовно производство започва от 1901 г. Работи се примитивно с копачи, лостове и шила. Въглищата се изнасят с чували на гръб от галериите. Затова миньорското селище е било наречено Гръбчево. По-късно започнали да ги изкарват с макари и шейни. Запрашеността е голяма. Вентилация се прави с метли и плат. Дековилката не е сполучлива технически и не решава транспорта. Затова ускоряват строежа на жп линия. Направен е бремзберг в Гръбчево, травербан в рудник „Св. Георги“. През 1901-1902 г. са прокопани 775 м. галерии. Очаква се да се добият 350-400 000 тона въглища от Свинарнята. С откриването на жп гара Плачковци през 1910 г., е направено стоварище за въглища, южно от гарата. Тогава е преустроена дековилката с парен локомотив, по-големи вагонетки, релсите са по-широки, разстоянието намалено на 4 км.

Мината има организирано производство от 1905-1908 г. Крепежът на забоите е с таванки, набавяни от лесничейството. Започва пресяване на въглищата и примитивно коксуване. Предадени са 100 тона въглища за проби във флота. БДЖ ангажира 50 тона и от 1905 г. започва да ги ползва. До края на войните броят на миньорите достига до стотина, като се набира изключително от съседните колиби Радевци, Стоевци, Късовци, Брежниците, Йововци. Работният ден е 12 часа. Трима миньори копаят по 1 тон на смяна. Надницата е от 3.4 до 9 лева.

Мина „Бъдаще“

През 1896 г. Франко-белгийската банка и дружество „Сосиете аноним“ и „Пари е дьо Пеи Ба“ изпращат инж. Виктор Мюлер. Той прави основни проучвания в района на колиби Стоевци и доказва два пласта въглища, като им дава имената на дъщерите си: амелии и каролини. През 1897 г. наема периметър, разкрива галерии. Четири години по-късно, през 1901 г. купува концесия от Стефан Симеонов от Русе и открива мина „Бъдаще“. Инж. Дьо Ланаи, представител на френско-холандска банка, проучва въглищата между Трявна и Сливен през 1905 г.

Инженерите Виктор Мюлер и Христо П. Андрейчин – директор от 1901 г., габровец, правят проучвания през 1904 г. – 1906 г. и укрепват дружеството. През 1912 г. БТБ, Г. Губиделников и Ат. Буров купуват част от акциите на дружеството и то става френско-българско с ръководители инж. В. Мюлер и Ат. Буров. Засилва се участието на Търговска и ипотекарна банка на Балканите с безименното АД София с администрация в Париж. То е с основен капитал от 10 млн. лева. Акционери са: БНБ, Банк интернационал комерс в Петербург, Кредит франсез в Париж, Банк д’есколомб в Петербург, Банк дьо комерс Волга-Кама, Банк Рюе за външна търговия, БТБ – Русе. Администратори на дружеството са Георги Губиделников и Атанас Буров.

Две години по-късно, белгийското АД „Експанзион балканик“ влага крупни суми за производство и пласмент на въглища от района на Стоевци, а мината се милитаризира. През 1909 г. има 7 двигателя с 378 к.с. Годишното производство е все още малко – 3 952 т.

След войните БНБ продава на търг мина „Бъдаще“ в Стоевци. С Решение 102 от 20 септември 1917 г. в София се създава БАМД „Бъдаще“ за 100 години. Според приетия на 30 ноември Устав, целта на дружеството е запазване, изучаване, купуване и продаване на периметри, концесии, добив и търговски операции с каменни въглища. Дружеството се ръководи от годишно събрание. Право на глас имат всеки 20 акции. УС е от 6 до 9 души с мандат 3 години. Те са банкери и индустриалци. Дружеството има основен капитал от 800 000 лв. От печалбата се заделя 10 % запасен фонд, който бързо става 400 000 лв.

Учредители-акционери са: БТБ с 2470 акции, АД „Бяло море“ с 2465 акции, АД „Иван К. Калпазанов“ – Габрово с 2465 акции. С по 100 акции са: Атанас Д. Буров, Георги Ц. Недков, Петко Тодоров, Георги Губиделников, инж. Драгомир Ф. Маринов, Васил Д. Карагьозов. Основният капитал е френско-белгийски. Той преобладава до средата на 30-те години. Централното управление е в София с клонове в страната и в чужбина, и с централа за мините в Балканския въглищен басейн в Плачковци.

БАМД „Бъдаще“ става най-голямото въгледобивно дружество. То добива първокачествени черни въглища и кокс, без които не може а се развива индустрия. Акционери в дружеството са: „Льо експлоатасион електрик“ – Париж с 65 000 акции, АД „Андрее“ в София, а към 1930 г. – „Компани финансиер д’електрисите“ – Париж с 65 000 акции /по 100 лева/, д-р Димитър Ив. Теодоров с 1000 акции, БТБ със 100 000 акции, дружество „Сима“ в Женева с 2350 акции, Георги Губиделников с 600 акции, банка „А.Д. Буров“ – Русе с 5000 облигации. От 1925 г. до 1940 г. в УС влизат инж. Тодор Г. Губиделников, Димитър Ив. Тодоров, д-р н. Буров, Атанас Д. Буров, Петко Тодоров, Георги Губиделников, инж. Димитър Ив. Буров, Марин Ф. Маринов от Свищов, както и представители на френския капитал: Жак Ме, Анри Гуле, Анри Дакост и др. Само през 1931 г. от 14 души в УС петима са французи. Те ръководят и проверяват дейността на дружеството, а Жак Ме посещава с Атанас Д. Буров Плачковци през 30-те години. Към 1930 г. Франко-белгийската банка има 30 млн. лв. в БАМД „Бъдаще“ и фактически е негов собственик.

Създадени от сродни френски капитали, мините „Принц Борис“ и „Бъдаще“ се обединяват през 1920 г. Обединението е нетрайно, като през 1923 г. се разделят. Инж. Михаил Милер поема ръководството на мината. Но на “Принц Борис“ /“Сосиете аноним“/ не му върви и на 1 юли 1926 г., по-силната финансова група около БАМД „Бъдаще“ поглъща „Принц Борис“. Дружеството е едно, но двете мини се водят отделно до 30-те години. Клоновото управление на БАМД „Бъдаще“ е в Гръбчево от 1926 г. до 1937 г. Тогава се премества в Коксови пещи, Плачковци.

След войните добивът на въглища се увеличава. Разработват се галериите Цигански оджаци, Ронежа, Свети Атанас, Козарната, Шарампол, Мазалак, Свети Иван, Свети Георги. Галериите на „Бъдаще“ са към с. Стоевци и са в по-ниски места. Въглищата са напълно овъглени, тлъсти с 28 % летливи вещества, с 10-12 % пепел, малко сяра и около 70 % въглерод. Те са от типа: амалии и каролини.

През 1919 г. е направена първата електроцентрала локомобил в рудник „Св. Иван“ с капацитет 40 к.с. парна и 3 к.с. водна енергия. Електрическата енергия се ползва в мината, а вечер с динамо осветлява Гръбчево.

В тежката следвоенна година в „Бъдаще“ работят 240 миньори, от тях българите са 60, украинци и врангелисти – 180 и 8 жени. В „Принц Борис“ работят 260 души, от които 40 българи, врангелисти – 260, жени – 11.

След обединението на двете мини производството бързо се увеличава, особено през периода 1922-1933 г. През 1922 г. в „Бъдаще“ са добити 957 т. въглища, а през 1926 г. – 17 569 т. През 1923 г. инж. Драгомир Маринов идва от мина „Калпазан“ и става директор. Работят три рудника. Старото депо за локомотивите служи и за работилница. Закъсват галериите по Пейчева ливада и по 5-6 месеца не могат да платят на миньорите от мина „Принц Борис“.

БАМД „Бъдаще“ има големи печалби през 1924 г., 1926-1927 г., 1930 г., 1932 г. и 1933 г. На загуба е през 1925 и 1928 г. С навлизането на по-голяма дълбочина, през 1925 г. се въвеждат по-съвършени лостове, шила и чукове за копане на въглища. Подобрява се вентилацията и транспортът в галериите. Прокарва се травербан в рудник „Св. Иван“. През 1927 г. е построена парна електроцентрала от 250 кв. с компресор и втора, в рудник „Св. Иван“ с парна машина R. Roypach в Гръбчево. През 1924-1925 г. е направена промивачка за въглищата с машинка, бункер /силоз/ и 10 утайника в Гръбчево. От стоварището и от промивачката се натрупва много шлам /ситни въглища/ и прах. С избухването на стачка в английските мини, Англия го изкупува. Откритата през 1931 г. ТЕЦ „Бедек“ го използва за гориво.

На 25 април 1925 г. е изменен уставът на БАМД „Бъдаще“. Основният капитал става 10 млн. лева. Акциите стават копюри по 10 броя или на 1000 лева. Вниманието се насочва върху пазара на въглищата, защото стопанското положение в страната е усложнено. Натрупаните 61 100 тона въглища се продават с печалба от 212 069 лв., а пасивите възлизат на 30 115 294 лв.

БТБ влиза в ожесточена конкуренция с „Банк дьо Пари“, което довежда до откупуването на АД „Принц Борис“ от банка „Сосиете аноним“ в Брюксел. С промяната на френските капитали през 1930 г. намалява контролът на френския капитал върху мините. Тогава „Компани франсиер д’електрисите“ в Париж и „Льо експлоатасион електрик“ и дружество „Сима“ в Женева стават собственици на БАМД „Бъдаще“. Консумацията и производството на въглища намалява до 55 000 тона. Въведен е строг данъчен режим. Жак Ме е директор на БАМД „Бъдаще“, Атанас Д. Буров е министър в кабинета на Андрей Ляпчев. През 1928 г. дружеството увеличава основния си капитал на 20 млн. лв. Печалбата за годината е 1 491 745 лв., от които 10 % са за членовете на УС. Председател на УС е директорът на БТБ Георги Губиделников. Общият добив на каменни въглища у нас е слаб. Тук той е 248 кг. на човек, а в развитите страни – по 500 кг. В Търновски окръг има 7 частни мини, които са в Плачковци, а държавната на Белновръх, не работи. Мина „Калпазан“ отстъпва концесията на БАМД „Бъдаще“, като става акционер.

 

(Следва)

Димо Тодоров

(Следва)

 

Димо Тодоров

Из книгата „50 години Плачковци – град“, 2019 г.

 

* Всъщност, правилният прочит на името на мината е „Бъдеще“, а не „Бъдаще“, както се е изписвало съгласно правописните норми от онова време

Вилата на Атанас Буров в Гръбчево
Снимка - Свилен Сирманов 

Вилата на Атанас Буров в Гръбчево
Снимка - Свилен Сирманов 

Вилата на Атанас Буров в Гръбчево
 Снимка - Свилен Сирманов

Снимката е от
книгата "50 години
Плачковци - град"
на Димо Тодоров

Атанас Буров

Георги Г. Губиделников