Внедряването на по-съвършена технология в мините. Част IV

Внедряването на по-съвършена технология в мините започва през 1930 г. с големи капиталовложения. Въвеждат се компенсаторни и добивни /експлоатационни/ за сгъстен въздух чукове. Бензиновите лампи се подменят с електрически, акумулаторни „Вайсензьоне“, спасителни апарати модел 180, кирки с шила от двете страни, полуавтоматични вагонетки, телени въжета. Ел. помпите, електромоторите и вентилаторите достигат до 300-400 метра дълбочина. Доставя се мощен локомобил, завършва се парна централа. Решаваща за механизацията е откритата през 1931 г. ТЕЦ „Бедек“.

Внедряват се машини за проветряване, отводняване и транспорт. Въвеждат се хаспели за отвесно изнасяне на въглищата. Намалява броя на миньорите и заплащането им. Техниката се доставя с безмитен внос на машини през 1930/31 г., 1935/37 г. и 1940 г. Новата технология се внедрява от директора на мината инж. Димитър Ножаров от Новата махала. Правят се отново основни проучвания на залежите. През 1931 г. дружеството купува мините „Кардиф“ и „Бутура“. През 1935 г. е прокаран травербан в рудник „Св. Иван“. Построена е централа 150 к.с. с парна машина „Райнокс“. Едва сега мината изпада в криза.

От 1930 г. до 1940 г. продажните цени намаляват. Производството на въглища е от 11 до 42 хиляди тона. Най-голяма е през 1932 г. – над 42 хиляди тона, през 1931 и 1933 г. – над 32 хиляди и най-малко през 1937 г. – 16 хиляди и 1938 г. – 11 хиляди тона, когато мината преживява сериозна криза. Предвоенната 1938 г. завършва с малко печалба без дивиденти. Прави се реорганизация, усъвършенстват се методите на експлоатация с цел увеличаване на производството, изравняване на добивните цени с продажните. Това е свързано със загуби, които се погасяват през 1940 г. в резултат на по-добър пласмент и увеличен добив.

От 1941 г. е въведено водно биене в забоите, каски за главите, маски против праха. Използва се облекло против влагата. Надземната администрация е от 50 души, 10 надзиратели, 19 ковачи и дърводелци. Надницата на майстор копач е 80 лева, за подземен общ работник 65 лв., за временен – 60 лв., за общ постоянен надземен – 55 лв., за временен – 50 лв. Използва се акордна система на заплащане. Мината осигурява квартира, отопление, осветление.

Основни големи рудници са: Св. Георги, Ронежа, Шарампол, галериите: ниво 766, 767, 780, 825, 848, 850, 981. Мина „Бъдаще“ разполага със силози за въглища, водопровод, електропровод „Демаг“, механична промивачка и флотация на въглищата, барабан и трасета, три бремзберга /подемно-транспортно устройство, което служи за спускане на товари по наклонен релсов път/, вентилатори, водни инсталации, генератори, електромотори, компресори, парни котли, трансформатори и много други на стойност 7 489 674 лв. С тях работят необходимите специалисти за поддръжка и експлоатация. Разработва се мина „Кардиф“. Тя става от основните, като през 1942 г. добива 34 800 тона въглища, а „Бъдаще“ – 25 840 тона. Месечното заплащане в „Бъдаще“ е 268 365 лв.

С началото на Втората световна война през септември 1939 г. положението в мините се променя. Търсенето на въглища се засилва. През юли 1940 г. правителството приема Правилник за охрана на мините. През февруари 1942 г. директорът на полицията напомня, че миньорите са граждански мобилизирани, не подлежат на военна служба, но не могат да напускат работа. На 100 миньори се осигуряват по 4 души дневна и нощна охрана.

Гражданската мобилизация се въвежда през юли 1942 г. Тя продължава до 6 ноември 1945 г. Тогава са освободени последните 70 миньори. За началник охрана на миньорите, на 19 ноември 1942 г. е изпратен от София капитан Христофор Малинчев. Много миньори се опитват да напуснат мините чрез съда. Затова основно задължение на Малинчев са молбите и съдебните дела, особено през 1943 г. и 1944 г. В резултата на закрепостяването нови миньори не постъпват на работа и в следващите години не достигат майстор – копачите, защото са необходими няколко месеца за квалификация. Това създава трудности в производството.

През Втората световна война финансовото положение на мина „Бъдаще“ е много добро. Черните въглища и коксът са дефицитни, макар че държавни мини „Перник“ конкурират с цената. Мина „Бъдаще“ осигурява за индустрията 8000 т., за БДЖ – 10 000 т., за електроенергия – 7000 т., за ковачи – 2000 т. и за кокс – 5000 т. Въведени са нови дихателни апарати „Дрегер“, спасителни апарати модел 180, безопасни бензинови лампи за надзорниците, електросметачни машини „Фацит“, пробивни чукове, маркучи „Флатман“, помпи „Вайсезьонен“, телени въжета, електрически акумулаторни лампи.

През 1941 г. всеки от 14-та членове на УС на дружеството внася гаранция от 30 000 лв. Запазено е френското присъствие, въпреки че Германия е завладяла Франция. Дружеството разполага с капитал от 71 164 000 лв.

Към двете мини, които се водят отделно работят: към мина „Бъдаще“ – 450 миньори с инженер-завеждащ мината, 3 техници, електротехници, 9 надзорника, 7 администратора, лекар. Към мина „Принц Борис“ – 486 миньори, от които 140 са майстор-копачи, 116 помощник-копачи, 52 вагонджии, 14 хаспелисти, 66 запълвачи, 52 други техници, 18 надзиратели, 12 подмазвачи, 3 администратори, 1 военен и др. Такова разпределение е възможно при голяма механизация. Голяма част от тях – 305 са от района и околията Дряновска. Административен директор и комендант е Иван Н. Буров. Поради характера на въглищните пластове, през 1944 г. един копач изкопава на смяна 445 кг. въглища. На подземен работник към мината се падат 285 кг., общо на минен работник по 181 кг. и общо за целия персонал – по 163 кг. При това положение, за тон въглища се изразходват по 24.67 лв.

Със започването на бомбардировките над София, през януари 1944 г., управлението на БАМД „Бъдаще“ е евакуирано от София в Плачковци, където остава около година. Тогава Елиезер Р. Коен, инженер-химик от администрацията, прави проучване на въглищата.

 

(Следва)

Димо Тодоров

Из книгата му „50 години Плачковци – град“, 2019 г.

* Снимките са илюстративни

Снимка: Подземен минен музей - Перник

Снимка: Подземен минен музей - Перник