Американската одисея на тревненеца Стефан Денчев. Част IV

Истината за трагичния финал на Стефан Денчев не опровергава докрай легендата за връзките му с чикагската мафия

 

Ако приемем легендата за връзките на Стефан Денчев с Ал Капоне за достоверна, то е твърде вероятно, след евентуалната среща с „Белязания“ или с много близък до него човек, той да е приел „покана“, която не можеш да откажеш. Едно е сигурно, поне според публикациите във в. „Ню Йорк Таймс“ от януари 1931 г., които успях да издиря, прозира друга история. Тревненецът не е убит от мафията на Капоне или поне няма документални свидетелства за това. В първата статия с гръмкото заглавие - „75 000 долара в банкови измами, фалшификаторът убит на Бродуей“, която излиза само ден след убийството му на 17 януари 1931 г., се твърди, че Стефан Денчев, „подвизаващ се под името Джеймс Лоди и какви ли не още измислени имена“, е застрелян от един от двамата детективи на агенция „Бърнс“ - Ръсел Сиймън и Бенджамин А. Хол, които го следели от името на измамените банки. Те се опитвали да го арестуват за „фалшификации, тук и на Запад, на обща стойност 75 000 долара“. Той бил „покосен“ от куршум след борба с детективите, която започнала на 11-тия етаж на сградата „Фицджералд“ на Бродуей № 1482 и продължила по стълбището към 10-тия етаж. „За Денчев, или Лоди, както е по-познат на полицията, това е краят на едно преследване, което се простира от Западния бряг до Ню Йорк и до Европа и обратно“ – пише още в статията. Според полицията, Денчев е сред „най-дръзките фалшификатори в последните години“. „Майстор фотограф, художник и калиграф. Родом от България, но прекарал последните шест или повече години в нашата страна и измамил банки от Атлантика до Пасифика“ – твърди „Таймс“. И описва Денчев/Лоди, като „висок, добре сложен, красив мъж“, който води „тих живот, далеч от обичайните свърталища на престъпния свят и местата, където се харчат лесно изкараните пари“. Единствената му екстравагантност била модното облекло. Той „живял като джентълмен и се представял за спестовник, за да подхлъзне много банки“. Методът му бил „прост и смел“. Винаги влизал в спестовна банка или спестовен салон на търговска банка и „отварял“ малка спестовна сметка. От време на време внасял някакви суми и теглел, създавайки си репутация на „стабилен спестовник“. След това внасял фалшифициран чек от банка в някой далечен град. Понеже банките изисквали 30-дневно предизвестие за изтеглянето на такъв депозит, Денчев преправял подписа на някой от служителите на банката върху бележката за теглене и така карал касиера да му даде парите. Изчезвал преди чекът без покритие да се върне. Упражнявал схемата си от банка на банка всеки път под различно име - Мартин Стивънс, Хенри де Монд, Робърт Бъко, Реджиналд Питърс, Константин М. Ото и Джордж Полонски и др., общо 25 на брой.

„Подозренията на един касиер довели до залавянето му в Калифорния през 1928 г. и изпращането му в затвора Сан Куентин – пише „Ню Йорк Таймс“. - След това измамил банка в Чикаго, а после дошъл в Ню Йорк и започнал тиха кампания, за да изцеди големи суми от 15 тукашни банки. По време на тези операции, както станало ясно, той живеел в усамотение в Манхатън Бийч, където съседите и магазинерите го виждали просто като проспериращ джентълмен, който си почива до брега на морето“.

Банките били предупредени „без много шум“ и „спирането“ на Денчев става възможно, благодарение съобразителността на един касиер от клона на „Банк ъф Америка“ на Таймс Скуеър. Той е арестуван и обвинен в измама от Федералния съд, заради „изпращането на фалшифицирани чекове по пощата“. Подведен е под отговорност, а после освободен под гаранция от 4 000 долара, след което изчезва. Детективите от „Бърнс“ научават, че е заминал за Германия и Австрия, но докато уреждат ареста му с външните министерства на тези страни, Денчев се завръща в Америка на борда на лайнера „Колумб“, на 6-ти октомври, под името Димитри Лодински. И се „покрива“ моментално. Детективите обаче, научават, че Денчев се сприятелил с Луис Р. Улф - агент на параходната компания, с офиси на 11-тия етаж на сградата „Фицджералд“. Въпросният Улф нямал никаква представа за криминалната му дейност. Когато става ясно, че фалшификаторът има намерение да посети офисите му, детективите Сиймън и Хол му устройват засада. На 17 януари, следобед, Денчев наистина минава оттам, а секретарката на г-н Улф му съобщава, че шефът й е излязъл. Когато тревненецът решава да си тръгне, детективите тръгват към него „от двете му страни“. „Не се приближавайте или ще ви убия“, заплашва той, по думите на Сиймън. Ръката му била в страничния джоб, като да има пистолет там, споделя още той. Хол се сборичква с Денчев, който захапва ухото му. Някак си успява да отвори вратата към тясно стълбище и заедно с детективите се претърколил по витите стъпала към 10-тия етаж. Освобождавайки се, още веднъж ги заплашва с ръка в джоба. Тогава Сиймън произвежда изстрел, който уцелва Денчев в лявото око. „Престрелката се разиграла по време на дневните представления в театрите, в 2.30 ч. следобед, но не била забелязана от забързаните тълпи по улиците долу“. У Денчев не било открито оръжие. И макар, че е откаран с линейка към болница Белвю, умира два часа по-късно на същия ден. Двамата детективи са разпитани в полицейското управление на 47-ма Западна улица, но не са задържани, защото според полицията - „стрелбата им била оправдана“.

На финала на статията става ясно още, че към момента на залавянето му, тревненецът е „разведен“. За съжаление, не успях да открия данни за семейния му статус, нито да издиря малко повече информация за предполагаемата му годеница - Бети Силверторн, която се споменава в една от публикациите. Неизвестен до момента факт от семейните хроники е, че голямата американска актриса Били Доув /Billie Dove/ съобщава на близките на Денчев за трагичната му кончина...

Два дни след смъртта му, в „Ню Йорк Таймс“ излиза нова статия с не по-малко зрелищното заглавие – „Ще се разследва освобождаването под гаранция на престъпник“ с подзаглавие – „Убитият фалшификатор бил с 32 обвинения и го чакали още 15“. По думите на федералния прокурор Андрю Дж. Маклийн, цитирани в публикацията, ще бъде „предприето“ разследване, за да се установи как е възможно Денчев, с „неговото дълго криминално досие“, да бъде освободен под гаранция на 6 юни 1930 г., когато е арестуван и обвинен от федерално жури от съдебни заседатели. Въпреки твърденията, че тревненецът успява да присвои „неправомерно“ от банките между 70 000 и 75 000 щатски долара, по изчисления на частния следовател Чарлз А. Гудспийд, нает да го залови от лондонското застрахователно дружество „Лойдс“, реалната сума, до която се „докопал“ той, не надхвърля 20 000 долара.

От въпросната статия стават ясни и още детайли около залавянето му. Така например, Денчев се запознава с агента на параходната компания Луис Р. Улф, в чийто офис на Бродуей е приклещен в засада, при закупуването на билета си за Германия. Улф е приятно впечатлен от него и дори го представя на съпругата и дъщеря си, които пътуват към Германия на същия кораб. Денчев се представя за кино магнат и говори толкова убедително за филмовата индустрия и за Холивуд, че нито Улф, нито съпругата му заподозират нещо. Завръщайки се под сменено име в родината си на кораба „Колумб“, на 16 октомври, тревненецът отива в Чикаго, където увеличава богатството си „за сметка на няколко банки“. В крайна сметка го арестуват на 18 декември. Но той отново нарушава гаранцията и се завръща в Ню Йорк, където продължава с операциите си. Знаейки, че Денчев все някога ще се свърже с Улф, следователите назначават детективи, които да „покриват“ офиса на агента на параходната компания…

Последната публикация по темата е от 20 януари с.г. и е със заглавие - „Арестувана е годеницата на убит фалшификатор“. В подзаглавието се уточнява, че щатските власти „подпомагат“ федералното разследване относно освобождаването под парична гаранция на Лоди/Денчев, срещу когото са повдигнати 32 обвинения. А 27-годишната му годеница Бети Силверторн признава, че е внасяла суми в банки, но не знаела за престрелката, нито, че „чековете, които депозирала са подправени“. От статията научаваме още, че тя е задържана от щатските власти по искане на зам. министъра на правосъдието на САЩ, Андрю Дж. Макклиин. Според заместник областния прокурор към екипа за разследване на убийства Сол Прайс, годеницата на фалшификатора признава, че през последния месец, по искане на Лоди, е „депозирала пари в брой и чекове в банки в този град и в Ню Йорк, без да знае, че чековете са подправени и, че Лоди, който имал 25 псевдонима, е теглил пари“. В хода на разпита, тя разкрива пред властите, че по молба на Лоди/Денчев, и под чуждо име, е депозирала още няколко чека. Опитала се да осребри „за него“ и чек за 1200 долара от „Irving Trust Company“ в две Бруклински банки. След това, пак по „нареждане“ на Лоди, Бети Силверторн отишла в „Union Dime Savings Bank“, изтеглила 1000 долара от сметката му и му ги дала…

За съжаление, колкото и да прелиствах архивите на „Ню Йорк Таймс“ от 30-те години на миналия век, не успях да открия публикации за финала на въпросното разследване. А те, може би, щяха да хвърлят повече яснота около версията за връзките му с мафията, които ми се струват възможни, предвид факта, че едва ли по онова време, когато се вихри „Белязаният“ и властта се е сраснала с мафията, „тихият джентълмен“ Денчев е можел необезпокоявано да трупа долари в собствената си сметка и то под носа на същата тази мафия… А дали досега до най-големите звезди на киното от началото на 20-те години на миналия век и неистовият почти, но като че ли несбъднат блян по кинематографа, не е преобърнал съдбата му в друга посока? Или пък съдбовната среща с мафията, за която разказва Любен Стойчев? Едно е сигурно – истината все още е някъде там. И чака да бъде разбулена докрай, за да ни разкрие абсолютно безпристрастно историята на един живот, обвит в мистификации. Живот, като на филм, живян, като че ли… назаем.

 

Галина Иванова

 

Публикацията в "Ню Йорк Таймс" от 18 януари 1931 г.
за ареста на Стефан Денчев

Публикацията в "Ню Йорк Таймс" от 19 януари 1931 г.

Публикацията в "Ню Йорк Таймс"
от 20 януари 1931 г.