Седем читалища будили духа в Плачковско в миналото

По сведения на краеведа Димо Тодоров, началото на читалищното дело в Плачковско, поставя Просветното дружество в Енчовци през 1920 г. Шест години по-късно, на 10 ноември 1926 г., то прераства в читалище „Отец Паисий". Читалище „Пробуда“ в Плачковци е създадено на 14 ноември 1924 г., читалище „Ганьо Кънев“ в Късовци - през 1927 г., читалище „Възраждане“ в Нейковци - на 18 януари 1931 г., читалище „Зора“ в Радевци – на 20 януари 1931 г., „Просвета“ в Радино /Гуглевци/  - през септември 1944 г., а читалището в Йововци – през 1950 г.

Читалище „Отец Паисий“ в с. Енчовци

През 1920 г. група ентусиазирани младежи създават Просветно дружество. По инициатива на Иван П. Златев, директор на училището, Георги Колев Пенчев, Димитър Генев Червенаков, Митьо Ив. Гълъбаров, Рачо Ив. Енчев - строител, Илия Манев Колев - търговец, Иван Добрев - чиновник, дружеството прераства в читалище. Уставът му е утвърден на 18 юни 1926 г. Първоначално членовете на читалището са 40 и достигат до 90 души. През 1927 г. е открита читалня в църковната килия. В библиотеката се получават осем вестника и 15 списания - здравни, културни, селскостопански. През 1927 г. библиотечния фонд наброява 100 книги, а през 1944 г. – 416.

През есенно-зимния сезон младежи и учители подготвят до 2-3 пиеси, с които гостуват в Плачкoвци, Късовци, Балани и др. селца. Изнасяни се представления по пиеси от Александър Едрев - Вердела, „Майстори" от Рачо Стоянов, „Предложение" от Чехов, „Боряна" и „Албена" от Й. Йовков, „Халосник“ от Ц. Церковски, „Вражалец" от Ст. Л. Костов, „Йончови ханове" oт Cт. Савов и много други. В резултат на представленията, се събират по 4-5 хиляди лева годишно. За времето от 1927 г. до 1940 г. в читалището постъпват общо 24 910 лв., а от членски внос още 11 470 лв. От новогодишни и други представления, са събрани 11 607 лв.

В края на 1930 г. се заражда идеята за строеж на читалище. Определя се парцел, създава се фонд, в резултат, на което са събрани 24 570 лв. Рачо Ив. Енчев дарява мястото за строеж на читалище. През 1969 г. то има 50 члена, а Библиотеката разполага с 1013 книги, от тях 386 заети от читатели. След това дейността на читалището замира.

Читалище „Пробуда“ в Плачковци

Инициатор за създаването му е главният учител Михаил Белчев. Читалището се ръководи от Тодор Куманов – председател, по професия лесничей, М. Белчев - секретар и ръководител на театралния състав, Константин Инютин - диригент на хора до 1940 г., свещ. Константин П. Андреев, инж. Ал. Божков от Коксови пещи и Ботьо Парашкевов. Приет е типов устав. Учредителите са ученици, родители, учители, служители от лесничейството, ж.п. гарата и Коксовите пещи.

Читалищните изяви се провеждат в училището, кръчмите на Тодор Teвeкелиев и Петър П. Бойчев, в салона на Стефан Кънчев, построен през 1925 г. Организатор на театралната самодейност, е Михаил Белчев. Той е артист, суфльор, режисьор и с известни прекъсвания, в продължение на 15 години е председател на читалището. В драматичния състав участват - Никола Хашемов, Иван Иванов, Анани Попов, Стаю Стаев,  учителите и младежите. През 20-тe до 50-те години на миналия век, те представят „Вражалец" и „Златната мина“ от Ст. Л. Костов, „Албена“ от Й. Йовков, „Цигани" от Пушкин, „Бащи и синове“ от Тургенев, „Две майки“, „Служебно свидетелство", „Победа“ от Боян Балабанов и много други. Някои от пиесите са поставяни съвместно с други организации, а представленията се изнасят и в селищата в района.

Под ръководството на К. Инютин /бай Коста/, д-р Гайдуков и Церовски, се развива голяма хорова дейност. Хористи са Мара и Михаил Белчеви, Тодорка Мазакова, Рада Чикакчиева, Анани Попов, учители, младежи. През 1930 г. хорът става и църковен. През 1927/28 г., със средства, събрани от населението, са закупени - виола, флейта, пикула и е създадена малка музикална група, както  и струнен оркестър. Уреждат се забави, чествания, изнасят се беседи, празнуват се именни дни.

Инициатор за строежа на читалищна сграда в Плачковци, е учителят Михаил Белчев, който започва усилено да събира средства, главно чрез художествена самодейност. Около 1930 г. е закупен парцел от църквата. През 1936 г. е вдигнат първия етаж -салон и място за библиотека и репетиции, които временно задоволяват нуждите на населението.

Книгите в библиотеката към читалището, достигат 1000 тома. Библиотекарите – Константин Инютин, Иван Киргалов, Кина Борисова и Иван Колев, я обслужват безплатно.

По време на войната, читалищната дейност замира, за да се развие с нова сила, когато отново е поставен въпросът за строеж на читалище, което да отговаря на нуждите на разрасналото се селище. Ръководството, с председател Денчо Петков Денчев, подема инициативата в трудното следвоенно време на 1945 г. Тъй като парцелът е малък, Общината отстъпва част от „Хорището“, но отчуждаването предизвиква забавяне. Арх. Петко Георгиев от В. Търново, проектира сграда с помещения за библиотека, художествена самодейност и салон с 500 места. За строителството са събрани 350 000 лв. - дарения от фирми и граждани, а за парцела са броени 750 000 лв. Строителството започва по стопански начин, при инфлация и недостиг на средства. Хората участват масово с безплатен труд, работоспособните дават бригади по 20 дни. Набавят се цимент, желязо, цигли. Само за тухли са броени 1 800 000 лв. – по лев за тухла. Материалите са прекарани по БДЖ, на стоварището на Koксови пещи, и оттам - по дековилката.

Понеже строителството се бави, на общоселско събрание, се създава строителна комисия в състав: Денчо Петков – председател на читалището, Цаньо Кънчев Ралев, Кънчо Ганчев, Анани Попов, Рачо Цанев Рачев. Касиер на строежа е Георги Радев Георгиев.

С тържествено слово на председателя Денчо Петков, е положен основният камък. Денят е 18 юни 1947 г. - рожденият ден на Георги Димитров. Анани Попов поставя в стъкленица послание - история на читалището, а майсторът на строежа Петко Хр. Кашенски, го зазижда в основите. До края на годината е отлята първата плоча. Но строежът е преустановен поради липса на средства. След три години строителната организация в Габрово поема строежа. Двуетажната сграда със салон, сцена, две гримьорни, зала за репетиции, библиотека, читалня, бюфет, е завършена през 1952 г. Започват и прожекции на филми, а от 1959 г. затова се грижи Кинефикация.

От 1950 г. читалището има щатен организатор. Той ръководи работата в Плачковци и в читалищата в района. Организатори са Косьо Атанасов, Иван Колев, Цаньо Хр. Савов /1953 г. - 1963 г./ и др. Читалищата се издържат от членски внос, приходи от забави, вечеринки и дарения. От 50-те години на миналия век, минават на субсидии от общините, като осъществяват цялостната културно-просветна дейност. През 1959 г. читалището е преименувано на името на Кънчо Драгинов, техник в Koкcoви пещи, обесен за антифашистка дейност през 1942 г.

Библиотеката бързо се разраства. Въвежда се свободен достъп на читателите до книгите, създават се каталози и кapтoтeки, открива се читалня. От април 1956 г. библиотеката носи името „Иван Вазов“, в памет на големия български поет и писател, посетил Плачковци през 1921 г. През 1957 г., щатен библиотекар е Мария Бонева, която умира при раждане 5-6 години по-късно. Ежегодно се купуват от 400 до 800 книги, които през 1973 г. те вече са над 8 000. Читателите нарастват до 600, а раздадените годишно книги достигат 15 000.

Константин Инютин ръководи четиригласен хор от 1945 г. до 1959 г. Преди това хорът е църковен с ръководител Несторов. Организаторът Цаньо Савов е хорист и акордеонист, който подготвя хора за прегледите на художествената самодейност. Създава се и битов ансамбъл с гъдулка, кавал и мандолина. Изпълнители са Станчо Цеков, Ганчо Кънев, Христо Тодоров и др. Хористи в смесения хор са - Иванка Куманова, Toткa Василева, Димо Пиперков, Кина Борисова, Пъша и Никола Хашемови, Мария и Драган Тихолови, Мария Ананиева, Димка Касабова, Мария Бонева и др. За добро представяне на прегледа през 1964 г. мъжката и дамскa вoкaлни групи, са отличени с грамоти.

В различни периоди към читалището има детски танцов състав, детски хор, духов оркестър, акордеонен оркестър, състав за художествено слово, театрална трупа. Читалището насърчава самодейците, като на сцената се школуват - Стоянка Бонева, Петко Георгиев, Ганчо Кънев, Къна Манева, Мария Кънева Петкова, Райна Петкова от Сечен камък и много други. Певци и гъдулари са Ганчо Кънев от Плачковци, Христо Тодоров - Сливкaтa oт Стоевци, ученик на Миньо Дамянов от Драгневци. Гайдар през 30-те години на миналия век, е Нено Михов Кънев. Кавалджии са - Paди Бонев от Плачковци, Станчо Цеkов от Боевци и др. Пeткo Георгиев от Плачковци пее и свири на хармоника. Добри разказвачи и сладкодумци са Кина Коева, Дамян Цанев, Стоянка Йончева, Paдка Минева.

Читалищната самодейност се подкрепя финансово от Горското стопанство, Дървообработващия завод „1 май“, Наркооп, ТПК и ТКЗС.

Като читалищен активист, Иван Добрев от Енчовци, започва краеведската си дейност. През 30-те години на миналия век, Лазар Грънчаров пръв купува радиоапарат. Стефан Кънчев строи салон през 1925 г., купува прожекционен апарат „Круп Непман" и започва прожекции на неми филми. Кинооператор е гъдуларят Heйко Михов Кънев. Михаил Белчев ангажира жена си Haцка, по професия шивачка, да играе в пиесата „Вампир" през 1933 г. Прожектират се филми на Чарли Чаплин, „Крачун и Малчо", „Любимката на Махараджата“, „Чичо Томовата koлиба". Билетите са по 1 лв. - cкъпи за времето си, затова посещаемостта е слаба.

Читалище „Ганьо Кънев“ в с. Късовци

Пиесите се изнасят в приземния етаж на училището. През 1962 г. библиотеката разполага с 520 книги, от които 450 са раздадени за прочит. През 1970 г. читалището наброява 62 члена, а книгите вече са 1252, кaтo 313 са при читатели.

Читалище „Възраждане“ в с. Нейковци

Негов председател е Георги Николов Алтънов. През 1937 г. е построен салон със 120 места. Изнасят се пиеси. През 1962 г. библиотеката разполага с 586 книги, а членовете на читалището, през 1970 г., са 89, книгите – 1192, от които 251 са раздадени за четене.

Читалище „Зора“ в с. Радевци

Членовете му достигат до 150. Изнасяни са редица пиеси. През 1962 г. на разположение на читателите в библиотеката са 556 книги, а за прочит са раздадени 480. През 1937 г. е построена сграда, а през 1969 г. - салон и магазин.

Читалище „Просвета“ в с. Радино

Първоначално членовете му наброяват 60 души, като по-късно, те вече са 130. През 1949 г. е построена читалищна сграда с приземен дюкян и склад. През 1955 г., по стопански начин, са построени училище, салон и библиотека с магазин. През 1962 г. библиотеката към читалището разполага с 375 книги, раздадени за прочит - 320. През 1970 г. книгитe са 1508.

Читалището в с. Йововци

Построена е голяма сграда за общоселски нужди. През 1962 г. библиотеката към читалището разполага с 440 книги и 38 читатели.

Със затихване на функциите на селищата от района, заглъхва и читалищната дейност. Тя се съсредоточава в Плачковци, където наред с организирането на редица културно-просветни дейности, се развива и материалната база.

 

Из книгата на Димо Тодоров „50 години Плачковци – град“, 2019 г.

Тревненската интелигенция не е от вчера

„След прокарването на железопътната линия второ от голямо значение за економическото и културно повдигане на града Трявна е СЪЗДАВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО ДРУЖЕСТВО“. С тези думи започва отчета по повод 20-годишнинта на дружеството, направен от един от неговите най-стари и активни деятели Ал. Косатев. Дружеството се учредява през 1910 г. на събрание на тревненската общественост на 25 юли. Учредителният протокол е подписан от повече от 40 души, а на 30 юли, на общо събрание, новосформираното дружество приема свой устав и избира настоятелство от 20 души. За многостранната и полезна дейност на това единствено по рода си дружество е ставало многократно въпрос. Главната цел, която си поставя, е обединявайки усилията на тревненската интелигенция, да спомогне за икономическото и културно издигане на градеца, утвърждавайки го като курортен център. Макар, че не разполага с много средства, дружеството обединява своите усилия и идеи с тези на общината и успява да издаде книга за курорта Трявна на Несторов, илюстровани картички от Трявна, направен е филм за Трявна, който да се прожектира в големите градове на България.

Освен за реклама, средствата се отделят и за благоустрояване на града и създаване на удобства и развлечения за курортистите – поощрява се изграждането на частни хотели, със свои средства дружеството построява павилиона в м. Чучура – едно от най-красивите места за развлечение на тревненци и курортисти, следи за удобствата на квартирите и добри обноски при обслужване на курортистите. За тяхното свободно време подготвя богата програма. В Държавен архив – Габрово се пази Летописна книга на дружеството за годините 1921 и 1925-1926 г. Както гласи встъпителният текст, книгата се „Води от един от членовете на Управителния съвет на дружеството, записват се събития от обществено-културно-економически живот на града Трявна. Ползва се от външни лица само с разрешение на председателя на дружеството“.

Ето част от програмата за курортния сезон на 1921 г.:

25 юни 1921 г.

-      Оперетна мелодрама „Попрелки“

16 юли 

-      Концерт на Габровското музикално дружество. Цени – 15-12-10-8 лева

23 юли

-      Концерт на виолончелистката Анна Желязкова. Акомпанимент на пиано Методи Желязков.

31 юли

-      Детска оперета „Щурец и мравка“

-      Художествена изложба на севернобългарски художници

-      Градинско увеселение на Чучура: хора, танци, весела поща, бой с конфети, лотария на 14 торти и др. Вход: 5 лв. за възрастни и 2 лв. за деца

14 август

-      Годишнина от смъртта на Капитан дядо Никола

-      Публични юнашки игри от габровското дружество „Юнак“

-      Градинско увеселение в училищния двор и градина

20 август

-      Оперета „Руска“

25 август

-      Курортистите почнаха масово да се разотиват по местожителството си

27 август

-      Танцувална прощална вечер

29 август

-      Закриване на курса по кроячество и шев на горни женски дрехи на госпожица Славчева…

31 август

-      Георги Тишков от Габрово подава заявление до градския кмет да открие грънчарски курс в Трявна за 5 години.

Летописът прекъсва на 22.10.1921 г. и е възобновен на 22.10.1925 г. С дата 30 ноември е записано: „Дойдоха поети и писатели от групата „Златорог“. Дадоха литературно четене, посетено от 100 души при 2 600 население /В Стара Загора при 30 000 население е посетено от 300 души/: Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Вл. Полянов, Никола Фурнаджиев, Н. Найденов, Ив. Х. Христов, А. Каралийчев. Вход – 10 лева. …

За 1921 г. са записани и посещения на известни личности в Трявна:

14 август 1921 г. – Иван Вазов е посетил в Трявна домовете на Богомил Даскалов и Н. Дончев;

29 август – В Трявна е Ст. Л. Костов за етнографски предмети;

От 5 до 22 септември – Протич посети Трявна за изучаване на старини.

Летописът през тези години се води от Богомил Даскалов и от неговото внимание не убягват и такива събития и природни явления:

5,6,7 декември 1925 г. – Извънредни студове. Сняг – 60 см.;

20 декември – Популярната банка чества 10 години от създаването си;

20-23 декември – Чудно хубаво пролетно време. Снегът се топи.

Реката придоде. …

19 януари 1926 г. – Богоявление – за пръв път на Шаковец се отслужи молебен и се хвърли кръста …

Последните бележки с летописен характер са от 3 май 1926 г.

„К. Мутафов държа сказка от името на читалището. Музиката за пръв път свири на павилиона“.

Макар да не е отразена в Летописната книга /или поне не е достигнала до нас/, активната дейност на дружеството за постигане на набелязаните цели продължава и през следващото десетилетие и дава своите първи резултати: през 1937 г. Трявна е призната за почивно място II степен /летовище/.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

в. „Тревненска седмица“, бр.35/2000 г.

Честване на годишнина от гибелта на Капитан дядо Никола,
20-те г. на 20 в., СМРЗИ - Трявна

Из историята на колиби Рашовите

Легендата говори, че пръв заселник на тези колиби била мома Нина. Според запазеното и до днес предание от жителите на това селце, тя била от Търновския край. Произхождала от виден род. Случило се така, че родила син, още като била мома, когото кръстила Рашо. От хорски срам, тя напуснала родителите си и забягнала далеч в Балкана, като си построила къща в местността „Рашевски харман”, който и до днес се намира сред селцето. Впоследствие, нейният син дал името на това ново колибарско селце. С течение на времето то се разраснало и стигнало до 20 къщи. В Рашовите се очертали 7 рода: на Койчо Цанев, Кавалжийския род, Дамяновския род, Димиевския род, рода на Есето, Радославовия род и Качаунския род. Всички тези родове в далечното минало били от една кръв.

Сега от рода на Колю Цанев няма никой в к. Рашовите. Всички са се изселили. От Кавалжийския род е Иван Димитров Кавалжиев, изселен в Трявна, където беше агроном. Неговият син – Димитър Иванов Димитров Кавалжиев бе директор на МТС /Машинно-тракторната станция/ в Трявна и председател на управителния съвет на междузаводското помощно стопанство за приплоди и свинско месо в село Белица. От Дамяновият род е Дамян Колев Дончев Дамянов, от когото и събрах тези сведения. Той също живее в Трявна. От рода на Тотю Минев Есето не е останал никой в к. Рашовите. Брат му Колю Минев Есето дълги години бил кмет в Бахрешка община. От Радославовият род също няма никой в к. Рашевите. От Качавунският род – също. От този Качавунски род е Досю Йончев Николов, изселил се в Трявна. От този род е и Стойно Качавуна – хайдутин, доживял Освобождението. Взел участие в Освободителната руско-турска война приз 1877/78 г., като опълченец. След освобождението на България става бикогледач на общинския бик в Трявна. Един ден този бик го намушкал с рогата си и го убил. Така печално завършил живота на този хайдутин-поборник, опълченец.

Интересното е, че в к. Рашовите на около 500-600 крачки от селцето, в далечното минало имало отделна махаличка от 3 къщи, която се казвала Качавунската махала. Намирала се между к. Рашовите и връх Килимявката. Руините на тази махаличка още личат. Личи и кладенчето, от където тези хора са си взимали вода, което и сега се казва Качавунското кладенче. Преданието говори, че в това кладенче някога се удавил един овен и от тогава то било изоставено. През 1985 г. то отново било разкрито от Дамян Колев – пенсионер от Рашовите. Наоколо то било изградено от сух каменен дувар, а отгоре покрито с плоча. В близост личали и следи от гробища. В тази махаличка се родил Стойно Качавуна. След време родителите му напуснали родовата си къща и се преселили в к. Рашовите. Изселили се и хората от другите две къщи в тази Качавунска махала. И с течение на времето тя запустяла. Останал само Качавунският род в к. Рашовите.

Говори се също, че в селото някога живеел някой си Дабко, който се изселил във Велико Търново **. Дъщеря му Вангели била съратничка на Васил Левски /* става въпрос за съпругата на зографа – революционер и съратник на Апостола, Цаню Захариев/.

Днес постоянно живущи хора в Рашовите няма. Всички са се изселили, но си поддържат къщите. Лятно време селцето гъмжи от хора. Така е и през празничните и почивни дни. Селцето е електрифицирано още през 1945 г. Водоснабдено е още през 1979 г. Сега във всяка къща има и чешма. Асфалтов път го свързва с Трявна, която отстои само на около 2 км. Личи и стария път от Трявна за Рашовите, който минавал през квартал Тепавиците. На места този стар път бил постлан с плочи с водотек по средата за течащата вода. Край този стар път навремето била плевнята на Радославовият род от к. Рашовите, в която през паметната 1876 г. се криел Петър Генчев, четник от Тревненската зографска чета и единствената жертва на Априлското въстание в Тревненско, понеже бил издаден от баба Мина от к. Димиев хан, сега квартал на Трявна.

В миналото почти всички мъже от Рашовите били дюлгери. Образували една дюлгерска чета. Работили повечето в градовете Шумен и Преслав, както и в с. Осмар - Шуменско. Водени били от Дончо Дамянов (Тотев) и неговия син Колю /* р. 1887 г./, както и от Йовчо Николов, който също се майстореел. Дончо Дамянов бил от Дамяновският род в Рашевите. Той имал брат – Георги Дамянов, който бил изселен в Шумен, като дюлгерин. Той наемал работата в този Шуменски край, като майстор-дюлгерин, а брат му Дончо Дамянов и сина му Колю Дончев Дамянов, водили дюлгерската чета от строителни работници, всички от Рашовите, за да изработят наетата работа.

 

По сведения на Иван Бонев Иванов,

22 декември 1987 г.

 

** По сведения на Здравка Станчева, внучка на зографа-революционер Цаню Захариев, прадядо й Дабко, бащата на Вангели, бил „бабукчия“, родом от Рашовите, което „личало“ и от завещанието на брат й Петър Дабков, дарил къщата си в Търново и 100 000 гроша за построяването на училище…

 

 

*** Според данните от преброяването през 2011 г. в село Рашовите има двама постоянни жители

Из историята на някогашното село Пунговци

През втората половина на XVII в., почти до днешния град Плачковци, спряла група семейства с малко добитък, идваща от еленското с. Марен. Напуснали родното си село, за пореден път опожарено от турците. Там, където започвал пътят за с. Енчовци, групата се разделила и една част от преселниците тръгнали нагоре, покрай Енчовската река, стигнали до високо, закътано място и положили началото на колиби Долни и Горни Маренци. Другата част от бегълците, сред които били семействата на Къню Басана и Кръстю Добрев Клоцюв, пресекли местността Батоля и Късовско-Стоевската река, изкачили се на баирчето, вдясно от днешното село Пунговци, в м. „Юрта“, и образували колиби Пунговци.

Двете семейства заживели по братски. Работили задружно и поетапно станали стопани на земята до Късовци и м. „Поника“, оттатък Раевската река. Не прекъснали връзката си с другите преселници в Долни и Горни Маренци, и години наред се сватосвали и кумували взаимно. Но тъй като основателите на Пунговци, направили новото си селище до пътя на конските товари за турската хазна, идващ от Русе и пресичащ билото на Балкана, скоро започнали проблемите, заради набезите и безчинствата на преминаващите оттам турци. Вероятно по това време се разиграла една страшна драма с две сестри, млади девойки. Според предание, разказано от 80-годишната баба Стоянка Ганчева Богданова, родом от Пунговци и живуща в Брежниците, турци отвлекли сестрите и те повече не се върнали у дома. Техният брат дядо Дончо Динкин се поболял от мъка и загубил разсъдъка си.

Набезите на поробителите, принудили пунговчани да преместят колибите си по рътлината нагоре, в посока с. Радевци. Живели там известно време, видяло им се ветровито и се преместили по на завет, приблизително на мястото, където се намира днешното село Пунговци.

Според едно предание, преди да забегнат от Еленско, Къню Басана и Кръстю Клоцюв били майстори на кожени торби. Шиели и пунгии – малки кожени торбички за тютюн или монети, затова и хората започнали да ги наричат „пунговците“. Оттам идва и името на селището.

Друго предание гласи, че селото дължи името си на някой си дядо Пую. Построил той воденица на Радевската река и носел пунгия на врата си, вероятно за пари или тютюн. Когато се навеждал да изсипва, пълни или премества чувалите, пунгията често изпадала от пазвата му. От това следвало някакво мърморене, неизменно с думите: "Бътя пунга с пунга". Тогава мливарите му дали прякора “Пунгaтa", който прехвърлили върху селището, след като фамилията на дядо Пую нараснала.

Премествайки селището си по-далеч от пътя на турската хазна, пунговчани не успели напълно да се отърват от турските своеволия. Бивакуващи дaaлии, някъде високо над Горно Стоевци, слизали с конете си и връхлитали в селището на мирните стопани, за да плячкосват от овцете и хляба им, понякога и от покъщнината. Родената в Пунговци Стефанка Иванова от кв. Късовци, си спомня разказа на своята баба, как криели приготвеното за зимата сирене в урвата под къщата, за да не го намерят турските разбойници. И може би, не случайно, пунговчани станали ятаци на хайдутите в Балкана. /* Според предание от Петко Недев Рачев от Табаците, Пунговци било яташко село на Вълчан войвода/.

Може да се предположи, че в онова тежко време, до самите колиби Пунговци, скрито и безшумно, е преминавал и Апостолът Васил Левски. А дали е било така, ще узнаем, ако се потвърди преданието за посещението му на черковището в Горно Стоевци. До Освобождението нямало по-пряк и удобен път от този на турската хазна, преминаващ покрай Пунговци, който идвал от Трявна в посока към Черковището.

До Освобождението пунговчани се занимавали предимно със скотовъдство, овощарство, растениевъдство, дърводобив. Младите момичета ходели на "румъня" в Тракия. След Освобождението, участието на мъжете в дърводобива се засилил. Някои станали миньори, а пунговчани са сред първите българи, открили малки, частни каменовъглени мини. Много мъже, жени и деца на бедняци работили по прокарването на презбалканската железница.

От 1970 г. Пунговци е квартал на гр. Плачковци.

 

По сведения на Тодор Нейков Тодоров от книгата му „До Пунговци и малко по-нагоре“, 2008 г.

* Снимки: Иво Стамболиев

За основателите на Детската музикална школа в Трявна. Част II

Днес продължаваме темата за Детската музикална школа в Трявна, която започва дейността си през 1954 г. с кратки сведения и спомени за още трима от основателите й…

ЦАНЬО РАДКОВ

Интересен и богат е жизненият път на учителя, общественика, диригента и музикалния педагог Цаньо Радков.

Роден през 1898 г. в Трявна, от дете останал без бащина закрила, с голяма любов изучава науките в тревненската прогимназия. Средното си образование довършва в Софийската духовна семинария при пълна държавна издръжка. В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ записва юридически науки, но след първата година е принуден да напусне поради липса на средства. Завърнал се в родния град, Цаньо Радков отказва да приеме духовен сан и се отдава на учителската професия. Дълги години е начален учител в тревненските села и в Трявна, а от 1946 г. преподава руски език в гимназията.

Свободното си време той отдава на любимото музикално изкуство. Притежавал красив и плътен глас – баритон – и пее като църковен певец. Дълги години е помощник-диригент и диригент на смесен хор и оркестър „Гусла“. Почти всяка събота Цаньо Радков се изявява в концерти и вечеринки като цигулар, певец или диригент.

От създаването на Музикалната школа през 1954 г. до 1958 г. той е лектор по цигулка и солфеж. С Борис Попалександров си помагат взаимно. Радков обучава начинаещите цигулари, а по-нататък ги поема Попалександров. В сформирания струнен оркестър той е водач на 11-те цигулки. Сред учениците му по цигулка са Иван Кожухаров, Николина Дачева, Манка Стефанова и др.

/Автор: Анета Бошнакова/

ВЕНКО МИНЧЕВ

Един от основателите на школата в Трявна е Венко Минчев, роден на 5 април 1904 г. в с. Миневци, Габровско /дн. Донино/. От деветте деца в семейството само той проявява интерес към музиката и от малък започва сам да развива своите музикални способности.

Завършва Априловската гимназия в Габрово. Въпреки, че е самоук, най-усърдно свири на цигулка, участва в организирането на музикални вечери със свои приятели музиканти.

Талантливият Венко Минчев следва в Учителския институт в Шумен. Тук полага основите на теоретичното си музикално образование и придобива правоспособност за музикално-педагогическа дейност.

Своята учителска дейност започва в село Лесичарка, Габровско. Той обича децата, издирва талантливите, насочва ги към прекрасния свят на музиката. Изнася концерти пред селяните. След учителстването си в Лесичарка, Венко Минчев е директор на основно училище в Царева ливада в продължение на 15 години. След това работи в село Енчовци, а през 1949 г. започва работа като учител в Трявна.

Тук се свързва с добри музиканти, като Борис Попалександров, Цаньо Радков и др. През 1950 г. създава средношколски хор, малко по-късно и пионерски. Съвместно с Дочо Дочев организира оперетно представление за тревненци, като той обучава хора и солистите. След тези музикални изяви в града се чувства нужда от създаване на музикален кръжок, в който децата да изучават музиката по-задълбочено, по-професионално. В школата Венко Минчев развива активна професионална дейност.

Негови ученици са: Светла Василева, д-р Петър Петров, Ружка Петрова, Стефка Колева, Бончо Петров, Райна Павлова, инж. Кънчо Стойнов и др.

Венко Минчев допринася много за музикалното развитие на града. До края на живота си издирва талантливи деца и ги увлича в приказния свят на музиката. Умира през 1974 г. като оставя след себе си добър спомен.

/Автор: Даниела Виденова/

НИКОЛАЙ НЕЙКОВ

Един от първите преподаватели по акордеон и основател на акордеонния оркестър към Школата през 1957 г. Той работи в нея като лектор до пенсионирането си. През деня работи в ТПК „Балкан“.

Желаещите да учат акордеон тогава са много, а и в читалището има само два акордеона – един малък и един голям. Няма и достатъчно нотен материал. Всички пиеси трябва да се преписват на ръка от преподавателя.

Нейков започва работа с 15-20 ученика. Между първите са Христо Пенчев, Владимир Найденов и др. Учениците са трудолюбиви, свирят с голямо желание и затова напредват бързо. Само за няколко години под ръководството на Николай Нейков е изграден акордеонен оркестър, който с успех участва във всички празници и тържества на града.

За активна читалищна дейност Николай Нейков е отличен със златна значка на Върховния читалищен съюз.

Между по-изявените му ученици са Димитър Иванов, който по-късно е корепетитор на самодейни състави в Трявна и Николай Тодоров – продължил музикалното си образование в Пловдив и София, а по-късно е оркестрант в Германия.

Трудно е да се побере в няколко реда всичко, което са направили семейство Нейкови за Музикалната школа в Трявна. Приносът им за музикалното възпитание на подрастващите тогава е огромен. Те и техните колеги по онова време са вършели разнообразна обществена дейност при трудни условия и минимално възнаграждение. Като пенсионери те продължават да следят концерните изяви на Школата, правят и дарение от ноти, солфежни и други пособия по музика.

/Автор: Румяна Малчева/

 

в. „Тревненска седмица“, бр. 48/1991 г.

 

* Снимките са предоставени от НЧ „П. Славейков – 1871“

Цаньо Радков

Венко Минчев

Николай Нейков

За основателите на Детската музикална школа в Трявна. Част I

През 50-те години назрява идеята да се създаде Детска музикална школа, в която децата да се обучават на музикални инструменти. По инициатива на ръководството на читалището и неговия председател Кънчо Джамбазов се открива Детска музикална школа. Най-трудно се оказва набирането на учители, тъй като по онова време в града няма специалисти-музиканти. За целта са привлечени местни хора, които умеят да свирят на музикални инструменти и през есента на 1954 г. Школата започва дейността си с 60 ученика по пиано, цигулка и акордеон под ръководството на първите основатели: Николина Нейкова, Дочо Дочев, Борис Попалександров, Цаньо Радков, Венко Минчев, Дешка Дончева, Николай Нейков. Седмината, с апостолски дух и усърдие възпитават децата в любов към музикалното изкуство.

ДОЧО ДОЧЕВ

През 1951 г. той завършва Консерваторията със специалност – тромпет. Талантлив, отличен студент, но съдбата е неблагосклонна към него. Няма софийско жителство, няма и силно рамо, на което да се опре. Не може да остане в София. От 1953 г. живее и твори в Трявна. Заедно с неколцина ентусиасти през 1954 г. му е предоставена възможността да създаде нещо по-специално – Детска музикална школа. Искали да запалят в душите на децата огъня на музиката. Като специалист с висше образование той е назначен за директор на школата, като преподава и солфеж. По негова инициатива през 1955 г. е разкрит клас по контрабас с преподавател Милан Карапетков.

През 1956 г. е разкрит и клас по виолончело с преподавател Дочо Дочев. Впоследствие е сформиран струнен оркестър с помощта на преподавателите по струнни инструменти: Борис Попалександров, Венко Минчев и Цаньо Радков. Звучали са „Малка нощна музика“ от Моцарт, увертюрите към оперите „Севилският бръснар“ от Росини, „Кармен“ от Бизе и други по-леки симфонични творби. Дочо Дочев преподава музика в Славейковото училище.

Около четвърт век от живота си той посвещава на народната музика.

Създава ансамбъл за народни песни и танци, който впоследствие обединява с този на ТПК „Балкан“. Това е своеобразен венец на творческото му дело. Дълги години Дочо Дочев работи като художествен ръководител на ансамбъл „Балкан“, който е лауреат на всички републикански прегледи. Участва активно в културния живот на града и страната. Неуморен от сутрин до вечер, пише музика, работи по отделно с всеки един от оркестрантите. На не един републикански фестивал получават сребърни и златни медали. Музиката и танците на балканджиите са слушани и гледани в Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Русия.

Дочо Дочев е автор на много обработки на народни песни, както и на собствени композиции, в това число и на църковни песнопения. Ценен е приноса му за създаване на битов ансамбъл „Ружица“ към курортен комплекс „Почивно дело“, който печели само призови места на националните прегледи по време на седемгодишното си съществуване. Дочо Дочев, който на финала на живота си бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Трявна“, си отиде от този свят на 14 март 2007 г.

/Автор: Манка Билчева, Петя Семерджиева/

БОРИС ПОПАЛЕКСАНДРОВ

„Не се знае защо баба Неда и дядо Александър напуснали търновските села и се заселили в Станчов хан, но знам, че баща ми до сетния си дъх, обичаше родния си край. Призванието му беше да учи хората, а музиката беше неговия втори живот“ – разказва синът му Александър Попов.

Годината е 1931. Борис Попалександров напуска със семейството си Станчов хан и се премества в Трявна, тъй като е назначен като учител по математика и физика в Славейковото училище. Още като ученик в Търново започва да учи цигулка, а в Шуменската гимназия негов преподавател е Захариев, възпитаник на Парижката консерватория. Не успява да стане професионалист-музикант, но до края на живота си е с любимия инструмент, като продължава да се самообразова.

През 1934 г. по негова инициатива в Трявна е създаден струнен квартет: д-р Пухлев и Дончо Янков свирят цигулки, д-р Даскалов – виолончело, а Борис Попалександров на 31-годишна възраст се зае да изучава виола, за да запълни липсващия инструмент. Няколко години по-късно, той е между организаторите и първите посрещачи на царския симфоничен оркестър – незабравимо събитие за тревненци.

Всичко казано дотук, съвсем естествено го нарежда между основателите на детската музикална школа. Като добър педагог, той е убеден, че музиката трябва да бъде неразделна част от обучението. Негова е заслугата за създаване на ученически струнен оркестър от по-напредналите щрайхисти. Работи изключително професионално, успява да открие талантливите и да ги насочи към музикантската професия. „Всеки тон трябва да звучи брилянтно, да блести като скъпоценен камък…“ – си спомня неговите думи Константин Стойчев, негов ученик, завършил Софийската консерватория, оркестрант на Габровския камерен оркестър. Други негови ученици са: Димитър Цонев – хоров диригент, Мария Попова – гл. специалист по музика в София, Иван Кожухаров – възпитаник на Ленинградската консерватория, диригент на симфоничния оркестър в Бургас.

/Автор: Виолета Сиракова/

НИКОЛИНА НЕЙКОВА

Първата преподавателка по пиано в Трявна и една от основателките на Детската музикална школа в града. Отначало тя има частни ученици. През пролетта на 1954 г. председателят на читалището Кънчо Джамбазов я помолва да започне да преподава пиано в читалището. Нейкова приема поканата и така стана първият преподавател на Музикалната школа. Започна работа с малко ученици – частните и някои нови. Между първите й ученици са Кина Асенова, Недка Попова, Катя Тодорова, Мария Манева, Мария Минкова, Недка Дончева. За следващата учебна година, заедно с Дочо Дочев, тръгват по къщите да набират ученици. Изникват трудности – в читалището има само едно пиано, а учениците нямат пияна в къщи. Освен график за уроците, Нейкова прави и график за упражненията на децата – всяко дете има определен ден и час за упражнения, който спазва стриктно.

„Учениците не бяха толкова много ангажирани в училище, бяха старателни и трудолюбиви – си спомня г-жа Нейкова, - свиреха с голям мерак и идваха винаги подготвени за урока“.

И резултатите не закъсняват. Учениците напредват бързо, а повечето от тях продължават обучението си до последните класове на гимназията. Продукциите пред родителите в края на всеки срок са нещо обикновено. Те се интересуват системно как върви обучението на децата им.

Часовете по пиано на Николина Нейкова са запълнени до последната минута. С голяма прецизност и ентусиазъм тя преподава на своите ученици. Тъй като няма специално музикално образование, тя непрекъснато полага грижи за своето усъвършенстване, следи постоянно новостите в методиката по обучение по пиано, интересува се от опита на преподаватели-специалисти от Габрово, Велико Търново и София. Когато нейна ученичка ще се явява на преглед или конкурс, Нейкова я води предварително на прослушване при специалисти, като сама плаща за урока.

От страна на читалищното и градско ръководство преподавателите в Школата не са имали пречки, напротив – били са поощрявани и оценявани по достойнство.

Не са малко учениците на Николина Нейкова, продължили музикалното си образование в средните и висши училища в страната. Между най-добрите са Анета Бошнакова – бивш директор на Школата, а по-късно диригент на камерен хор „Еуфоника“ и Евгения Русева Христозова – редактор в списание „Музикални хоризонти“.

/Автор: Румяна Малчева/

ДЕШКА ДОНЧЕВА

Тя отдаде 36 години за изграждането и утвърждаването на Школата. Учи акордеон в Габрово при Петър Радев. Започва работа в школата на 1 октомври 1954 г. През 1960 г. взема изпит за правоспособност за преподавател в Музикална школа в София – единствената по това време „диплома“ за акордеон, тъй като този инструмент тогава не се е изучавал нито в музикално училище, нито в Консерваторията.

Две години след като г-н Иван Нейков основава акордеонния оркестър към читалището, тя поема диригентската палка и е несменяем негов ръководител до 1975 г. Малко са учениците, изучавали акордеон, които не са минали през ръцете й и не са се докоснали до произведенията на Григ, Моцарт, Чайковски, Дворжак.

През 1973 г. завоюва сребърен медал на републикански фестивал на художествената самодейност. Сигурно стотици са децата на Трявна, на които Дешка Дончева е отворила прозорче към света на музиката. За тази си дейност тя е носител на златна значка на Върховния читалищен съюз.

Ученици на г-жа Дончева са защитавали достойно името на школата на конкурси. Валентин Петков през 1972 г. получава поощрителна награда, а Христо Петков – през 1974 г. първа награда на конкурса в Чирпан. Не са малко и учениците й, които продължават своето образование на професионална основа – Васил Гоев, Евгени Бошнаков, Никола Нинов, Георги Аспарухов, Лазарина Здравкова, Валентин Стефанов.

/Автор: Лазарина Здравкова/

 

(Следва)

 

в. „Тревненска седмица“, бр. 47/1991 г.

 

* Снимките са предоставени от НЧ „П. Славейков – 1871“

Дочо Дочев

Борис Попалександров

Николина Нейкова

Дешка Дончева