Тревненски бУдил: Кратки сведения за читалище „Белновръх“ в Станчов хан

Първите „искри“ за създаването на читалището в Станчов хан се появяват след идването на интернираните 143-ма стачкуващи миньори от мина „Перник“ през април 1919 г., изпратени на принудителна работа в мина „Белновръх“ /първата мина на територията на общината, открита около 1860 г., която работи с прекъсвания до 1877 г., 1898 г., 1919 г.-1923 г., 1945 г. – 1950 г./, споделя в спомените си изследователят на Станчевханския край Кольо Прозорков. Те наричали селцето „Сибир“, пише още във вестникарските хроники. Миньорите изнасят театрални пиеси, организират забави в двора на старото училище в селото, с което „пробуждат“ искрата за създаването на читалището.

През март 1921 г. в старото училище се събират учителите Иван Митев Трифонов, Пенчо Дамянов Митев, Ана поп Александрова, чиновника от ж.п. гара Кръстец – Димитър Пейков Недялков, секретар – бирника Кольо Митев Прозорков и няколко младежи, между които Недялко Георгиев от Станчов хан и учредяват народно читалище „Белновръх“, кръстено на едноименната мина в района. За председател е избран учителят Пенчо Дамянов Митев. Димитър Недялков е касиер, Кольо Прозорков – библиотекар, а Иван Трифонов и Недялко Недялков – членове. Културната институция приема името на едноименната мина в района и започва да развива своята културно-просветна дейност. Касиерът Пейков успява да осигури парична помощ от 200 лева от инж. Мечер от мина „Борущица“, събира още 200 лв. от членски внос и закупува първите около 200 броя книги. Така се поставя началото на читалищната библиотека, която първоначално се помещава в един шкаф в Общината, а библиотекарят Прозорков започва да ги раздава на читателите…

Освен библиотечна дейност, читалището развива и художествената самодейност чрез група за автентичен фолклор и др. През 1948 г. е приет и неговият Устав. Повечето от председателите му през годините, а и членовете на УС, са учители. Те са и основното ядро на театралния състав към читалището. Първата поставена пиеса е от Шевченко, а по-късно на сцената на читалището се състоят и премиерите на пиесите „Женитба“ от Гогол, „Бисерна“ от Борозанов и др. Освен за духовното и културно просвещение, учителите – читалищни дейци, дават своя огромен принос и за материалното благополучие на читалището. Красноречив пример в тази посока е решението на училищното ръководство ежегодно да отпуска безвъзмездно на читалището 5 процента от приходите от собствените си гори /училището в Ст. Хан, заедно с училищата в Нейковци и Бахреци притежават 12 000 дка гори в м. Конарското/. Тази финансова помощ, от над 2000 лева годишно, редовно се осигурява от училището до 1947 г., когато горите са национализирани. За 20-годишния период от основаването на читалището до национализацията, тя възлиза на 50 000 лева. Учителите – читалищни дейци основават и първото женско сдружение в Станчов хан.

В навечерието на своята 50-годишнина, през 1971 г., библиотеката към читалището разполага с 4 500 тома книги, като най-многобройна е художествената литература. При население от 750 души, читателите в библиотеката са 300. Районът, в който се намира читалището, е разпокъсан, затова са разкрити и две подвижни библиотеки, които обслужват жителите на отдалечените населени места. В началото на 70-те години на миналия век редовно се провеждат седянки, беседи, публични обсъждания на книги, филми и т.н. Наред с това читалището се грижи за опазването на старите обичаи, традиции и празници, просъществували във времето. Някои от тях, съхранени в народната памет, като например обичаите „Годеж“ и „Сватба“, възстановени от читалищните дейци през 1946 г. и представени на сбора-надпяване в Боженци. Друго важно събитие за населението в района, е традиционния събор-надпяване в местността „Белновръх“ под надслов „Белновръх пее“, който се провежда всяка година на 18 юни – рождения ден на Георги Димитров, когато върхът се изпълва с хористи от цялата страна. По сведения на Кольо Прозорков, той бил организиран в памет на интернираните пернишки миньори.

Началото му е поставено през 1962 г., а последното му издание е през 1990 г. През годините имало известни прекъсвания, но тази хубава традиция се радвала на голям интерес сред любителите на родния фолклор.

В началото на 70-те години на миналия век театралната трупа към читалището играе при голям успех, в Станчов хан и района, пиесите - „Сребърният пръстен“, „Завръщане“, „Чуден човек“, „Тайната на старата къща“, „Сократовата чаша“ и др.

Днес читалище „Белновръх“ се води действащо по документи, но не развива никаква дейност, разбираме от председателя му Ганка Черкезова. Похвално е, че е съхранена и Летописната му книга, която пази спомена за едни пълни с творчески кипеж и съзидателност времена, които, уви, вече са минало…

Подготви

Галина Иванова *

* По сведения на някогашния секретар на читалището Георги Черкезов, Пенчо Пенчев – директор на основното училище в селото, Кольо М. Прозорков - един от основателите му и Ганка Черкезова – председател на читалище „Белновръх“. Благодарности и на кметския наместник на Станчов хан - Сашо Станчев, който ми изпрати архивни снимки от събора на Белновръх и на читалището днес…