Образите на Кирил и Методий в тревненските икони

Канонизирани много рано за светци /IX-X в./, Кирил и Методий, както и някои техни ученици, обогатяват с образите си изкуството на Средновековието и Възраждането. Те оглавяват дългия списък на българските светци - народни будители, мъченици за вяра и народност: Климент Охридски, Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Параскева Търновска, Георги и Николай Нови Софийски и много други, чиито дела са вдъхновявали мнозина художници за изява в живописта, скулптурата и графиката.

Известно е, че първите образи на Кирил и Методий са от времето на тяхното канонизиране. Това са стенописите в базиликата „Св. Климент“ в Рим. От XIV до XVII в., в условията на робството и дискриминацията, в нашата иконография рядко се срещат образите на български светци, но още в началото на XIX в. техните образи влизат в репертоара на българските живописци. Култът към двамата братя особено се разраства след 1857 година, когато се въвежда официалното ежегодно честване на Кирил и Методий, а през 60-те и 70-те години на XIX в. възкресяването на старата българска слава се превръща в патриотична повеля за възрожденските ни художници. Това се отнася в пълна мяра и за художниците на Тревненската школа.

Един поглед върху иконното богатство на територията на Габровски окръг красноречиво ни убеждава в големия интерес на тревненските художници към образите на Кирил и Методий. В църквите на Трявна „Арх. Михаил“ и „Св. Георги“, както и във всички църкви на Тревненско - в селата Белица, Станчев хан, Фъревци, Нейковци, Плачковци, Енчевци, Скорци, има такива икони. В Габровската селищна система, в двадесет и осемте църкви има 24 икони на Кирил и Методий, от които 12 големи иконостасни. Голямо е разпространението им и в Севлиевския район. Само в селата Кормянско и Стойките има 6 икони с образите на Кирил и Методий, от които 3 големи иконостасни.

Датировката и иконографията на недатираните икони дават достатъчно основание да се направи изводът, че повечето от тях са рисувани след 1859 година, когато 11 май е тържествено празнуван като Ден на славянската писменост и култура в Стара Загора, Копривщица, Русе, Қазанлък, Карлово, Габрово, Елена и другаде, т. е. по времето, когато празникът вече е осъзнат като „предводител на нашите народни стремления… исторически пътеводител към нашето историческо освобождение“. Църковно-богослужебната прослава на Кирил и Методий в славянските печатни книги, по-късно и във възпeвите на българските поети и образите им в нашето и чуждото изобразително изкуство, се обогатяват и усложняват. Това не са вече само светци, застъпници за християнските нравствени норми, но и символи на жадуващия за просвета, за духовно и политическо освобождение българин. Ето защо, когато застанем пред голямата икона „Кирил и Методий“ (120х82 см) от Цоню Симеонов в църквата „Арх. Михаил" в Трявна, властните, гледани като че ли отдолу човешки фигури, излъчват самочувствие и гордост и са в пълно съзвучие със знаменитото писмо на Любен Каравелов до българската младеж, което завършва с думите: „Не давайте се, мили братя, борете се със своите врагове. . . Дръжте се юнашки, от нищо се не бойте. Вървете напред и нека Кирил и Методий ви бъдат помощници".

Вдъхновявани от всенародната почит към българските първоучители, живописците от всички краища на българските земи от Охрид до Добруджанско ги изобразяват в икони и стенописи. А в Тревненската живописна школа всички известни зографски фамилии са се отнесли с трогателна почит към Кирило-Методиевия култ и са ги изписвали със завидна вярност към своите художествени принципи и нравствени норми. Така например Витановци са оставили икони в няколко тревненски църкви; иконописците от Захариевския род Захари Цанюв и Цаню Захариев са ги рисували за бургаското село Оризаре, за троянската църква, а техни икони има и в Румъния - в църквата „Св. Георги“ в Тулча и в църквата „Св. Троица“ в с. Еникьой"; от поп Димитър Қънчевата фамилия, художникът Иван Попдимитров е изписал икони на Кирил и Методий за едноименните църкви в София и Созопол; Венко Қалчев е рисувал икони за с. Острово, Врачанско и др.

Қакви изводи могат да се направят въз основа на досегашните проучвания относно иконографията на тревненските живописци, които са се залавяли да изписват образите на Кирил и Методий? Без съмнение Стематографията на дойранския българин Христофор Жефарович, издадена във Виена през 1741 г., им е предоставила възможност, както на мнозина други художници от онова време, да изобразяват образа на Кирил по подобие на отпечатания там образ на Методий - като архиепископ с корона. Вероятно те са познавали и ранните изображения на Димитър Молеров от Банско в Рилския манастир /1841 г./ и образите на двамата братя, също стенописни, на самоковеца Захарий Зограф от 1844 г. в Рилския манастир и от 1847 г. в църквата на Троянския манастир, макар че тези образи са били създадени доста преди утвърждаването на празника на българските просветители. Най-разпространени са изображенията, появили се по подобие на известната за времето си литография, отпечатана във Виена през 1864 година (43X57 см). Такива са иконите в църквите на селата Енчовци (77x47 см) с ктиторски надпис от 1885 година, Белица (45X 35 см), в Трявна, в църквите „Св. Георги" (28 Х37 см) и „Арх. Михаил" (35Х25 см) и др. Разбира се, и тук има много варианти, плод на неизтощимото творческо въображение и лично отношение на тревненските зографи. Между тях най-значителна е споменатата вече икона на Цоню Симеонов в църквата „Арх. Михаил“ в Трявна от 1866 г. Публикувана е многократно и е участвувала в изложбата на старото българско изкуство във Варшава през 1969 година, в Будапеща през 1970 година, в голямата изложба „Тревненска живописна школа“ в Габрово през 1980 година и в София през 1981 година. Тази икона е една от първите, които се появяват по образец на Виенската литография, само две години след нейното отпечатване. Забележителна е и с двата медальона, в които художникът е изписал същите теми, които са изписани и в медальоните на литографията: „Кръщение цар Борисово“ и „Проповед към българския народ“. Тези фигурални композиции имат функцията на житийни сцени, тъй като според тогавашното познаване на историята Кирил е покръстил цар Борис и неговия двор. В тях са вложени романтичните представи на народа, стремежът чрез изтъкване на заслугите на двамата братя още по-силно да се възвеличае тяхното дело. Съвършено чужди на византийската изобразителна система, тези житийни сцени имат своите предшественици в житийните сцени на много светии от репертоара на Тревненската живописна школа, между които особено се откроява обстоятелственият разказ за мутафчийския занаят в една икона на Кръстю Захариев от 1824 година. Всички останали икони на Кирил и Методий от тревненските живописци са по-бедни във фон, одежди и пейзаж от иконата на Цоню Симеонов, Разпространени са и иконите с иконографско решение, което представя двамата братя пред маса с положени на нея книги и свитъка с азбуката. Такива икони има в църквите във Фъревци, Скорци, Трявна и др. В тази композиция обикновено Кирил е изписан като монах, а Методий с архиепископски одежди, с богато украсен омофор и вдигната за блогослов десница. И тук има различни варианти. Различно се изписва и благославящият отгоре Христос, но навсякъде е подчертано различието във възрастта на двамата братя. Рядко се среща композиционното решение, при което двамата братя държат с по една ръка свитъка с азбуката, а с другата сочат своето дело. Това изображение, което явно е повлияно от същата композиция, появила се доста по-рано в началната илюстрация на „Български буквар", отпечатан в Москва през 1844 г., засега открих само в една икона (без дата и подпис), съхранявана в музея на Дряновския манастир. В досега изследваните икони на Тревненската школа не е открита нито една, която да представя двамата братя само като свещенослужители, държащи хляба и потира за причастие, едно композиционно решение, което се използва доста широко от художниците на Самоковската школа.

Интересно е, че много рядко се срещат икони с образите на Кирил и Методий заедно с техните ученици - Св. Седмочисленици. В това отношение е забележителна една икона „Възпяването на свети Климент“ в църквата „Св. Георги“ в Трявна. Дали наистина тревненските зографи са се учили от Дебърската школа да изписват Св. Седмочисленици начело със св. Климент, не е убедително доказано, но в тази икона централно място заема внушителната фигура на Климент, изписан фронтално с архиерейски одежди, с дълъг жезъл, спуснат ниско под нозете му. Двамата братя са изобразени от двете му страни полуобърнати, а зад тях са останалите ученици. Благославящият с две ръце Христос е прав, на златен фон. Предполага се, че иконата е рисувана от живописеца Димитър поп Йонков.

Във всички досега разгледани тревненски икони с образите на Кирил и Методий личи стремежът на художниците да изобразяват не аскетичните лица на християнски проповедници, а живите, умни, енергични и внушаващи благороден респект образи на славянските просветители, хора, които знаят цената на своето дело. Още съвременниците им, осъзнавайки мащабите на тяхната значимост, са ги нарекли „просветители на света“. По същото време, когато иконописците са най-увлечени от техните образи, мнозина водачи на национално-освободителното ни движение, разширявайки кръгозора на политическия и обществения си поглед, виждат тяхното дело не само в славянски, но и в общосветовен мащаб. През 1870 година в Цариград Петко Славейков пише в одата „На св. Кирил и Методия":

„Грейте вий на свод вселенски

кат две ясни светила,

и горди се род славянски

с вашите чудните дела“.

/…/

Неоспоримо ясно е, че тревненските зографи са се отнесли най-ревностно към темата за Кирил и Методий и са продължили тази традиция няколко десетилетия и след Освобождението. В десетки български села от двете страни на Балкана, в училищни стаи, в храмове и скромни одаи, на църковни и домашни иконостаси изписаните от тях ликове на двамата славянски учители са будили радостно удивление и надежди. Образите на двамата братя в иконите на тревненските живописци се отличават с характерното за школата благородство в рисунъка и колорита и със силата на художественото внушение. По широтата на своя интерес към тази тема и по висотата на социалния си и естетически критерий, с който пристъпват към нея, те превъзхождат останалите школи и живописци у нас. Това са икони, изписвани в къщи, чиито прозорци гледат към хайдушкия балкан, а дървенията им мирише на барут. Логично е изпод четката на тези зографи образите на славянските първоучители да бъдат не просто посланици на старата ни слава или въодушевяващ пример, а водачи и помощници в една нова историческа задача. И няма нищо чудно в това, че на 5 май 1876 година синът на Цоню Симеонов, зографът Симеон Цонюв, развя знамето на въстанието, за да събере под него и тревненските зографи за практическо осъществяване на патриотичната програма, начертана от неговия баща в голямата икона на великите първоучители.

И ако днес с право се говори, че Българското възраждане е едно от чудесата на европейската цивилизация, то с не по-малко основание може да се твърди, че образите на Кирил и Методий в Тревненската живописна школа са чудесни носители на обновление в българската живопис чрез утвърждаване на личности, взети от живота, чрез окончателното и трайно включване на исторически образи в културните и политическите процеси на българската история.

 

 

Вера Христова

Из сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./

Иконата "Св. Св. Кирил и Методий" /1866 г./ 

от църквата "Св. Арх. Михаил" в Трявна. 

Иконописта и дърворезбата са дело 

на зографа Цоню Симеонов.

Снимката е от книгата на Люба Цанева 

          "Зографи от Трявна", 2013 г.