None

сряда, 11 май 2022 г.

Трите църкви на уста Генчо Кънев на името на Светите равноапостоли и просветили Кирил и Методий

До момента са известни три църкви на уста Генчо Кънев на името на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий - в Свищов, еленското село Константин и Созопол. За Свищовската църква вече е ставало дума, затова само тезисно ще отбележа този градеж, макар, че храмът е сред знаковите църковни постройки на Първомайстора. Построен е в периода 1872 -1874 г. Храмът пострадал сериозно при земетресението във Вранча през 1977 г. А хубавата новина е, че най-после храмът ще бъде реставриран по проект на арх. Милен Маринов - докторант във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и съхранен за бъдните поколения. В църквата се пазят икони на зографа Захария Цанюв.

Строителството на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в еленското село Константин започва през 1879 г. по инициатива и с пожертвования от Петър Молов, Иван Моллов, Петър Карасимеонов и Константин Руденовски – началник на Еленския военно-административен окръг, който през 1878 г., заедно със своите войници – сапьори, планира бъдещето село. Не случайно то носи неговото име. Църквата е завършена през 1881 г. и е осветена на 21 май 1882 г. от тогавашния  великотърновски митрополит Климент. Камбанарията е градена по-късно от друг майстор, чието име е неизвестно, но основата й е подготвена от уста Генчо. За съжаление, липсват сведения за художествена украса на храма, но не е изключено и тя да е дело на тревненски майстори резбари и зографи.

Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Созопол също се приписва на Първомайстор Генчо Кънев. Според арх. Николай Тулешков тя е строена през 1880 г. В сборника „Тревненска художествена школа“ е отбелязано само, че тя е дело на уста Генчо. За този негов градеж споменава и проф. Асен Василиев в епохалния си труд „Български възрожденски майстори“. За разлика от цитираните по-горе изследователи, Дабко Устагенчов, синът на Първомайстора, пише в статията си „Принос към живота и дейността на Уста Генчо Кънев“ /сп. БАН, кн. XXVI, 1923 г./, че по онова време баща му работил по „една църква в Анхиало“ /* църквата „Рождество Богородично“ в Поморие – 1890 г./, „дал проекта на друга църква в Созопол и бил поканен да поправи трета църква в Месемврия /* Несебър/“.

И, както се оказва, неговите сведения са най-достоверни, тъй като при реконструкцията на олтарното пространство на църквата в Созопол /реставрирана през 2010-2011 г./, под стълба на олтарната маса са открити три полуразпаднали се хартиени листа, реставрирани в Националния исторически музей, които датират строителството на храма в 1891–1892 г. и неговото освещаване - през 1900 г. Следователно, той е строен по проект на уста Генчо Кънев, който умира при трагични обстоятелства през 1890 г. Със сигурност градежа на Созополската църква, е дело на майстор от неговата „тайфа“, но за съжаление липсват документални свидетелства за това. И все пак, в архива на резбаря-краевед Цаньо Антонов, откриваме сведения от Грозю Енчев – Маврото, един от най-добрите ученици на уста Генчо Кънев, който работи с него на последния му градеж в Поморие. По думите му, по това време, съдружник на Първомайстора е Митю Цанев – Куманеца /майсторът на катедралата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Бургас/, чиято съпруга е племенница на уста Генчо по майчина линия. Вероятно, именно той е построил Созополската църква след смъртта на уста Генчо Кънев, по неговия проект, а в градежа със сигурност е участвал и Грозю Енчев – Маврото.

По сведения на Вера Христова от статията й за образите на Кирил и Методий в тревненските икони, публикувана в сборника „Тревненска художествена школа“, в Созополската църква имало икона на братята просветители, дело на художника Иван Попдимитров от Трявна.

 

 

Подготви

Галина Иванова


Архивна снимка на църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в Свищов,
предоставена от арх. Милен Маринов




Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в Свищов.
Снимка - арх. Милен Маринов




Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в еленското село Константин




Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в Созопол


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Керените – една хубава оцеляла приказка

Малко колибарско селце е Керените. Къщите му, двайсетина, се редят като мъниста от двете страни на единствената улица. Легендата говори, ч...