Непознатите тревненски майстори. Уста Цаню Перето построил старите хали в Бургас

Днес ще ви разкажа за някои от градежите на още един не толкова познат тревненски майстор – уста Цаню Георгиев /Гергев/ Стоянов – Перето /Перев/ (р. 1869 г.) от Ошаните. Той е един от тримата синове на личния Ошански майстор-дюлгерин Георги Стоянов – Перето (1840-1925 г.) и заедно с баща си строи храма „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Николаево /Старозагорско/ през 1897 г. Иконостасът също е дело на тревненски майстори, чийто имена не успях да уточня. В църквата се пазят икони от зографа Васил Михалев.

В края на XIX в. уста Цаню гради и училище в ямболско село с неуточнено име – Баилии /* За съжаление, опитите ми да открия селото по старото му име, останаха безуспешни/.

От сведенията в сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./, става ясно, че Цаню Перето, който се преселва в Бургас, строи „неуточнени постройки“ във Варненско, Сливенско, Старозагорско.

Вероятно малцина тревненци знаят, че той е главния майстор на строежа на старите хали в Бургас, построени по проект на арх. Торбов. Още през 1908 г. Общината в морския град търси удобно място в центъра на града за постройката на градските хали – покрития пазар, който да служи за „месопродавница” и за продажба на риба, зеленчуци и др. хранителни продукти за масово потребление.

На 11 ноември 1910 г. на заседание на общинския съвет се разглежда търгът, произведен с тайна конкуренция, по отдаването на предприемач на направата на покрито пазарище в Бургас. Взето е мнението на Общинската търговска комисия, която счита за най-изгодна цената, предложена от Строително-индустриална кантора „Дело” на Иван Начев и сие от София. Тъй като не са открити нередности в провеждането на търга, общинското ръководство одобрява възлагането му на избраната фирма.

На 1 февруари 1911 г., с гласуване в Общинския съвет, се извършва и необходимото отчуждаване на парцела, където ще се издига постройката на покрития пазар. През същата година се провежда и друг търг, като строителството на халите този път е възложено на предприемача Цаню Перев от Трявна. Година по-късно, след проведен конкурс, е одобрен проекта на сградата, дело на архитект Торбов. След като и изпълнителят е окончателно избран, строежът започва, но не се изпълнява в очакваните срокове. През 1914 г. градските хали са издигнати до основите – „до цокли”, но по различни причини работата е спряна. На 28 април 1914 г. в Общината разглеждат въпроса и решават, тъй като строителен материал има налице, работата да продължи, за да се приключи по-бързо. Строителната одисея обаче, продължава повече от десет години. Към 1922 г. доизграждането на халите е подновено с концесия, отново поета от предприемача Ц. Перев. По време на финалния етап от строежа, през май 1925 г., Общината предлага на бургаските архитекти да изготвят планове на вътрешното разпределение на халите. Приет е проектът на арх. Георгиев, съгласно който дюкяните възлизат на около 50, определена е ширината им и други подробности. На следващата година е одобрена окончателната ситуация по проекта за доизграждане на Покрития пазар. Планът е одобрен и предаден на Цаню Перев за изпълнение. Така едно многогодишно начинание достига успешния си завършек.

На 3 август 1926 г. се състои тържественото откриване на новопостроените Общински хали. Бялата постройка напомня на кораб, насочен на изток към морето, и ярко се откроява сред градските къщи наоколо. Градските хали заемат мястото източно от днешния подлез пред Бургаската опера. Сградата е построена на площ 1230 кв. м., с формата на равнобедрен триъгълник. Централният вход е с широко полукръгло стълбище и с малка шестограмна куличка над него. Ориентиран е към ул. „Александровска”. Другите три входа са разположени на фасадите към улиците „В. Априлов”, „Кл. Охридски” и „Христо Ботев”. Покривът е на две нива, като отстоянието между тях е заето от прозорци, които осигуряват обилна светлина на цялата търговска площ. Избеното ниво първоначално се използва за склад на зеленчуци с тенденцията и там по-късно да се достави хладилна инсталация. За окончателно построен магазинът се счита през 1927 г. и 1928 г., когато е монтиран стъкленият покрив и други довършителни работи.

Сградата на халите е емблематична и се помни от няколко поколения бургазлии, като един от най-ярките символи на града. През 1974 г. е взето решение зданието да бъде съборено. В освободеното пространство е построен подлезът пред Държавна опера – Бургас.

 

Подготви

Галина Иванова

 

Из изданието „138 години пазари – Бургаски регион“, 2017 г., издадена с подкрепата на Община Бургас и „Бургаски пазари“ ЕООД. Съставител – Милен Николов – директор на РИМ – Бургас, автори – Иванка Делева /РИМ – Бургас/, Владимир Анигностов /РИМ – Бургас/, Яна Иванова /РИМ – Бургас/, д-р инж. Живко Панайотов – директор на „Бургаски пазари“ ЕООД, чиято е и идеята за издаването на книжката. За написването й са използвани и архивни материали на ДА – Бургас

 

* Архивната снимка е от същото издание

Изглед към халите в Бургас /архивна снимка/

Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Николаево

Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Николаево

Строителният надпис на фасадата на
църквата "Св. Св. Кирил и Методий"