„Уста Кънчо от Трявна“ построил църквата „Успение Богородично“ в Малорад

Наскоро попаднах на още една интересна история от сайта „Карта на времето“ /дигитален архив на регион Враца XX в./, разказана ни от Юлия Влайчовска. Става дума за църквата „Успение Богородично“ в Малорад, съградена от „Уста Кънчо от Трявна“ през 1882 г. По всяка вероятност иде реч за уста Къню Денев /р. 1845 г./, родом от тревненското село Околиите, племенник, по майчина линия, на Уста Генчо Кънев /сестрата на Уста Генчо – Куна е била омъжена за баща му – Деню, който след смъртта й, се жени повторно за жена на име Райка/. Именно по това време уста Къню Денев работил из Враца и Врачанско, заедно с Генчо Генчев от Генчовци /вероятно става въпрос за Генчо Ганчев Кънев племенник на уста Генчо Кънев, син на брат му Ганчо/. Уста Къню участвал в строителството на стария митрополски дом във Враца „Св. Николай“ /1867 г./. Негово дело е и църквата „Св. Георги“ във Вировско /1890/, а в съдружие с уста Генчо Генчев /Ганчев/ издигнали храмовете в селата Осен /1884/, Галатин /1884/, Габаре /1895/. Към тях, струва ми се, може да добавим и „новата“ църква в Малорад от 1882 г. Селото има доста интересна история, която разказва в статията си Юлия Влайчовска, затова ще си позволя да препубликувам фрагменти от нея. Всъщност, Малорад имал своя църква още от времето на Второто българско царство, която носела името на Св. Прор. Илия. Все още не е ясно защо тя останала в историята с названието „Латинската църква”. Била с размери осем на четири метра и три стъпки вкопана в земята. Иззидана изцяло с камък и покрита с плочи. В гробището около нея християнските паметници били с латински надписи, наричали ги „Латинските гробища“. В края на ХVІІІ-ти век старата църква била опожарена от кърджалиите, а местното население – прокудено. След време хората се завърнали, възстановили домовете си и заживели отново на старото място. В началото на ХІХ-ти век ги сполетяла чума и малорадчани отново  били принудени да напуснат домовете си. Заселили се на запад от старото село в ниското край реката. Единствено Латинската църква, макар и опожарена, без покрив, с полуразрушени стени, продължавала да стои на старото място и да събира местните по сватби, кръщенета, погребения. По сведения на стари жители на селото, на всеки семеен празник извозвали с коли черги и икони за църквата. С чергите покривали стените и по тях окачвали иконите и извършвали богослужението. След това сваляли и прибирали всичко в дома на свещеника.

През 1848 г., когато започнал градежът на новата църква на високия баир на север от селото, Латинската църква била разрушена и камъните й били вградени в новата, на която селяните дали същото име – „Св. пророк Илия”. Но скоро тя се срутила. Тогава на нейно място построили друга, която осветили с името „Успение на Св. Богородица”. В църковния двор построили килия, в която учели на четмо и писмо децата на Малорад. Но през 1879 г. и тази църква се съборила. Днешната била построена три години по-късно, през 1882 г. от „уста Кънчо от Трявна“. Тя е широка осем метра, дълга – шестнайсет и висока осемнайсет метра на кубетата. При първоначалния строеж кубетата били две, като първото било при входа. След гръмотевична буря то било разрушено. Последвал ремонт и църквата останала с едно кубе, тъй като е имало повреди по зидовете и технически не било възможно възстановяването на рухналото кубе. За по-голяма сигурност на градежа, зидовете били укрепени с железни скоби, които минават през салона на църквата в горната част под покрива.

През 1922 г. камъните от основите на старата църква били извадени за построяването на мостове и чешми.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Църквата "Успение Богородично" в Малорад

Църквата "Успение Богородично" в Малорад