Тревненски бУдил: Оперната прима Мария Славкова остава влюбена в родна Трявна до сетния си час

Вероятно името на оперната певица Мария Славкова, по баща – Донева, е познато на малцина тревненци. Тя е родена на 11 януари 1955 г. в Трявна. Майка й Райна Димитрова /Михайлова/ - Донева е учителка по професия, а баща й Славко Петков Донев – електротехник. Родителите й обичат музиката и предават тази си любов и страст на дъщеря си. Райна пее и свири на цигулка, а Славко на флейта. Семейството е сред последователите на Бялото братство на Учителя Петър Дънов. Закърмена в атмосфера на духовно общуване и добродетелност, години по-късно, въпреки своята заетост, Мария Славкова, почти всяка година, през август, участва в ритуала „Паневритмия“ край Рилските езера…

Основното си и прогимназиално образование бъдещата оперна прима получава в родния си град, за който споделя: „Трявна се е вплела в душата ми още в първите ми детски години със своята удивителна природа… Родният ми град – малък, чист и тих е съхранил много материални и духовни ценности, които го славят извън пределите на България“.

По спомени на учителката Бонка Стоева, Мария е дете с буден ум, с особен интерес към хуманитарните науки и най-вече – към изкуствата. Още тогава си личи увлечението й към музиката. Тя има „чудесен глас“.

„Израсна в семейство, в което духовните потребности са взели връх над материалните, Мария беше един от стълбовете на класа – споделя приживе учителката й Кина Резачева. - Тя беше предимно чувствителна, задълбочена. Погледът й беше обърнат навътре, дълбоко в душата. Беше сред първенците в класа, изявена декламаторка, писмените й работи бяха с чувство и нежност. Именно нежност в най-хубавия смисъл се излъчваше от цялото нейно същество. Тя носеше нежността в музиката, защото я имаше в душата си. Така, че не ме учудват нейните успехи, като певица“.

Дори далеч от родна Трявна, Мария Славкова винаги си спомня с обич и уважение за своите първоначални и по-сетнешни учители – Маринка Шиварова, Бонка Стоева, Кина Резачева, Ирина Каменкина, Стоянка Магерова, Денка Попова, Кина Дамянова, Цанка Филипова, Кръстева, Стоянова, Бончева и др. Не по-малко обич и респект питае тя по адрес на своите преподаватели по солфеж и цигулка в Детската музикална школа към читалището в града – Дочо Дочев, Анета Бошнакова, Виктория Младенова и др.

Когато завършва прогимназиалното си образование в Трявна, Мария насочва своите усилия и внимание към по-нататъшната си „музикална подготовка“. При едно летуване в Рила, заедно с родителите си, тя привлича вниманието на една от преподавателките в Средното музикално училище в София, която открива творческия й заряд и я подтиква да кандидаства във въпросното училище. „Мария дойде от провинцията и трябваше с няколко урока да достигне своите конкуренти, които се готвят цяла година – споделя по-късно преподавателката. – Но още на първия си изпит показа своите чудесни гласови и музикални дарби. Още си спомням как нейната майка я доведе – висока, стройна, слабо момиче, с лъчезарни очи и приятна, бодра усмивка. Много сериозна в работата си, упорита и целенасочена, винаги с много добър успех. През целия четиригодишен курс, участваше активно в музикалните празници и концерти и в края на всяка година, на изпита по пеене, получаваше неизменно шестици. Като награда за нейния огромен, системен труд, бе избрана да пее на годишния акт на музикалното училище“.

Завършила с отличие Средното музикално училище в София през 1974 г., Мария още същата година кандидатства и е приета в Българската държавна консерватория в класа по пеене на проф. Реса Колева. По думите й, тя проявява ярките си качества още в края на първи курс и всяка нейна концертна изява се посреща с интерес от колегите й и преподавателите в консерваторията.

Още преди да завърши IV-ти курс, през зимата на 1980 г., Мария Славкова се явява на конкурс за хористка в Софийската опера. Предлагат й да кандидаства направо за солистка и я приемат с висока оценка. Така от април 1981 г. Мария е сред изпълнителите в Операта. Но това не я удовлетворява. Предложеният й репертоар и атмосфера я провокират да търси поприще за по-голяма изява. През 1984 г. Мария получава покана да се яви на прослушване в бившата ФРГ и Австрия. Но финансовото й положение, както и това на родителите й, е сериозна пречка за осъществяването на мечтаното пътуване. Със съдействието на тогавашния министър на финансите, Белчо Белчев, родом от Кръстинеци, Тревненско, тя успява да се яви на първото прослушване във Франкфурт, което й отваря пътя към голямата сцена в чужбина.

От 1 септември 1984 г. Мария Славкова вече е солист на операта в Майнц, като драматичен сопран и пет сезона се изявява на сцената в много опери, като – „Бътерфлай“ от Пучини в ролята на Чо-Чо-сан; „Танхойзер“ от Вагнер в ролята на Елза; в „Дон Карлос“, като кралица Елизабет; в „Аида“ от Верди, като Аида; в „Ейнуфа“ от Яничек, като Ейнуфа; в „Трубадур“ от Верди, като Леонора; в „Набуко“ от Верди, като Абигайл и др.

През сезон 1988-1989 г. Мария Славкова сключва договор с Държавната опера в Манхайм и вече разполага с жилище в града, а първото й участие на сцената на Националния театър е на 16 септември, в ролята на Татяна, в операта „Евгени Онегин“ на Чайковски.

Амбициозна и талантлива, Мария Славкова преодолява редица трудности и несгоди по пътя на професионалната си реализация в чужбина – език, квартири, семейство с две деца, но както самата тя споделя: „Всичко се стопяваше пред голямото ми желание да пея партии от любими опери, да изявя онова, което съм носела в себе си, с удовлетворението, със самочувствието, че мога да израствам в артистичното и певческото изкуство“.

През 1995 г. Мария Славкова се омъжва за Йост-Йохен Вакер - немски поет и фотограф. Голям приятел на страната ни и популяризатор на българската култура.

Десетки са възторжените отзиви и публикации в родната и чуждата преса за изпълненията на оперната ни прима. Публиката също аплодира бурно нейните музикални изяви, които пленяват сърцата „със своя хубав, лиричен интензитет“.

През последните години от живота си Мария минава на свободна практика и освен участията си в Манхаймската опера, се изявява на редица сцени в Европа и по света. И въпреки това, тя не крие своята носталгия и тъга по Родината и родния край: „Ако ми липсва нещо, то е България, с нейните планини и природа, към която съм свързана от детството и по-сетне“.

Всъщност, през целия си труден творчески път, Мария Славкова не спира да мисли и жадува за родния си край. Въпреки натоварения си график, почти всяка година се завръща в Трявна и участва в концертите на читалището, не забравя и своите учители и преподаватели от Школата по изкуствата. Изявява се като солист на църковния хор при църквата „Св. Георги“ и камерен хор „Еуфоника“. „Щастлива съм, че съм изхвръкнала от този чудесен град и съм горда, че с нещо мога да допринеса за него…“ – споделя тя три години преди внезапната си кончина на 17 юни 2002 г., когато си отива от този свят само на 47 години.

Поклон пред светлата й памет!

Подготви

Галина Иванова по сведения от книгата „По стръмните пътеки на живота“ от Костадин Семерджиев, 2009 г.. Снимките са от въпросната книга