Елова могила. Част III

 

/История от с. Чакалите/

Цаньо Чакалев от село Чакалте. Син дочен панталон, сура фанела, продънена на лактите, таке лилаво, станало сиво, космат; прегънат одве, дребен. Стоеше на уличката, която просъхваше от снощния дъжд, като се чудеше накъде да хване и за какво да се хване. И първото нещо, за което се хвана, бях аз.

- Джамбазин ще знаеш, че е тоя, дето дава петстотин лева гаранция и схожда хора да купуват и продават. Е това е. Извинявам се, че съм стар човек. Унуката е добро момче. Имам друга, учи гимназия. Моята баба се изпуща на дюшемето и аз тряба да ѝ шетам. Защото не знаеш в края на краищата кой как ще преживее. Аз я уважавам и тряба да я гледам. Аз съм търгувал с градинарите в Одес. Шест години, но там беше много отлично. Защото там нашите българи бяха трудяещи. А русняците си посръбваха. Екатеринославска губерния. Като отидоха там германците, мене ми направи впечакление, че това е рискувателно много. И така излезе. А сега и нашите се усилиха много. Ама ако нашия българин е в Русия и е много, ще залее целия свет с продукти. Голема земя, ептен големо плодородие. Една шепа народ сме, а гледай... Ама русняците са рискувателни. Раз меня мат парадила, раз памират!... Има там едни русняци като нашите шопи, а в Одес идат хора интелигенти, русняци, евреи и сякакви. А унуката отиде войник, учи се да кара камион и от казармата му дали отпуск, защото направил едно добро впечакление. Направил една желязна врата. Ще я направя, казва. Не мож бе, Цанко, само ще ми развалиш матрияла. Не, ще я направя! От часовите взел матриял, което не е много пътно. Като почва вратата от сутринта - до вечерта закача вратата. Направил я и я закачил. Цаньо да излезе 40 крачки напред! Другари, Цаньо е направил врата и други разни работи. Аз го имам за най-спохватливия и способен. Един месец отпуска!...

- Дядо Цаньо, оди ли бре за ляб снощи? - пита човек, който се подава от един вратник.

- Не съм одил, по причина на големия дъжд... А друго момче се учи в града пет години, да стане началник в работилницата. Най ми е трудно, вика, деде, езиците и задачите словом. За какво излязох аз? Забравих... А. Всяка сутрин си правя закуска попара, ляб, сирене, малко масълце - и туй ми е закуската мене... Излязох преди револуцията, от девета година съм там. С евреите ставаха често револуции. Русняците са ора рискувателни. Мене ми казваше един капетан за войната у България, турската война. Ние, казва, сме правили могили от трупове и пак - перьод и перьод!... Едни се казват казакѝ, а други се казват мужакѝ. На казака, като му се роди момче, дават му десет десетини земя. Като се уволни, дават му коня и снаряжението цялото. Ама като стане револуция или война, казака получава телеграма, качва коня и тръгва. Там имат една ракия от ръж, знаеш колко убава става. Идат на будката и треперят. Пие една, пие две. Има една риза, дига я нагоре през гърди и вика: прадаю!... А пък евреите - и те мамата си тракат. Ще намериш у сяко село пе-шест евреи, ама облечени екстра. В Одес евреи - най-търговци ора. Като стане бунт в Одес срещу евреите, евреина стреля с парабел, ама се навел надоле, да не гледа. Що не е служил в казарма, затова. Снощи дъжд, ама пак ще вали - хапят мухите. А руснакините здраво държат мъжете. Аз трябаше там да остана. Аз си додох тук зарад войната. Бях редник и бяхме оградени от сърбите. Аз гледам калоните на противника, офицерите избягаха и викам: господа, аз командувам ротата, мерник шестотин!... Ама майка ми ми дала едно ризниче, куршумите пищят, а мене куршум ме не лови. И тука на едното бедро като ме удари едно нещо и ме запали, паднах, ама скочих пак. Това на Голо бърдо. Един кон се откачи от другите, та връз мене. И дойде един заповед: кой може да отстъпи - да отстъпи! Що ще додат сърбите. Душа мила. И отстъпихме. Аз съм действал, защитавал съм Отечеството, не съм бил само аз, ама и аз съм бил. На бабата ѝ подлагам мушамата, а тя не гледа мушамата, ами се изпуща на дюшемето, аз ѝ укам, а тя и не разбира даже. Та не знам дали не може у болница...

...Чакалте. Явор в дъното на дерето. Чешма. Забранява се миянето и прането в коритата. 1928. Поток слиза отгоре. Бълбукат чешмата и потокът. Тук се раждат води. Зелени градини, поляни, тихо. Чешмата е като резервоарче, капакът счупен и паднал на дъното, дето има парцал, и една жаба умряла. Увиснали от плод сливи, бели къщи, електрически стълбове, каменни дувари. Потокът минава през пътя и се плъзга по камъка надолу.

...Талазите се разстилат от балкана на север все по-ниски. Бърдо - падина, бърдо - падина. На последното бърдо е Бърденте, татък зад Чакалте, през ливадите и отдавна узрелите ниви, плувнали в жегата, която се усилва и трепти. А през ливадите, по преките пътеки край нивите, терка ситно и спорно едно магаре, понесло на гърба си дребен космат старец със сура фанела и сиво таке. Бързах да го стигна и не можах. Стигнах го чак при бърденското магазинче, оримака. Магарето вече вързано за плета, а старецът вътре в магазинчето, разтворил дисагите и сипва вътре: домати, краставици, рибени консерви, хляб и други насъщни потреби - всичко по двойно; и едното слага в едните дисаги, другото в другите. После пита за цената на всичко. Оримакчийката вика, докато се разбере с него, защото старецът не-дочува. Беше старецът от Чакалте, дядо Цаньо. Дядо Цаньо, ще пиеш ли една бирица? А, благодарим, отвръща, не съм закусувал, та не моя сега. Благодарим... И излиза. Не ме позна.

Бърденте е на бърдото на хълма, но има много вода и е чудно отде се взема толкова много вода на това високо място. Извори и поточета отвред чучурикат между пръснатите къщи е големи дворове и зелени градини. От бърдото се отваря гледка на север, дето бяхме с дядо Даскал онзи ден. Отсреща, на припека - колиби, зад рътлинката - други колиби, срещу дола от изток - още две. Деретата се събират с други малки дерета, правят голям дол и в най-стръмната урва на тоя дол е колиби Урвата, но самите колиби не се виждат.

 

(Следва)

 

Из книгата „Кукувица кука“ от Георги Божинов, 1980 г. /второ, преработено и допълнено издание 2016 г./

Стара къща в с. Чакалите
Снимка - Жоро Хаджиев