Благодетелната фамилия Киселички от Кюстендил

Тези дни случайно попаднах на историята на едно видно кюстендилско семейство, увековечено в картините на Владимир Димитров – Майстора и свързано с Трявна чрез родовите корени на съпругата – д-р Радка Петрова Ковачева, по мъж Киселичка. По сведения на Държавен архив – Кюстендил, тя е родена в Трявна на 23 август 1882 г. Средното си образование завършва в Русе през 1899 г., където по всяка вероятност се преселват родителите й. След това /1899-1900 г./ е учителка в с. Ени махле, Добричко. По-късно, през периода 1905-1909 г., е актриса в Народния театър в София. През есента на 1911 г. се записва за студентка по медицина в Женева, Швейцария. Завършва висшето си образование през 1914 г., а дипломата си получава през 1917 г. Междувременно, през юли 1914 г., се омъжва за Милан Христов Киселички от Кюстендил. Като лекар, тя практикува частна практика от септември 1919 г. в Кюстендил, а през 1931 г. й е призната специалност "Акушерство и гинекология". Отначало д-р Киселечка упражнява лекарската си практика вкъщи, а през 1923 г. обзавежда самостоятелен лекарски кабинет в новопостроената къща на ул. "Цар Михаил" № 5 в Кюстендил и там работи до пенсионирането си. Взима участие в туристическата дейност заедно с мъжа си и членува в някои обществени организации. Отива се от този свят на 30 април 1968 г.

По-изчерпателни и подробни са сведенията в ДА – Кюстендил за съпруга й Милан Киселички, роден на 13 юли 1885 г. в Кюстендил, в чиновническо семейство. Той завършва основното си образование в родния си град през 1899 г., а средното - в Софийската класическа гимназия през 1903 г. През есента на същата година се записва, като студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Поради участие в манифестация за запазване на университетската академична свобода през 1905 г., е изключен за една година от висшето учебно заведение. През 1906 г. се записва отново в Юридическия факултет, но през януари 1907 г. е изключен завинаги поради участието му в „освиркването на цар Фердинанд при откриването на Народния театър“ и е въдворен по административен ред на временно жителство в Кюстендил. Същата зима, отново по административен ред, е изпратен в Босилеград за преглед от извънредна наборна комисия и взет войник за около 20 дни в 22-и пехотен полк в Дупница. След това заминава за Швейцария, където се записва студент в Юридическия факултет на Женевския университет, който завършва през есента на 1908 г. Завръща се в България през ноември същата година и веднага е взет войник и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево, Софийско, за една година. След отбиването на военната си служба Милан Киселички постъпва на работа като учител по френски език в VII-а прогимназия в София, където преподава до май 1910 г. По това време защитава държавен изпит по право и през лятото на същата година постъпва в Кюстендилския окръжен съд като стажант - съдебен кандидат без заплата. От 25 януари 1911 г. е адвокат в Окръжния съд до края на юни 1948 г., когато излиза в пенсия.

През 1912 г. Милан Киселички е мобилизиран в 13-и пехотен полк и взима участие в Балканската и Междусъюзническата война /1912-1913 г./. През 1913 г. при с. Злетово попада в плен заедно с други войници от полка и като военнопленник престоява в Белградската крепост до сключването на примирието през септември 1913 г. След завръщането си в България, Киселички продължава адвокатската си професия. През 1915 г. отново е мобилизиран в 13-ти пехотен полк и е изпратен на фронта до края на войната. През декември 1915 г., като „избран защитник“, защитава пред VII-и военнополеви съд поручик Тодор Илиев Пилев, ротен командир от Кюстендил, който бил подведен под наказателна отговорност за нарушение на военната дисциплина и осъден на смърт. При защитата на делото Киселички разкритикувал действията на някои военноначалници в службата. След приключване на делото в щаба на полка е получена заповед от началника на дивизията за разжалване на Киселички като подпоручик и отнемане на офицерското му звание. Но командирът на полка не изпълнява заповедта.

След демобилизирането му през есента на 1918 г. Милан Киселички продължил адвокатската си професия в Кюстендилския окръжен съд до усложняването на международната обстановка през 1939-1940 г. През февруари 1941 г. за трети път е мобилизиран и изпратен в щаба на VII-а дивизионна интендантска област в Дупница, където престоява до края на юли 1941 г. От началото на май 1919 г., наред със свободната си адвокатска практика, Милан Киселички е непрекъснато юрисконсулт в Кюстендилската община до края на 1942 г. с месечно възнаграждение. След започването на адвокатската си професия през 1911 г. е избран за подпредседател на читалище "Братство". През 1913 г. отново е преизбран, но честата мобилизация през военните години му пречат за по-активна изява. След демобилизацията му от армията през 1918 г., е преизбиран за заместник-председател още няколко пъти. Когато е поставен въпросът за преустройството на читалищната сграда, Киселички е избран и за член на строителния комитет. Паричните средства за преустройството на читалището не достигат, затова той заедно с останалите членове на настоятелството, полага усилия за събиране на помощи и дарения. През 1924 г. става член на туристическото дружество "Осогово" и наскоро след това е избран за негов председател. Когато се замисля построяването на туристическа хижа в Осоговския балкан, той е инициатор за избирането на подходящо място. През 1927 г. започва строежът на сградата, който е завършен през 1928 г., със средства на градската община, Министерството на земеделието, Централния съвет на Българския туристически съюз, с дарения от разни обществени организации и частни лица. За строителството и обзавеждането на хижата Милан Киселички дарява повече от 100 000 (сто хиляди) лева лични средства. За да бъде хижата достъпна за масово посещение, по негово настояване, едновременно със строителството й, се извършва и трасиране на шосето от с. Богослов към хижата. Милан Киселички взема дейно участие в проучването на водоизточниците за водоснабдяването на града с питейна вода и участва в инициативния комитет за електрификацията на града през 1927- 1928 г. Той се включва и в инициативата за набирането на средства за фонда за строеж на общинската електроцентрала при с. Гърляно. През 1939 г. подарява на кюстендилската държавна болница сумата от 500 000 лева за строеж на гръдоболно отделение. През същата година подарява на хижа "Осогово" още 125 000 лева за основното й преустройство. Дарява и сумата от 5 000 лева на туристическото дружество в Дупница за постройка на електроцентрала при хижа "Скакавица" в Рила. През ноември 1944 г. Милан Киселички дарява и 30 000 лева на Кюстендилската градска община за отопление на бедни граждани. През септември 1944 г. изготвя „саморъчно завещание“, с което дарява цялата си къща в центъра на Кюстендил в полза на Общината за построяването на детски дом, но след отчуждаването на половината от къщата му по Закона за едрата градска собственост и след възобновяване на туристическото дружество "Осогово", подарява останалата част от къщата си на дружеството за туристически дом, като опрощава и сумите по обезщетението на отчуждената част, за да разполага дружеството с цялата къща. До 1926 г., както сам пише, е безпартиен и не взема участие в политическия живот на града. Същата година става член на Демократическия сговор и поради съперничество между местните водачи, е избран за председател, без да е кандидатствал за длъжността. Твърде скоро обаче, Милан Киселички разбира, че „Сговорът не е политическа организация за общонародно добруване, а е средище на дребнави борби“. И само след 2-3 месеца, като Председател, напуска демонстративно членството си в Сговора. От този момент до края на живота си през 1973 г. /19 май/, остава безпартиен. След 9 септември 1944 г., по недоказани обвинения за фашистка дейност, е заличен от списъците на адвокатите и, когато се пенсионира по старост /1949-1950 г./, по същата причина, е лишен от пенсия. След много труд, неприятности и напрежение Киселички, доказва своята невинност и пенсията му е възстановена след 1960 г. Въпреки понесените огорчения и лишения, той дарява цялото си имущество на държавни учреждения и организации.

 

 

Подготви

Галина Иванова по сведения на Костадин Стоянов /ДА – Кюстендил/

 

 

* Огромни благодарности на РИМ – Кюстендил за портретите на фамилия Киселички, дело на Владимир Димитров - Майстора

Милан Христов Киселички
Снимка: Български националистически форум

Д-р Радка П. Киселички
Снимка: ДА-Кюстендил

Д-р Радка Киселички
Снимка: ДА - Кюстендил

Портрет на Милан Киселички,
дело на Владимир Димитров - Майстора
Снимка: РИМ - Кюстендил

Портрет на фамилия Киселички,
дело на Владимир Димитров - Майстора
Снимка: РИМ - Кюстендил

Портрет на д-р Радка П. Киселички,
дело на Владимир Димитров - Майстора
Снимка: РИМ - Кюстендил

Портрет на д-р Радка Киселички,
дело на Владимир Димитров - Майстора
Снимка: РИМ - Кюстендил