Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!

Вероятно, мнозина будни тревненци знаят, че авторът на химна на българската просвета - „Върви, народе възродени“ Стоян Михайловски, е зет на поборника с тревненски корен - Георги Петрович – Чохаджията /1833-1922/. Той и съпругата му Теодора /1845-1927/ - една от сестрите на търновския търговец-кожухар Хаджи Николи х. Костоолу Кабзаманоолу, приятел и съратник на Чохаджията, имат две дъщери – Райна /1866-1962/ и Богдана /1868-1959/, родени в Букурещ. Именно голямата им дъщеря Райна, по онова време вдовица, се омъжва за видния български писател, общественик и политик Стоян Михайловски, но не оставят свое потомство. Синът им Никола умира като бебе. Повече интересни факти и сведения за Г. Петрович и потомците му, очаквайте скоро. А днес припомням някои факти около стихотворението на Ст. Михайловски, превърнало се в химн на българската просвета. Музиката е дело на Панайот Пипков, а текстът е публикуван за първи път в сп. „Мисъл“, кн. 9–10, 1892 г. със заглавие „Кирил и Методий“ и подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“.

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. На 24 май 1902 г., песента се подема и запява от всички училища в страната. След 9 септември 1944 г., в духа на тогавашната идеология, са променени някои стихове в оригиналната творба, премахнато е споменаването на Бога и апостолите, а цели строфи са напълно премахнати от читанките. Едва през 90-те години на миналия век, е възстановена възможността за цитиране на оригиналния текст. По традиция на ученическите празници, се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте строфи на стихотворението.

* * *

Кирил и Методий

/оригиналният текст на стихотворението на Ст. Михайловски/

 

„Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си поднови!

 

Върви към мощната просвета!...

В световните борби върви

от длъжност неизменно воден —

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет —

в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безчет...

 

Да, ро̀дината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът си всегда!

 

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за всесветовната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

Тогаз балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

сé жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мрътвина,

народен гений възкресихте —

заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вяра,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нек' името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек' се помни

в славянството во век веков!

 

 

Честит да е най-светлият български празник на всички учители, ученици, абитуриенти, на хората на духа, науката, перото и културата! Да са здрави, все така сърцати и одухотворени! Да сбъдват и пребъдват! Светли хоризонти!

Иконата на Св. Св. Кирил и Методий от 1866 г.,
притежание на църквата
"Св. Архангел Михаил" в Трявна,
е дело на Цоню Симеонов
/иконопис и дърворезба/.
Снимка: "Зографи от Трявна" /2013 г./,
Люба Цанева

Стоян Михайловски и съпругата му Райна (вляво),
д-р Кръстев и жена му Рада.
Снимката е от книгата на
Здравко Дафинов „Автентичният д-р Кръстев“

Георги Петрович - Чохаджията,
тъст на Ст. Михайловски
Снимка: ОДА - Русе