Възнесение Господне /Спасовден/. Пет едноименни храма, градени от тревненци

На Възнесение Господне /Спасовден/ ще ви припомня кратки сведения за няколко църковни храма, градени от тревненци, които днес честват своя патронен празник.

Църквата „Св. Възнесение“ в русенското село Писанец, чийто градеж вероятно започва преди 1868 г. Проектът й е дело на Архитектон Димитър Сергюв, родом от к. Бучуковци /ок. 1790–1792 г. - 1864 г., в някои проучвания се посочва 1805-та за година на раждането му/ и е последната му творба, тъй като големият тревненски майстор умира около 1864-1865 г. и църквата е довършена от неговия не по-малко талантлив ученик – уста Генчо Кънев от с. Генчовци /1828/29-1890/. По сведения от книгата на арх. Милен Маринов – „Храмовете на Архитектон Димитър Сергюв“ /2023 г./, иконостасът на храма, по всяка вероятност, е дело на тревненски майстори. Иконите са дело на поп Димитър Кънчов от Трявна, рисувани през 1849 г. През 1902 г. друг известен тревненски зограф Йонко поп Димитров – син на поп Димитър Кънчов, изписва целия храм.

Дело на уста Деню Славков /Славов/ от Околиите, Тревненско, е църквата „Св. Възнесение“ /1885 г./ в с. Темниско /дн. Първомайци/, Търновско. Любопитното е, че в селото има още една църква, която носи името „Св. Спас“, но тя била построена в някогашното село Сергювец /дн. Първомайци/.

Именитият тревненски майстор – строител и резбар уста Никола Касев, родом от с. Генчовци /1855-1940/, гради църквата „Св. Възнесение“ в ямболското село Оман през 1892 г.

Уста Павел /Павли/ Колев /1838-1936/ от к. Бижевци, ученик на уста Генчо Кънев, построил църквата „Св. Възнесение“ в шуменското село Мараш. Постройката била завършена през 1897 г. Името на майстора й е неизвестно, макар, че проф. А. Василиев е категоричен, че това е Уста Павел Колев от Бижевци. Този предполагаем негов градеж се различава стилово от останалите му постройки.

Друг именит, но не толкова познат днес тревненски майстор Петко Иванов Рашков /1872 – 1920 г./, родом от к. Големи Станчовци, построил през 1908 г. църквата „Св. Възнесение“ в бургаското село Загорци. Тя била изградена по проект на архитект от Бургаското окръжно инженерство, чието име не е запазено. Майстор Петко си позволил „някои изменения от първоначалния архитектурен план“, най-същественото, от които е, че вместо обикновени необработени камъни от кариерите край селото, основите и стените на църквата били изградени от чисто гранитни дялани камъни от землището на село Довруклии, Ямболско (днес село Правдино, община Стралджа), което оскъпило строежа… Липсва информация чие дело е иконостаса в църквата, който по сведения на Хр. Милчева /в очерка й „С роза над ухото“/, също бил дело на нашия майстор…

 

Подготви

Галина Иванова

 

* На днешния ден своя имен ден празнуват Спас, Спасимир, Сотир и производните им женски имена, свързани със старинната дума "спасител". Денят е и празник на хлебари и сладкари. Честит празник!

Иконата "Възнесение Христово" /1826 г./,
дело на зографа Кръстю Захариев, ХГ - Казанлък
Снимката е от книгата на
Люба Цанева - "Зографи от Трявна" /2013 г./

Църквата "Възнесение Господне" в
русенското с. Писанец на Архитектон Димитър Сергюв,
довършена от уста Генчо Кънев
Снимка: Люба Цанева

Иконостасът на храма в с. Писанец

Стенопис в църквата в Писанец

Църквата "Св. Възнесение" в Първомайци /Търновско/,
дело на уста Деню Славков

Църквата "Св. Възнесение" в ямболското с. Оман,
градена от уста Никола Касев

Църквата "Св. Възнесение" в шуменското с. Мараш,
вероятно е дело на уста Павли Колев

Църквата "Св. Възнесение" в бургаското с. Загорци,
дело на майстор Петко Иванов Рашков