Симеонъ Ц. Симеоновъ - Моната

Симеонъ Ц. Симеоновъ се родилъ прѣзъ 1853 год. въ Тръвна. Той е единъ отъ синоветѣ на извѣстния зографъ и цвѣторѣзецъ.

Цоня Симеоновъ, отъ когото още малъкъ се учалъ да рисува икони и да изрѣзва отъ дърво двѣри и кръстове. Когато станялъ на петнадесеть години, Симеонъ владѣяль добрѣ иконопиството и цвѣторезството и започнялъ отдѣлно отъ баща си да предприема изработвание на икони, иконостаси и други църковни украшения. Отъ него са изобразени нѣкои отъ светиитѣ въ църкватѣ Св. Атанасий и Св. Никола въ Лѣсковецъ, Св. Никола въ Долня Орѣховица и Св. Георгий въ срѣднитѣ колиби (Еленско). Въ ранната си възрастъ той е работникъ главно църковната живопись.

Залибенъ въ една красива селенка въ Беброво, той сполучилъ да й нарисува портрета съ краски, доста изразително и вѣрно; това било пръвъ неговъ опитъ въ рисуване отъ натура.

Когато въ турско врѣме младежите отъ дружеството „Трудолюбие“ въ Трѣвна се заловили да прѣдставят съ трагедията „Многострадална Геновева“, Симеоновъ бѣ съ готовность земалъ върху си грижата да нарисува декорациитѣ за пиесата и билъ натоваренъ да играе ролята на Волфъ.

Прѣзъ 1875 год. той се запозналъ съ фотографина Д. Недѣлковича и изучилъ отъ него фотографното искусство, съ което въртѣлъ тогава доста добра работа *; но прѣзъ това врѣме той непрѣставатъ да се занимава съ рисуванье икони и портрети и съ изрѣзванье разни украшения за църкви.

Въ движенията прѣзъ 1876 год. младия Симеоновъ зелъ най-живо участие и изрисувалъ за възстаническитѣ чети въ Търновско народни знамена съ девиза „Свобода или Смъртъ“. Ведняга слѣдъ смутоветѣ въ Горня-Орѣховица и Бѣла-черкова той подигнялъ родния си градъ Трѣвна, отъ дѣто не ждилъ турцитѣ и забилъ нарисуваното отъ самия него знаме срѣдъ площада при градския часовникъ. Послѣ усмиряванието на това възстание Симеоновъ се скиталъ дълго врѣме по Стара-планина и сполучилъ да си избави живота въ колибитѣ Гърците - родното мѣсто на воеводата Филипъ Тотя. Отъ тамъ слѣдъ дълги пътувания и съ голѣми трудности едвамъ успѣлъ да се промъкне една нощ прѣзъ Дунава въ Ромъния.

Прѣзъ Сръбско-турската война ний виждаме Симеонова въ доброволческия отредь на Генералъ Черняева, комуто той станалъ любимецъ, защото въ едно отъ сраженията при Гредетинъ убилъ юнашки извѣстния по своята кръвожадность Баба-Селамъ. Тука на бойното поле младий доброволецъ сполучить да нарисува една картина, представляюща войникъ отсѣкълъ главата на турчинъ.

Малко врѣме прѣди освобождението Симеоновъ постапилъ въ българското опълчение въ Плоещъ и дошълъ прѣзь войната въ България, дѣто земаль участие въ кървавитѣ сражения при Шипка и Стара-Загора и билъ награденъ съ „Георгиевски кръст" за храбрость. И тоя пять изъ неговата киеца излѣзга една прѣлестна картина, прѣдставляюща орли, които ядять надвити въ бой войници.

Лишенията, които прегърнѣлъ младий труженникъ прѣзъ възстанието и войната, растроили доста здравието му; той изгубилъ напрѣжния си весель нравъ и започналъ да се вижда рѣдко здравъ и расположень.

Прѣзъ 1879, Симеоновъ са установилъ въ София и се заловилъ усърдно за любимото си занятие - живопиството. Първитѣ му произведения въ това врѣме били портретите на Царя-Освободителя Александра I, на императорския коммиссарь Князь Дондуковъ-Корсаковъ и на новоизбрания князь Александра Батенберга. И тритѣ тия портрети били нарисувани доволно хубаво.

По него врѣме Д-р К. Иречекь, като министеръ на народното просвѣщение, му възложилъ да копира оригиналнитѣ ликове, изобразени по стѣнитѣ на тъмната черквица Св. Пантелеймонъ въ с. Бояна, при подножието на Витоша. Той успѣшно испълнилъ тая поръчка. Отъ всичкитѣ му живописни произведения само те са се упазили и красятъ голитѣ още стѣни на българския нар. музей въ столицата. Обаче и те слѣдъ нѣколко години съвсѣмъ ще се изгубить; защото подписитѣ имъ вече не личать. Това са целитѣ и въ пълно облѣчение образи на трима ктитори - три жени, четирима болери (?) и най-послѣ царь. Константинь в Елена. Краскитѣ на тѣзи картини са маслени и подправени съ яйца. Съ тая работа живописеца се занимавалъ около два мѣсеца (юлий и августъ 1880) и тя растроила и тъй не якото му здравие. Разказватъ, че той се простудилъ и повредилъ очитѣ си въ хладната и тъмна църквица Св. Пантелеймонъ, въ която прѣкарвалъ по цѣли часове, като я освѣтлявалъ съ свѣщи, инакь не било възможно да се виждать ликоветѣ по стѣнитѣ й.

-

Симеоновъ копиралъ всичкитѣ образи въ два екземпляра, отъ които еднитѣ били купени отъ нашето министерство на народното просвѣщение, а другитѣ отъ покойния подполковникъ Шиварова за подаръкъ на областния музей въ Пловдивъ. По настоящемъ и еднитѣ и другитѣ се намиратъ въ музея въ столицата.

Даровитий, но рано починаль Симионъ Цопевъ нарисувалъ още портрета на Хаджи Димитра съ литературни албоми отъ Ботевата баллада „Живъ е той живъ е“ **. Отъ него още са нарисувани и отъ сетнѣ фотографирани картинить – „Обѣсваньето на Василь Левски", „Царь Иванъ Шишман“ и „Хаджи Димитръ“.

Прѣзъ 1881 год. Симеоновъ е заболѣлъ тежко отъ охтика и слѣдъ двумесечно боледуванье прѣдалъ Богу духъ прѣзъ нощьта на 25-ий Януарий!

Симеонъ Цоневъ Симеоновъ обѣщаваше много. Той остави тоя свѣтъ тъкмо тогава, когато неговий талантъ бѣме започнялъ да  развива.

 

 

Из „Биографически свѣдения за нѣкои български художници" от

Д. Уста-Генчев

 

сп. „Мисъл“, 1892 г.

 

 

* Той донесъл първия фотоапарат в Трявна. Свирил на цигулка и флейта /по сведения на проф. Асен Василиев/.

 

 

** Според проф. Асен Василиев, който се позовава на същата статия от Д. Устагенчов, Симеон Ц. Симеонов, нарисувал портретите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Съдбата на останалите портрети, негово дело, е неизвестна…

Зографът Симеон Цонев - Моната

Литографията "Обесването на Васил Левски", дело на Моната

Десислава. Копие на фреска
от Боянската църква,
края на XIX в.,
дело на Симеон Цонев - Моната,
ХГ - Пловдив
Източник: "Зографи от Трявна"
/2013 г./, Люба Цанева