Именит певец на шлагери изпълнява химна на Трявна

Вероятно малцина тревненци, пък и гости на Трявна, са си задавали въпроса - чий е гласът, който от години оглася възрожденския площад, всяка вечер, в 22 ч. Признавам си, че до момента и аз не знаех кой е изпълнителят на баладата „Неразделни“ – химна на Трявна, който звучи всяка вечер от старата Часовникова кула. Въпрос от приятел ме провокира да потърся малко повече сведения по темата. Не беше трудно и в you tube бързо открих името му. Оказа се, че мелодичният тембър е на един от най-известните шлагерни певци от средата на миналия век – Георги Рафаилов – Рафата /1904-1970/ г. Красивата балада от Пенчо Славейков, която оглася тревненския площад от 1971 г., е включена в сборния албум „Песни за душата“ /1988 г./. Георги Рафаилов е сред основателите на прочутия мъжки хор „Гусла“, в който за известно време участва и Борис Христов. Не по-малко интересно е и неговото родословие. Той е син на протойерей Рафаил Алексиев /1878-1956/, родом от Каравелово, Карловско, който заради изключителните си певчески заложби, е наричан от съвременниците си „съвременния Йоан Кукузел“. Приживе служи в софийската църква „Свети Седмочисленици“ и в столичния катедрален храм „Света Неделя“, който възстановява след атентата от 1925 г. Отличен е със сан ставрофорен иконом и с царски ордени „За граждански заслуги“ и е кавалер на ордена „Свети Александър“ IV степен (1930 г.). Като дворцов свещеник е участвал в сватбения ритуал на цар Борис ІІІ и царица Йоанна, при кръщението на княгиня Мария Луиза и престолонаследника Симеон. Участва във всички тържествени Богоявленски и Гергьовденски паради. По време на боледуването на цар Борис е неотклонно в Двореца и извършва богослужения. След погребението на цар Борис III на него са възложени всички църковни треби. Отец Рафаил остава вдовец на 40 години и сам отглежда петимата си сина. Сред тях се открояват имената на Георги Рафаилов – Рафата, който, както споменахме, наследява певческия талант на баща си и Пенко Рафаилов – Пената - един от именитите футболисти на България преди 1943 г., който също се отличава с певческите си заложби, но избира „парцалената топка“. Между 1927 и 1935 г. е състезател на „Славия“ – София. Напуска „белите“ поради скандал с друг от водещите играчи на отбора Димитър Байкушев. После преминава в редиците на ФК 13, преди да подсили „Левски“. С екипа на сините е шампион на България и носител на Купата на България (1936/1937 г.) От юни 1937 г. до юни 1938 г. е играч на френския „Страсбург“. В периода 1930–1937 г. играе общо 21 мача за националния отбор, в които отбелязва 2 гола. Носител е на Балканската купа за 1932 г. Рафаилов е участник в първата квалификация на българския национален отбор /25 март 1934 г./ срещу отбора на Унгария. На 11 юли 1937 г. той е сред голмайсторите при една от най-големите победи на националния ни отбор над Югославия – 4:0. След 1944 г. Рафаилов напуска България и се установява в Мюнхен, където живее до края на дните си.

 

Подготви

Галина Иванова

Известният изпълнител на шлагери от
близкото минало - Георги Рафаилов - Рафата
Източник: фейсбук страница „Георги Рафаилов – Рафата“

Портрет на свщеноиконом Рафаил,
рисуван от немски художник,
по поръчка на сина му Пенко Рафаилов, 1956 г.
Източник: фейсбук страница „Георги Рафаилов – Рафата“

Един от именитите ни футболисти от
началото на миналия век - Пенко Рафаилов - Пената
Източник: levskisofia.info