На днешния ден една светла и безкрайно скромна личност, дала толкова много на Трявна и Тревненското, щеше да чества своята 90-годишнина. Безкрайно ми липсва и често „разговарям“ с нея, особено когато съм изправена пред сериозен избор. Но колкото и да ми е мъчно, че я няма, донякъде се радвам, че не съпреживява продължаващата разруха – духовна и всякаква, войните, човешките драми и болка… Знам, че цялото това Пълнолудие, обхванало не само България, но и целия свят, нямаше да й е по мярка. Но знам и, че ако все още беше сред нас, щеше да продължава да обича с цялото си сърце, да пише, да подбужда към размисъл, да се бунтува в името на един по-светъл, топъл и споделен свят…
Светла й памет на незабравимата Вера
Христова!
* * *
„Като си представиш колко преди теб не те е имало,
Като си представиш колко и след теб ще бъде Минало…
Да си представиш? Може ли да има представа за това?
Във бял галоп прелитаме и сякаш, че… не ни е имало“
Из „Четиристишия“ /2007 г./, Вера Христова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.