None

неделя, 11 май 2025 г.

101 години от рождението на изкуствоведката Христина Милчева

На днешната дата, преди 101 г. в Кюстендил, се ражда Христина Милчева – сърцат изследовател и радетел за проучването, опазването и популяризирането на българското народно изкуство, на което посвети най-вдъхновените страници, писани някога за старите ни майстори – резбари, зографи и дюлгери. Плод на дългогодишния й апостолски труд е първата й книга - “За майсторите, цветорезците и зографите”, която излиза от печат през 1967 г. в издателството на НС на ОФ, побрала десетки истории за ненадминатите ни майстори от Възраждането, вкл. и от прочутата Тревненска художествена школа. Нейн учител по резба, а и близък духовен приятел, е резбарят Цаньо Антонов, родом от к. Стояновци, Тревненско.

Христина Милчева е автор и на две книжки от библиотеките „Бащино огнище” и „Малка туристическа библиотека” на същото издателство: „Банско” през 1969 г. и „Плиска, Преслав” (1973 г.). През 1982 г. в издателство „Народна младеж” излиза нейната историческа детско-юношеска повест „Мадара – място на звездобройци”, а през 1989 г. научно-художествената книга „Разговор за дърворезбата” на издателство „Отечество”. От 1991 година тя възстановява известната елитарна философска библиотека през 30-те и 40-те години на миналия век „Безсмъртни мисли”, с чийто редактор стопанин Светослав Славянски – нейния съпруг, тя разделя в идейно и духовно единство живота и творчеството си през 70-те и 80-те години, споделя синът й Асен Милчев, който е редактор и издател на второто издание на книгата „За майсторите, цветорезците и зографите”, изд. „Безсмъртни мисли“, София, 2011 г.). Така се възражда издателството „Безсмъртни мисли”, където авторката издава последните две свои произведения: детско-юношеската повест „Детството на Христос” (1996 г.) и „Сандъкът от Терачина”  (2001 г.).

Особено място в творческата биография на Христина Милчева заема съставителството, превода и издаването в чужбина под псевдоним на две десидентски творби: “Weizenkorn” (“Житно зърно”), излязло през 1982 г. в Мюнхен на немски език и “Тhe Grain of Wheat” („Житно зърно”) през 1989 г. в Лондон на английски език. Това са малки енциклопедии за същността и идеите на българско духовно учение за Всемирното бяло братство на Учителя Петър Дънов, едно уникално българско духовно явление с последователи по цял свят.

Освен художественото и научно-популярно творчество Христина Милчева е даровит и плодовит журналист с многобройни публикации в печата, предавания по радиото и телевизията,  участва в литературни сборници, автор е на сценарии за научно-популярни филми, редактира краеведческа литература. Основна тема в нейното авторско дело е съдбата на българския народ през вековете, а така също и животът и моралният облик на възрожденските майстори, тяхната възвишена етика, която ги издига до най-светлите образи на нашите просветители и будители от епохата.

Христина Милчева си отива от този свят в самия край на 2009 г., оставяйки след себе си живот и творчество, посветени на високите идеали – вяра, истина и любов.

 

Дълбок поклон пред паметта и талантливото й перо!

 

Подготви

Галина Иванова по публикация на Асен Милчев


На снимката: Христина Милчева с портрета на любимата си Вангели - съпругата на зографа Цаню Захариев, в родната му къща в Трявна





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...