None

събота, 10 май 2025 г.

185 години от рождението на Стефан Караджа

Легендарният войвода се отличавал с борбения си и непокорен нрав още от детинство


На днешната дата, преди 185 години, е роден легендарния ни войвода Стефан Караджа. В някои източници се споменава, че рождената му година е 1843. А в една публикация в сп. „Поборник-опълченец“ /1898 г./, откриваме, че Стефан Тодоров Димов, както е истинското му име, се родил на 20 май 1842 г. /ст. стил/ в с. Ичуме /Ичме на турски, дн. Стефан Караджово (Ямболско)/, а не в Тулча, където израснал. Баща му се казвал Тодор Димов и се занимавал със земеделие, а майка му – Калина Маринова била „добра и пъргава домакиня“. Караджата, който бил пъргав, като сърна, откъдето идва и прякора му, с който остава в историята, имал още шестима братя, по-големи от него – Стоян, Никола, Станю, Марин, Васил и Колю, и три сестри – Търна, Велика и Пена. Всички били родени в Ичуме. Неизвестно по какви причини, през 1848 г., когато бъдещият войвода Стефан Караджа бил едва четиригодишен, семейството му напуска селцето и първо се установява в тулчанското село Саръ-юрт, където умира майка му Калина. След нейната смърт семейството се установява в с. Потур, а 7-годишният Стефан тръгва на училище. После всички се установяват в с. Чамурлий, но и това село не е по „сгодата“ на бащата Тодор, който искал да живее „между развито общество“, а децата му „да виждат свят“ и да отраснат сред „по-други хора“. Така, след 3-4 години семейството се заселва в „столицата на Добруджа“ – гр. Тулча. „Буйната натура на малкия Стефан, дала знак йоще в детинските годинки, в които той постоянно тичал да се бори с другарчетата си и ги надвивал“ – пише авторът. Бил як и силен, пъргав и духовит, и не се опитвал да „подчинява на сила“ своите връстници, напротив – защитавал ги навсякъде и във всичко, а те доброволно му се „покорявали“ и той бил винаги „пръв между тях“…

„Най-много го обичала“ сестра му Търна, която се грижела за него, като същинска майка. На 11 години Стефан започнал да учи в Тулчанското училище при даскал Енчо. Когато навършил 15 години, напуснал училището и отишъл да работи в дюкяна на зет си Никола Станчов, съпруг на Търна. На 18 г. започнал да се изявява в пехливанските битки, които ставали по Великден, Коледа, Байрама, по сватби и сборове. Веднъж, по Великден, турски пехливани се събрали да се борят на един от градските мегдани в Тулча. Сред тях бил и Стефан. Той привлякъл вниманието на всички присъстващи – българи и турци, и всички погледи били съсредоточени върху непознатия момък, който за първи път опитвал късмета си в борбата и то срещу прочутите турски пехливани. Бъдещият славен войвода искал и българите да имат свой юнак в борбите, с когото да се гордеят. И българи и турци обаче, не вярвали, че момъкът, който още нямал мустаци, ще успее да се справи с „гърдестите пехливани“ с големите мустаци, космати ръце и гърди, с яко телосложение…

Събралото се множество, зачакало с нетърпение поредните борби. Писнали зурните, тъпаните „гръмнали“ и борците започнали да излизат на арената, а сред тях бил и Стефан. Най-прочут сред пехливаните бил един турчин по прякор „Плясата“, който безгрижно и надменно гледал над останалите борци, тъй като смятал борбата с тях за игра… Стефан също се борел на арената и за всеобщо удивление на присъстващите, успял да повали първия си противник. Повалил и следващите, което не се понравило на честолюбивите и горди турци. Дошъл ред да се бори и с баш-пехливанина - Плясата. Преди решаващата си, последна битка, Стефан поискал да си почине малко, но турците се развикали, че който е пехливанин, се бори докрай, без почивка. Двамата, с грамадния турчин, били като Давид и Голиат на арената, но в очите на Стефан „горял огън и, като че ли хвъркали искри от погледа му“. Въпреки огромния ръст на противника, бъдещият войвода се борил юнашки и уж предрешената битка, се проточила доста дълго. Най-накрая, Стефан успял да вдигне противника си във въздуха и го тръшнал на земята, след това се спуснал и го повдигнал, според пехливанския обичай. Турците освирепели от ярост, защото едно младо момче, че и гяурин, успяло да победи техния баш-пехливанин… Унизен от загубата Плясата се „потулил“ в тълпата и никой вече не го видял… До вечерта новината за тази епична битка обиколила Тулча и на следващия ден в целия град се знаело, че прочутият баш пехливанин бил победен от едно българче – Стефан Тодоров, брат на Търна Николова, която била „вън от себе си“ от радост, но не пропуснала да предупреди брат си – да се пази от турците, които можело да го убият от ярост, унижение и обида…   

 

Дълбок поклон пред паметта, делото и героизма му!

 

Подготви

Галина Иванова

 

Снимка: Стефан Караджа и Иван Пеюоглу, НБКМ




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...