Еникьойската икона на светите братя Кирил и Методий, изписана от тревненци, дарена от братовчед на Левски

На днешния ден почитаме паметта на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Още през Възраждането празникът се превръща в училищен. През 1852 г. Неофит Рилски в своята "Христоматия славянского язъка" за първи споменава този празник.  През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 1858 г. научаваме, че в Пловдив и други български градове, празникът се отбелязва и като училищен. От 1863 г. той се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, а след Освобождението става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда и идеята за химн. През 1892 г., в Русе, Стоян Михайловски написва "Върви народе възродени", а през май 1901 г. Панайот Пипков композира и музиката към текста.

През 1916 г., с въвеждането на Григорианския календар празникът се чества на 24 май. А след 1969 г. вече имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). През 1980 г. папа Йоан Павел II, обявява светите братя Кирил и Методий за покровители на Европа. Накратко това е историята на днешния празник, който бива да се помести в един ден, т.е. да обединим църковното и светското, но това е друга тема. Днес ще ви разкажа за една интересна икона с

лика на създателите и разпространителите на първата славянска азбука – глаголицата, която е част от иконното богатство на църквата „Св. Троица“ в някогашното село Еникьой /дн. Михаил Когълничану/, близо до Тулча, Румъния. Тя е дело на именития тревненски зограф Захария Цанюв и на неговия син Цаню Захариев, които през 1866 г., изписват цялата църква. Именно от тогава датира и познанството им с Апостола Васил Левски, прераснало в близко приятелство и съратничество. По това време  /1866-1867 г./, разказва и проф. Пламен Павлов, той учителствал в Еникьой, където бил назначен по препоръка на двамата тревненски зографи и на даскал Васил Тотев от Карлово, негов братовчед по майчина линия - учител в съседното село Конгаз /дн. Ръндуника/. Ктитор /дарител/ за изписването на иконата е „Васил от Карлово“, което с години подхранва легендата, че тя е дарена от Апостола. Според най-новите проучвания обаче, за които ми разказа и г-жа Люба Цанева – дългогодишен изследовател на Тревненската зографска школа, дарителят е учителят Васил Тотев, за когото стана дума по-горе. Не успях да открия по-качествена снимка на въпросната икона, но и на тази си личи усталъка на тревненци.

Светъл и честит празник на всички просветени българи!

Благословени да сме със силата на знанието и духовността!

 

Галина Иванова

Иконата на Св. Св. Кирил и Методий
от църквата "Св. Троица" в Еникьой