По повод 175-та годишнина от рождението му. Изборът на Ангел Кънчев за помощник на Левски. Част II

Именно в Белград Любен Каравелов, Панайот Хитов и Ангел Кънчев съставили уставопроекта“. Мемоаристът греши относно авторството на Проектоустава на БРЦК („Наредата“), но косвено потвърждава изразеното мнение, че Любен Каравелов и Ангел Кънчев са се срещали в Белград. Най-вероятно самият Кънчев е уведомил Никола Обретенов за разговорите си с писателя, когато през август се връща в Русе. В края на юни, „по Петровден“, по неизвестни причини, за кратко, в Букурещ Л. Каравелов се среща с Н. Обретенов и му възлага сформирането на частен революционен комитет в Русе. От изложените по-горе факти не без основание е предположението, че отговорната задача – куриер между БРЦК и комитетската мрежа в Българско, е възложена на Обретенов след предварително обсъждане между двамата.

По това време П. Хитов води разговори с регентите на убития сръбски княз Михаил Обренович и с министри от правителството. Разочарованието си след срещите с Миливое Блазнавац и Йован Ристич, че няма да подкрепят българското освободително движение, войводата споделя в бележки към късния вариант на спомените си: „Като са разговорих с Милоя Блазнавица, даваше ми надежда, и можехми да са надявами и аз на него, и той от мене. Но като са разговорих с Ивана Христича, той ми речи една дума против българите, чи от българския народ никога нищо нема да бъди. Тъз негова дума много ма докачи… И тъй като са разговорихме с други по име министри виждах, чи не са у добра мисъл. Но като немаши ка[к]во да права, бях принуден да седа у Белград и да пращам человеци в у България и да им казвам да проповядват секиму, чи ние българите доде ни са дигним сами против турците, нема никаква полза за нас. И тъй, мина Ангел Кънчев през Белград и му разказах как тряб[в]а да са работи и му дадох препоръка до комитета у България, който съществуваше тогава“. През лятото на 1871 г. войводата се сближава с най-дейните участници в Омладинската революционна организация и заедно с Л. Каравелов водят преговори за подготовка на въстание, което да бъде обявено едновременно от българите, босненците и херцеговинците и подпомогнато от черногорците. На 30 юни П. Хитов сключва писмен договор с черногорския сердар Матанович за взаимна помощ в случай на избухване на въстание в някоя южнославянска страна. Повечето от ръководителите на сръбското революционно движение са близки приятели и съмишленици на Каравелов още от 1867 г. Той е арестуван от сръбските власти по подозрение за близки контакти с Омладината и участие в покушението срещу Михаил Обренович. Сходна и е средата на А. Кънчев – негови съученици от Артилерийската академия са сред привържениците на решителни действия срещу Османската империя. По време на следването му сръбските власти разкриват във Военната школа таен републикански кръжок. Към тази прогресивна младежка група принадлежи и съученикът му Коста Радосавлевич, при когото през август 1871 г. той изпраща с препоръка трима русенци. А част от офицерите преподаватели тайно подкрепят младите си възпитаници. Видно е, че не „крайна нужда“ е причината за дългия престой на А. Кънчев в Белград, а важните преговори с дейци на Омладината, в които той има лично участие. За контактите му със „сръбската младежка група „Омладина“ пише и първият му биограф, тревненецът Богомил Даскалов, и изказва мнение, което не се потвърждава от други източници, че А. Кънчев е повлиян „от идеите на новото тогава за Сърбия течение – Франкмасонството – Свободното зидарство“.

Фактът, че в спомените си Хитов свързва разговорите си със сръбските политици с идването на „Ангела из Немско“, е предпоставка да приемем, че Кънчев е запознат с действията на българската революционна емиграция в сръбската столица. Бъдещият помощник на Левски формира възгледите си под влияние на най-радикалните за времето среди на България и Сърбия, получава професионална военна подготовка, както и практическите знания и умения на старите войводи от пряката им борба с османските завоеватели.

Реконструираните от проф. К. Шарова незапазени писма на Левски, Каравелов и други дейци на БРЦК от периода септември 1871 – април 1872 г. безспорно разширяват кръга на информацията за липсващите документи и историческата картина за постиженията на революционната организация, а в контекста на нашата тема – за ролята на А. Кънчев в процеса на нейното създаване и укрепване. Авторката изказва предположение, че съгласно установената от Левски практика А. Кънчев „съобщил работата“ най-напред на Д. Попов, т.е. съдържанието на водените от Каравелов и Хитов разговори в Белград с левите омладинци.

С препоръката от П. Хитов А. Кънчев заминава за Турну Мъгуреле и отново гостува в дома на Данаил Попов. Най-вероятно той е приносителят и на писмото с дата 30 юли, в което войводата споделя наблюденията си за международното положение и определя ситуацията като благоприятна за въстание в България и на Балканите. „Ето приносящият писмото ми ще ви разкаже за много работи – добавя накрая той – и ще видите тъй ли е работата или не. И ще ви моля да ми отговорите или да упълномощите някой от вас да дойде да се споразумеем и да говорим подробно за всичко.“

Видно е от посочените по-горе важни детайли, че в началото на мисията си А. Кънчев е донесъл от Белград – в писмена и/или устна форма сведения относно политическите преговори за координиране на действията на Балканите в предстоящите въстания, че пътуването му от Табор през Белград, Турну Мъгуреле, Букурещ, Гюргево, Русе с крайна цел Ловеч за среща с Левски съвпада с много съществени събития в живота и дейността на БРЦК във и вън от България. Всички тези данни посочват, че новият помощник на Левски не е новак в работата, щом Хитов и Каравелов му доверяват толкова важни и конспиративни новини. Анализът на съществуващата и липсващата документация дава възможност да се очертае обстановката, да се проследят обстоятелствата и основанията, които обогатяват мястото и ролята на А. Кънчев в българското революционно движение. Утвърждава се и становището, че той е запознат с работата и задачите на БРЦК още преди да стане помощник на Левски.

С препоръчителни писма от П. Хитов и Д. Попов, „лозинки в които бяха отбелязани нужните знакове... до Ловчанския комитет“, и конкретни наставления за предстоящата му работа като помощник на Левски А. Кънчев продължава пътя си през Букурещ и Гюргево, където подарява снимката си на уважавания търговец и благодетел Ив. Стоянов-Соларя, и най-вероятно в началото на август е вече в Русе. В регистрите с разрешителни за пътувания, които издава русенската община, на 11 август 1871 г. е вписано: „Ангел Кънчев с майка си и сестра си от Чикур чифлик пътува за Гюргево, поръчител мухтарина“, т.е. ясно е, че преди тази дата той вече е у дома, при семейството си. Възможно е това пътуване да е свързано с омъжването на Иванка за Димитър Горов. Сред старите русенци се разказва, че турчин харесал по-малката му сестра и това е причината родителите ѝ да побързат да я оженят съвсем млада, ненавършила 16 г.

На 17 август от Русе Ангел Кънчев изпраща с препоръчителни писма до П. Хитов и Коста Радосавлевич три българчета – Иван Попниколов, Велко Абаджиев и Георги Кърджиев, които искали да продължат образованието си в Белград. Единият от тях, Иван Попов, уведомява на 27 август Н. Обретенов, че и двете писма са предадени на адресатите им. И тъй като едното – до войводата, от 17 август, е запазено, допускаме, че и другото – до Радосавлевич, е от същата дата. Сбогувайки се с младия патриот в Белград, Хитов му е „поръчал да ми пиши доколко са напреднали с успеха си. И Ангел ми отговори, че работата е тъй, но дорде не додиш тука нема нищо. Но аз ни помна на туй писмо какво съм отговорел, защото ни държа от писмата си копие...“. „В Турно се отбих – пише Кънчев – с Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за България зех. В неделя ще замина във вътрешността на Българско да захвана и извърша мисията си.“ А поздравите, които изпраща до Каравелов и войводите Ильо и Цеко, подкрепят предположенията за лицата, с които общува А. Кънчев по време на престоя си в сръбската столица. И тъй като архивът на Каравелов не е запазен цялостно, както кореспонденцията на Хитов, не бихме могли да установим дали освен до войводата Кънчев не е изпратил от Русе писмо и до редактора на в. „Свобода“.

Сведения за съдържанието на другото писмо откриваме в спомените на Н. Обретенов. Знаем, че Ив. Попов е изпълнил заръката и лично е предал препоръката на А. Кънчев до К. Радосавлевич да съдейства „на трите българчета“ да постъпят в Белградската гимназия. Едва ли обаче това е бил единственият въпрос, по който Кънчев пише на бившия си съученик, но не разполагаме с други сведения освен написаното от Попов. Очевидно, след като възстановява контактите си с Радосавлевич, Ангел насочва тези „добри и разпалени българчета“ към онези сръбски среди, които ратували за освобождението на родината си и за сътрудничество между южните славяни в общата борба срещу османското владичество.

Недовършената биография, написана от Филип Симидов в сп. „Поборник-опълченец“, прекъсва до връщането на А. Кънчев през август 1871 г. в Русе. Той категорично отказва да заеме службата, за която валията е отпуснал пари за обучението му, и заедно с благодетелите си скрояват план как „да замажи очите на турците“, като постави „неприемливи искания пред управителния съвет“. От страниците на списанието авторът, редактор и издател призовава Ив. Чорапчиев „да ни доде на помощ и да даде по-подробни сведения за дето е помагал на А. Кънчов“. Не ни е известно дали Чорапчиев се е отзовал на молбата му – в ръкописите на Симидов не се намери продължение на статията. В „3аписки по българските въстания“ на 3ахари Стоянов се потвърждават сведенията, че А. Кънчев „сполучил да си изходатайства при турското правителство да го изпрати да учи земеделие в Европа, а именно в Табор и след като завършва образованието си, се връща в Русе“. Тогава валията му предлага да стане управител на Номуне чифлик, „но за да не бъде задържан на някоя служба от това правителство, той предложил нарочно някакви си условия само и само да остане на свобода“, а на благодетелите си обяснява, че ще ходи из България да събира сурови кожи за една фабрика в Чехия.

В края на август, след като се споразумява с Н. Обретенов да сформира революционен комитет, А. Кънчев напуска Русе. На 27 септември вече е в Ловеч и започва съвместната му работа с Левски и Димитър Общи.

 

д-р Веселина Антонова

Из сборника „150 години вътрешна революционна организация“, РИМ – Плевен, 2020 г.

 

Дълбок поклон пред паметта, делата и саможертвата му!

Ангел Кънчев
Източник: НБКМ

Портрет на Васил Левски.
Този оригинал е запазен от
Георги Данчов - Зографина
и подарен на НБКМ от синовете му
Никола и Иван Г. Данчови през 1953 г.
Той е бил размножен и разпространен от
турската полиция във връзка с издирването на
Левски след Арабаконашкия обир (1872 г.).
Източник: НБКМ