Племенникът на Уста Генчо Кънев е сред майсторите на резбата на българския павилион на международното изложение в Лиеж през 1905 г.

Генчо Цанев Кънев е роден на 12 май 1884 г. в тревненското село Генчовци. Според някои сведения, баща му Цаню, брат на прочутия ни майстор-строител Уста Генчо Кънев – Големия, бил дюлгерин, а после се занимавал и с търговия. Според други източници, той се занимавал със земеделие и скотовъдство, а по-късно и с търговия. Цаню е най-големият син на Уста Къню Драганов, известен строител и резбар и на Рада, по баща Пенчева, родом от село Боженци. Баба му - Куна /по бащина линия/, по баща Енчева, също била от Боженци. Генчо Цанев започнал като чирак при Недялко Ганчев /1864-1909/, който бил строител и резбар, син на чичо му Ганчо. Дълбаел фона с шупотилите, като преди това му било определено с „чопче“ колко дълбоко да дълбае. Най-напред го движил „мерака“, споделя самия той пред резбаря-изследовател Цаньо Антонов през 1944 г. и си спомня, че марангозите сами калявали шупотилите със сапун. „Длетото се нажежава до червено на върха, след това го каляват със сапун – мазва се от двете страни, то изцвърчава, смръдва, ако се задържи сапунът повече, ще се строши длетото. То посинява. Във вода става много серт. След калилката леко се заглажда да се „опасе““, споделя стария майстор. „Правехме шупотилите от дърво, каквото го искаше ковача Тодор Русинов от село Азманите до Димиев хан“ – спомня си още той. После изковавал инструментите от стомана. По думите на дядо Генчо, той бил най-добрия майстор-ковач за времето си.

За майстор Недялко, с когото са първи братовчеди, си спомня, че не си „издавал тайните“, макар че като чирак, Генчо Цанев по цял ден се въртял покрай него. Пък иначе бил добър майстор – строил чешмата до Славейковото училище в Трявна, църквата в с. Шодековци, /Търновско/, рязал иконостаси, владишки тронове… Генчо Ц. Кънев  запазил хубав спомен и за още един виден майстор-строител от Генчовци – Уста Генчо Новаков, който по думите му, бил много добър човек и даровит майстор, въпреки че не бил ходил на училище - „на метъра не разбираше, но беше голям майстор“. Единственият му порок бил, че обичал сливовицата и почти всеки ден си посръбвал, „това го разваляше много“. По думите на Генчо Ц. Кънев той не пожелал да работи на „Павилиона“ за международното изложение в Белгия през 1905 г.*. И не заминал с тях за София. А поръчката била за изработката на резбената украса на мебелите за българския павилион на международното изложение в Лиеж. Чехът Иван Бруха, който притежавал мебелна фабрика в столицата, наел за главен изпълнител на тази крупна поръчка майстор Генчо Петров Марангозов от с. Генчовци /внук на Ганчо Кънев/. По сведения на Генчо Ц. Кънев, с него за София заминали самият той, братът на Г. Марангозов - Ганчо Петров, Тотю Славков от Куманите и Недялко Ганчев. Работата била „европейски марангоз“ по думите на дядо Генчо, който работил 36 дни и донесъл в къщи 740 лева „сребро“ – много пари за времето си…

 

Подготви

Галина Иванова

 

*Българският павилион на изложението в Лиеж, Белгия, през 1905 г. е оригинален и изящен. Той представлява стара българска къща от Велико Търново. В белгийския печат той е наричан „Дворецът на България“ и е определян, като втория най-красив павилион на изложението. Планът му е изработен от арх. Антон Торньов (роден 1868 г. в Лом - починал 1942г. в София). Изпълнението е осъществено от строителния инженер Христо Станишев (роден 1863 г. в Кукуш - починал 1952 г. в София). Декоративната част е изпълнена от младия тогава живописец проф. Хараламби Тачев (роден 1875 г. в Пловдив - починал 1944 г. в София).

Изложението е посветено на седемдесет и пет годишният юбилей на белгийската независимост и съществуването на Кралство Белгия. Участват 31 страни, изложението е посетено от 7 милиона души. Българите се представят блестящо и получават 605 медала, те държат първенството между страните от Балканския полуостров.

Балгарският павилион на изложението в Лиеж, 1905 г.