„Битовата вечер“ – едно от най-големите светски събития в Трявна през 60-те години на миналия век

Навремето тревненци знаели как да се веселят, въпреки грижите за делника. Нещо повече, умеели да празнуват заедно, с „открито сърце и душа”. Дали, защото ежедневието не било обременено с ангажиментите и екстрите на модерния свят, или защото някогашните тревненци били по-близо до традициите и корените от нас, кой знае... Хубавото е, че една от тях - т.н. „Битова вечер” беше възобновена преди 7 години от Доника Балабанова, която днес е Председател на Сдружение „Цветница“. И след известен застой, на 29 февруари, отново ще събере десетки тревненци в днешния комплекс „Бръшлян“, където преди много години, е поставено началото на тази родолюбива инициатива. А как е било някога - научаваме от спомените на Петя Семерджиева, която заедно със съпруга си, покойният вече Костадин Семерджиев, е сред редовните участници в т.н. „Богоявленски балове“.

„Моите спомени за едно от най-големите светски събития в Трявна датират от 1963 г., когато беше построен туристически дом „Бръшлян” - споделя тя. - По онова време имаше активно туристическо дружество и се взе решение да бъде възстановена една много стара тревненска традиция - Богоявленският бал с национални костюми. От разказите на майка ми знам, че до полунощ на бала са имали право да присъстват само участници в народни носии, а след това са пускали и „цивилни”. Другият бал, който се провеждаше в Трявна бе за Сирни заговезни, където всички участници се маскираха като различни герои и той бе известен в града, като Големият маскен бал. Пак от спомените на майка ми знам, че имало изключително оригинални костюми и, че някои тревненци ходели дори до в театъра в Търново да си наемат от там. Колкото до Богоявленските балове, освен веселието, те са имали за цел да съхранят българския дух. В тях са участвали цели семейства, облечени в национални костюми. Колкото до тревненската носия, то тя не е от най-богатите, но е оригинална, стилна, красива. Запазила съм снимка от младите години на баща ми, от която е видно, че естествено допълнение към всяка носия, е минимум един наниз жълтици, а на хората са се „тръскали” и по три реда жълтици. Тревненката не случайно е наречена от Славейков „Фудул тревненка”. Що се отнася до първия Богоявленски бал, който помня, то той се проведе през 1972 г., а по-късно т.н. „Битова вечер” започна да се провежда през година.

Туристически дом „Бръшлян” беше центъра на туристическата дейност в Трявна, която по онова време беше много силно развита, заради липсата на телевизионни и други забавления, а разходките сред природата бяха се превърнали в традиция. Един от големите водачи на групите бе покойния Кънчо Пенчев, както и покойния Кольо Цанев, който по онова време беше председател на туристическото дружество, което беше и организатор на Богоявленския бал. Събитието се радваше на голяма посещаемост, включително и от съседни градове. Заведението в туристическия дом беше обзаведено в битов стил, имаше и битов оркестър, а единственото изискване към желаещите да участват в бала бе да са облечени в национални костюми. Активните туристи бяха основното ядро на Богоявленския бал, по време на който, освен задължителното надиграване и конкурсите за най-хубав костюм, се провеждаха и състезания за най-тревненска софра. Хората носеха собственоръчно приготвени - баница, кавърма или боб със свинско в гърне, праз лук, суджук и т.н. Имаше и награди за най-млад и най-възрастен участник на бала. Всички се веселяхме, а това беше един от най-забележителните поводи за веселие. Хората очакваха с нетърпение този бал. А е имало и случаи, в които сме и осъмвали. Спомням си на един от тези балове, отидохме вечерта - времето беше приятно, сухо, а на сутринта - земята беше побеляла…“.

Традицията замира, когато туристическото дружество отдава хижа „Бръшлян“ под наем.

 

 

Галина Иванова

* Снимките са от личния архив на сем. Семерджиеви