Трявна в Ботевите вестници

В броеве 5, 18 и 21 на в. „Знаме“, Христо Ботев помества материали, свързани с Трявна и тревненци. Така например, в бр. 5 в подлистника на Любен Каравелов „Записки за България и българете“ (продължание на неговия „Независимост“), се повдига въпроса за българите-павликяни (католици): „Събраните от нас факти в последно време ни удостоверяват още веднъж – пише Каравелов, - че във времето на своето преселение из България, Ромъния и Австрия, павликяните не са били католици. Така например, родителите на гореказания Илия са били родом от Жеравна, родителите на някой си Петър Сивия – родом из Трявна, а прародителите на Дечова, който преди малко време беше учител в Свищов – родом из Габрово. Разбира се, че в гореказаните три града католицизмът никога не е имал свои последователи“. По-нататък Любен Каравелов публикува една павликянска песен, изпята от споменатия тревнелия Петър Сивия – „Мари, моме, малко моме, де ти гривните“.

Най-съществената публикация за Трявна обаче има в рубриката „Политически преглед“ на бр. 18, където дописката от града е с дата 25 май. В нея доста пространно се коментира и разказва (тя заема почти една трета от последната страница) за експлоатацията на „рудокопните за каменни въглища, които се намират на два часа разстояние от Трявна“. Според автора на дописката, „правителството е испратило тука разни инженери, меймуре, кятине, заптие и забите и то в такова количество, щото сичкия доход от рудокоприте не стига само за заплатите на тие изгладнели вълци“. И по-нататък: „Тука околните села са писнали кански от тие камани въглища, защото освен че те много пъти работят ангария, за да приготвят с време яма, в която ще да са испращат жертвите на турското правосъдие, но съ принудени още да прекарват тие въглища чак до Свищов, и с кирия по 15 гроша на стотях оки“. С многобройни числа, от които става ясно колко са разходите и колко печалбата, Ботев заключава в коментара, че за тях, (кираджиите), това е „кяр до колене, а зарар до шия“… „Това явно злоупотребление на человеческия труд и съществование е накарало нашите селяне да се оплачат на правителството в Търново и са се откажат вече от подобни кярове с насилствени кирии“ – се казва в заключението на публикацията.

Продължение на темата срещаме в бр. 21 на същия вестник, където вече накратко се съобщава, че „по причина на лошото устройство на рудокопните за каменните въглища множество наши селяне са затиснати и убити“. Опасността идвала от таваните, укрепени с диреци, които често се „трошиле“, а инженерите по цял ден пиянствали и спяли или псували и биели с камшици работници.

В Ботевите вестници срещаме често името на Петко Р. Славейков, когото редакторът не пропуска да „захапе“ по различни поводи, явявайки се непримирим идеен противник на просветителското му дело. Във фейлетона „Политическа зима“ (бр. 10 на в. „Знаме“), Ботев пише следното: „… откогато „Право“ се кръсти на „Напредок“, то българският поет Славейков зави чалма и захвана да пее „аман, аман“…“. След още два броя четем: „Г-н Никола Тодоров, който от няколко години насам се е завзел да издава на български език романи и повести, ще да издаде засега „Тайните на инквизицията“ на В. Фереала, превод от Н. Михайловски и романът „Цариградските потайности“ от Петко Рачов Славейков. Колкото и да е похвална целта на господина Тодорова, ние не може да не забележим, че „ползата и поучението“ на романите са неща относителни и условни за различните народи“. В бр. 2 на „Будилник“ Славейков е наречен последователно – Еремия, Мефистофел и „малкото Славейче“, като главен герой на фейлетона „Тази нощ сънувах…“, в който се осмива тематиката на Славейковите вестници „Македония“ и „Гайда“. Но все пак, в бр. 23 на „Знаме“-то, където е даден отчетът на Българското книжовно дружество, Христо Ботев споменава, като „лица, познати по своите умствени трудове, или по старанията си за народното ни просвещение“ и Петко Рачов Славейков, заедно с още 10 души.

 

Стефан Димитров