Тревненски бУдил: „Смесна китка“ – първото списание на Петко Славейков

Още в края на 40-години П. Р. Славейков (1827-1895) започва да работи в публицистиката като сътрудник в „Цариградски вестник" с дописки и най-вече със стихотворения, в които има и публицистичен елемент.

***

Неслучайно Иван Вазов ще каже за него "Славейков е моят учител и вашият...". Историята на Петко Рачов Славейков, българският поет, журналист, публицист, фолклорист и политик започва през есента на 1827 година в бедна, прихлупена казанджийска къщичка в една от Търновските махали, в първобитна обстановка се ражда един даровит бъдещ поет. Майката на поета умира при раждането му, а детето е спасено по чудо. Бащата е слабо образован, но е с горд български дух. Още с раждането си, Славейков носи една жажда за живот и поезия, която му помага да преодолее всички трудности и пречки на образованието си, на средата, на времето, за да израсне като голям писател и да застане в центъра на българския литературен живот. Той е първата голяма фигура на писател-художник през епохата на Възраждането. Петко Рачов Славейков прави от литературата своя съдба. Освен успешна, не само за времето си политическа кариера, последователно като един от водачите на Либералната партия след Освобождението и председател на Народното събрание (1880) той е министър в няколко кабинета (1880-1881, 1884-1885), той оставя трайна следа в историята и като издател и главен редактор на списание "Смесна китка".

Дейността му като поет, журналист и публицист е предимно в Цариград, където П. Р. Славейков издава вестник „Гайда“ (1863–1867), вестник „Македония“ (1866–1872), списание „Ружица“ (1871), сп. „Пчелица“ (1871), сп. „Читалище“ (1872–1873), „Звънчатий глумчо“ (1872), в. „Шутош“ (1873–1874), „Костурка“ (1874). Славейков се очертава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в църковна борба и става един от ръководителите ѝ. По-късно е учител в българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема „Изворът на белоногата“. Това не му било достатъчно. Той мечтаел да има свое собствено списание. Както става ясно от негово писмо датиращо от 1850 г. до приятеля му Цвятко Недьов, учител в Габрово, Славейков още по това време е водил преговори с Александър Екзарх да печата и негово списание. Той осъществил своя план за списание едва през 1852 г., когато издава „Смесна китка". Много автори не смятат това издание за списание, защото в някои отношения то прилича на сборник. Сам Славейков го нарича „годишно периодично списание". От него е излязъл т.нар. „стрък", т. е. една книжка със значителен обем от 180 страници. То се печатало в ´печатницата на митрополията в Букурещ. Макар и да е писано на говорим български език, било набрано с църковнославянски букви.

„Смесна китка" няма програмна статия. Вместо такава статия е дадена следната строфа:

„Запяла е птичка славей У градинка под калинка.

Малко момче сън оставяй, Земай в ръце Смесна китка.

Ти щеш с нея да сполучиш, Что ти трябва да научиш."

След това са поместени няколко Славейкови стихотворения, в едно от които („Век и глас") се казва:

„О, български заспали синове, Дечица, момци, вси млади, стари!

От сън станете, мъдрост ви зове; Венчан ще бъде, който ще превари!".

Цветовете на китката. След такъв увод в отмерена реч следват отделите на списанието, които Славейков нарича „цветове".

В цвят 1 — „Духовно прочитане" — има религиозно-поучителни четива.

В цвят 2 — „Примерни добродетели" — се дават четива за бележити люде с цел да. се въздейства чрез тример и приказката „Истинско юначество" (трима просяшки синове как са се обогатили).

Цвят 3 — „Наука и художества" — е изпълнен с научнопопулярни четива.

В цвят 4 — „Описания" — се дават географски четива за чужди страни и народи, четива шо зоология (лъв, лисица, бяла мечка, бълха, куче), животоописания, между които и за Владимир, цар «а българите.

Цвят 5 — както се вижда от заглавието му „Здравосло-вие" - е посветен на въпросите на хигиената и здравеопазването.

Освен цветовете има и отдели, които носят други названия. В отлел „Смес" се дават сентенции и малки интересни истории. „Разни цветове" е изпълнен с преводни и оригинални Славейкови стихотворения. Най-после има и анекдоти.

Накрая в списанието е даден „Разпие на родолюбивите спомоществователи". Това е интересен документ, от който се вижда колко души са се обявили за негови спомоществователи и каква е социалната им характеристика. В „Разписа" има към 1180 Имена и се вижда, че в някои градове „Смесна китка" е била масово разпространена главно между занаятчии, търговци и учители, така например в Търново имало 123 абонати /* в Трявна – 135/.

На това списание на Славейков е се отделя сравнително малко внимание, а то е интересно литературно научно-популярно описание с просветителски задачи. Политически цели то не си е поставило и не е могло да си постави. „Смесна китка" прави впечатление с изключителното разнообразие на материала, написан със забележителната способност на Славейков да популяризира, да говори направо на обикновения човек, на неговия език и за неговите интереси.

Списанието представлява богат за времето си сборник, с тънко прокарани опити за събуждане националното съзнание на българите.

Защо Славейков при доста добрия прием на „Смесна китка" не е продължил да го издава? В едно свое писмо до Н. Палаузов той дава отговор на този въпрос: „Знаете ли какви са българите? Те купуват Песнопойките на радо сърце по един цванец, а за Сме-сните китки половин не дават, нито се обръщат към тях. Песнопойки досега са раздадени до 1000 екземпляра, а Смесните китки съвсем что имат хиляда спомощници и двесте няма да са раззели... Съдете и ви зачто ли така?"

Защото все още било мъчно да се издават вестници и списания. Затова обективно усилията на редактори и издатели като Добровски и Славейков трябва да бъдат и сега високо оценени.

Андрей Велчев