За една от първите стихотворни изяви на Петко Славейков

В кратките си автобиографични бележки, отпечатани от Любомир Милетич в списание „Български преглед” през 1895 г. Петко Р. Славейков пише: „ В 1845 година наченах да сглобявам и ритмовани стихове по славянски, подсторен на това от търновския учител Петра Давидова. Това ми е било първия потик за стихосложение. И скоро аз написах житието на Св. Теодора Тирона в стихове”.

Петко Славейков става ученик, когато е само на пет години. Изучава буквите на дървена панакида в килийното училище, наизустява Часослова, Псалтира, Светчето и Апостола. След това посещава гръцко и турско училище. Будният младеж постоянно чете и изчита книгите във всички манастирски библиотеки около Търново. В помощ на четенето е бил и баща му. През 1840 г. Рачо Казанджията подарява на сина си „Житие светаго Алексия человек божи”, преработено на български от сръбския просветител Константин Огнянович. Това е един средновековен епос за живелия през 4 век в Рим преподобний Алексий, многократно превеждан и изключително популярен сред българите заради предговора към него, в който се съдържат идеи от „История славяноболгарская”. Написан в патриотичен дух, той призовава за духовното пробуждане на българския народ. Според Огнянович бедствието на българите се е дължало на „народните пастири”, които са занемарили просветата на народа. Просвещението е „нетленно съкровище”, казва той, което отваря душата на човека „за благородни чувства и добродетели”. То е първото блаженство на човешкия род, а второто е любовта към Отечеството.

Тази книжка оставя дълбок отпечатък в душата на бъдещия поет. „Толкова бях я обикнал, пише Славейков, щото я носех все в джоба си, та я четях...”. Тя става повод за една от първите му стихотворни изяви - „Житие на Св. Теодор Тирон”, което написва през 1845 г. Славейков е смятал трудът си за изгубен, но по-късно житието е открито сред сбирка ръкописи и публикувано в списание „Библиотека” след смъртта на поета. През 1925 г. Богомил Даскалов го издава в отделна брошура, а няколко екземпляра от нея се намират в историческия фонд на Специализирания музей.

Хранейки години наред любознателния си ум с църковни книги и най-вече под влияние на житието на свети Алексий, което подробно изучава, младият Славейков не е далеч от мисълта да стане калугер. „И по нейното настроение, пише той, сторих да бягам от баща си в Св. Гора, и скрих се от него най-напред в един манастир – Присовския, да се приготвя за по-далечно бягане. Ала баща ми ме подири, намери и повърна в Търново”. И, за да не стои без занимание му дава да прочете и препише Паисиевата история. „Тя, казва Славейков, развея донейде калугерската мъгла от мислите ми и възроди в мене друг мерак. Досега аз мислех едностранчиво как да спася душата си, а след прочитането и аз взех да мисля как да мога да спася народа си, т. е. как да му вдъхна чувства родолюбиви и патриотически”. Тези чувства следват поета през целия му жизнен път.

 

Лидия Горанова