Янко Мустаков

Янко Мустаков е родоначалникът на българската художествена музика и открива нова страница в нашата музикална летопис. Роден е на 3 януари 1842 г. в Трявна. Баща му Стойко Михайлов Буюклийски се занимава с търговия на плодове. Семейството на Стойко и Цвята Буюклийски има четири дъщери – Наца, Деша, Пенка, Мария и двама сина – Михаил и Йонко (Янко) – най-малкият от тях. Янко получава основното си образование в Трявна, първоначално, учейки „псалтикия“ при дядо Иконом и поп Стоян Дечев, а след това, с известни прекъсвания, е ученик на Петко Р. Славейков и Стефан Еленчанина. Петко Славейков оказва голямо влияние върху силно поетичната и емоционална натура на малкия Янко. Още от малък той се увлича от църковното пеене и народните песни. Тогавашният начин на живот, красотата и обаянието на тревненската природа, влиянието на неговите първи учители и възпитатели, оформят характера му, закърмят го със свободолюбивия дух на тревненеца – балканджия.

През лятото на 1860 г., едва 18-годишен за първи път той посещава Букурещ по „комитажалък“. Трябвало да донесе от там писма на Свищовския революционен комитет. Заподозрян от турците, Янко се крие при роднини от Трявна, които го отвеждат в Преображенския манастир. След няколко седмици баща му го закарва тайно с коня си в Свищов и го оставя в църквата „Св. Димитър“ при свещеника Ради Йовчев. Препоръка до този свещеник е дадена от Петко Р. Славейков. Музикалният му талант, хубавия му глас впечатляват свищовлии. Но Янко Мустаков не се задоволява с положението си на псалт и учител, и в 1864 г. заминава за Букурещ, за да учи в консерватория. Изкарва четиригодишен курс. Въодушевен от постиженията по това време в областта на многогласното църковно пеене, което учи там, след завръщането си в Свищов, той се заема да го въведе и у нас. Събира десетки младежи, проявили музикални наклонности и ги обучава на нотно писмо и църковно хорово пеене. Това става в 1868 г. До тогава хоровото пеене е едногласно и се разучава слухово под ръководството на подготвени в музикално отношение  диригенти. Новообразуваният хор в Свищов въвежда в началото двугласното, а след това и четиригласното и хармонично пеене с използване на нотното писмо и се дирижира от професионален, школуван диригент. Това именно е началото на модерното хорово пеене в България. Този принос на Янко Мустаков в музикалната ни култура е недвусмислено признат и записан във всички трудове, третиращи историята на музикалната култура. През 1870 г. съставя и оркестър, включващ цигулки, китари, виолончело. Същата година в Свищов идва за учител Петър Иванов от Лом и донася превод на новобългарски на „Опелото на Христос“ от Кръстю Пишурка. Мустаков се заема и го разработва на ноти за четиригласен хор и на страстния петък същата година това произведение е било изпято от неговия хор. Това „Опело“ се счита за една от първите български композиции и оттам Мустаков – един от първите наши компонисти. Той първи в страната поставя на здрава основа нотното обучение, не само сред младежите, които е привлякъл в своите кръжоци, но и сред цялото население и учащи се, въпреки затрудненията, колебанията и съпротивата на обкръжаващите го.

Като учител и псалт в Свищов Янко Мустаков е не само музикален деец, диригент, книжовник и просветител, но и пламенен патриот. Той продължава започнатата още в Трявна революционна дейност и е поддържал близки връзки с Раковски, като негов последовател и сподвижник. Участва живо в живота на читалището, в театралната дейност, ползвал се е с доверието на всички.

С пламенен възторг и родолюбие посреща Освобождението на България и му посвещава десетки възторжени песни, които композира по текстове на Вазов и Славейков - „Царю, добре дошъл“, „На Царя и на Русия“, „Руски цар е на земята“, „Из кръв и дим и жалост“ и др. Последната е по текст на Иван Вазов и е призната за Първия български марш.

Търсейки нови пътища в музикалното изкуство, Янко Мустаков, като творческа, емоционална и всестранно-развита личност, намира време да удовлетворява и други свои духовни интереси. Той пише и няколко стихотворения. В областта на книжовната дейност също дава своя принос – издава буквар – учебник за първоначалните училища под надслов: „Най-практичният метод за първоначално изучаване на децата“ в Русчук – печатница на Дунавска област, 1869 г. Този буквар претърпява още две издания, но вече под надслов „Буквар нареден по звукова метода“. След две години, третото издание носи названието: „Читанка за учениците от основните училища. Въпреки някои слабости „Букваря“ е обект на отзив на Ботевото „Знаме“ (бр. 4 – 5.01.1875 г.).

Години наред даровитият тревненски музикант подготвя за издаване и учебник по нотно пеене. На този свой труд възлага големи надежди и често окуражава съпругата си, че след издаването му, ще оправи тежкото си материално положение. Учебникът е готов през 1879 г., но поради липса на средства, Янко не успява да осъществи неговото издаване. Междувременно е назначен за училищен инспектор в Свищовския край и в това си качество, прави предложение пред Министерството на просвещението за задължителното въвеждане на нотното пеене в училищата…

Умира на 24 декември 1881 г. в разцвета на силите си. След неговата смърт съпругата му Теодосия, изпада в непреодолими трудности по отглеждането на четирите им невръстни деца и не успява да съхрани ценните трудове на своя талантлив съпруг, които са разграбени или загубени. Такава е съдбата и на едни от най-ценните му трудове – „Учебникът по нотно пеене“ и „Зелена голяма папка“ – тетрадка с изящна подвързия, в която са събрани всички негови авторски композиции и хармонизации на български песни.

Един от неговите първи ученици Георги Байданов, по-късно -известен музикален теоретик и хоров диригент, издава кратък учебник по музика за долните класове на гимназията с посвещение: „На учителя си по музика господина Янка С. Мустакова в знак на признателност. Посвещава съставителят“, което свидетелства, че е ползвал неговото творчество.

Янко Мустаков подготвя сред учениците си плеяда талантливи музиканти, педагози, общественици и учени. Сред тях са: Алеко Константинов, проф. Иван Шишманов, проф. Г. Данаилов, Стоян Бешков, диригентите Георги Байданов, Атанас Паунов, Тодор Недков, Никола Копоев, Йордан В. Николов, Иван Лозанов, Иван Д. Иванов, сина си Никола Мустаков и др.

Величината и приносът на Мустаков в нашата културна история могат да се оценят само, ако се обърнем с поглед назад в годините, когато той за първи път прокарва непознатите до тогава идеи и начинания в музикалното творчество. С това тревненецът Янко Мустаков извърши своето културно-историческо дело, което го очертава като една крупна фигура в епохата на Възраждането. С основание при честването на 100-годишнината на първия български хор „Янко Мустаков“ в Свищов, нашите музиковеди го нарекоха „Паисий в българската музика“.

 

Костадин Семерджиев 

 

*Първите изяви на първия български хор са пред княз Дондуков и княз Батенберг

По време на Руско-турската война чиновникът при свищовския губернатор Чимов организира втора група за църковно пеене, която до късната есен на 1877 г. участва в литургиите на катедралния храм „Св. Троица“ в Свищов. Руснакът знае, че трябва да напусне града и решава да остави добър спомен за себе си – дава на Янко Мустаков нови ноти, съветвайки го да привлече повече хора. По време на школската ваканция Мустаков събира около себе си 80 ученици, обучавани всеки от 3 до 5 часа всеки ден в продължение на 4 месеца.

В началото на 1879 г. княз Дондуков-Корсаков, квартируващ в Търново, научава за свищовския църковен певчески хор. Князът отправя официална покана той да пее през Страстната седмица и след Великден в старата българска столица. Приемайки поканата, Янко Мустаков започва усилено да готви учениците си за първия им гастрол. Подготвеният репертоар включва песнопения от Велики четвъртък до четвъртъка след Възкресение. Учителят подбира по 4 души от най-добрите певци за всяка партия, които да пеят пред руския княз. С четири файтона във вторник на Страстната седмица избраниците и диригентът заминават за Търново. Тамошната публика е възхитена от изпълненията на свищовските хористи. Не по-малко впечатлен е и самият княз Дондуков, който възнаграждава с по 5 златни наполеона всеки песнопеец. След Светата литургия на Великден 15-те нашенци дори споделят празничната трапеза на руския благородник.

Втората публична изява на хора, дирижиран от Я. Мустаков, отново е пред благородна особа. Нарочна делегация на свищовлии решава да приветства първия български княз Александър Батенберг заедно с хоровата група. Специално за случая Мустаков нотира три песни на четири гласа – „О, радостен ден“, „Тържествено събрани“, и „Из кръв и дим свободата изгря“. Те били изпълнени след тържествените приветствия и речи на самия дунавски бряг.

 

Из сайта - actualnosvishtov.com

/Любопитната хроника за тези първи изяви на хора на Я. Мустаков е подготвена със съдействието на директора на Историческия музей в Свищов – Ивелина Иванова, уредникът Анатолия Тодорова и сайта „Актуално Свищов“/

Янко Мустаков

Певческият хор през 1879 г. начело с диригента Янко Мустаков
Снимка ИМ - Свищов