„Та по бащина линия съм тревненец...”

Известен е тревненският произход на Чудомировата съпруга Мара Чорбаджийска – внучка на големия възрожденски резбар поп Кою Витанов. Оказва се, че и родът на Чудомир (25 март 1890 г. – 26 декември 1967 г.) води началото си от Трявна, и то също от Витановския род иконописци и резбари. Родоначалник на Чудомирови е тревненският свещеник Георги, преселил се в Казанлъшкото село Турия. В списъка на свещениците от Трявна, намиращ се в тефтера на поп Стоян Дечов, обхващащ периода 1779 – 1881 г., поп Георги е отбелязан с номер 55, с презиме Петров. Знае се, че е ръкоположен през 1847 г. Като се има предвид, че тогава свещениците са ръкополагани между тридесетата и четиридесетата си година, можем да предположим, че поп Георги е роден между 1807 и 1817 г. Вероятно той е същият свещеник, за когото Чудомир съобщава в писмото си до художника Васил Захариев, писано в Казанлък на 20 декември 1949 г. То се намира в централния държавен исторически архив и е публикувано от Недялка Ножарова.

Като податки за тревненския произход на Чудомировия род са името на споменатия от него чорбаджи Дончо – име, характерно за тревненския край, а също и художествените традиции, които по-младите представители на фамилията са наследили от Витановския възрожденски род.

На вниманието на читателите предоставяме откъс от писмото на Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир до Васил Захариев.

„Драги Захариев, относно биографичните данни, какво да ти кажа. Не е нужно. Няма смисъл. Какъв художник съм аз, какво съм дал в тази област, за да разправяме житието – битието си. Има обаче един куриоз, който заслужава да ти се разправи. Моят роден баща по бащина линия иде откъм Трявна. Някой се поп Георги, вероятно провинен пред турската власт, се скрива в малкото селце Турия, скрито всред Средна гора. Казвам провинен, защото почти всички поселници в нашето село били такива. Аз имах брат, починал съвсем млад, който е рисувал чудесно. Чудил съм се откъде се е появила тази склонност в него и мене, и като се ожених за Мара Нонова /б.м. Чорбаджийска завършила също Художествената академия/ и се заинтересувах за рода и, тя ми показа родословното дърво на зографския род Витановци. И знаеш ли, на една от клонките на това дърво виси този мой прадядо поп Георги, а на върха му виси името на жена ми. Значи излязохме роднина с жена ми и аз често я заплашвам с разтрогване на тоя брак поради това роднинство. Поп Георги значи е бил също зограф. След него идат учители и попове, един чорбаджи Дончо, от когото сме заели /б.м. взели/ фирмата Чорбаджийски, след него иде Христо, даскал Георги, баща ми, брат ми Георги също учител и т.н. Та по бащина линия съм тревненец от Витановци, а по майчина от с. Зелено дърво – Габровско. Майчиният ми род е пък овчарски – също провинен пред турската власт, сурват стадата си една нощ в Казанлъшко, прекосяват долината и се скриват в северните склонове на Средна гора. Толкоз по този въпрос...”

 

Катя Николова

Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир

Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир в процес на работа

Мара Нонова Чорбаджийска