Старинни Гергьовски обреди в Тревненско

Празникът Гергьовден води началото си още от дълбока древност. В него се наблюдават следи от тракийски и славянски обреди, например при брането на цветя и клончета зеленина, окичването с тях на хора, животни и кошари, месенето на обредните хлябове, гергьовските агнета и пр.

23 април /6 май/ не е никакво събитие от живота на Свети Георги. Предполага се, че от древни времена бил определен като пролетен празник на мъжете овчари, възхвала и признание на техния труд, посветен на любовта и брака и продължението на рода.

Ето как се е празнувал Гергьовден в Тревненския край. Най-напред рано сутринта момите и младите булки ходели за вода, която трябвало да се налее от „чисто място“. Менците си окичвали с цвят от вишня, здравец и букова шума. В някои села преди изгрев слънце жени и момичета се къпели на реката или на кладенеца, другаде си миели очите с роса. След като изпроводят добитъка на паша, накъсвали разлистени букови клонки и ги слагали на портите, кошарите, добитъка „за здраве“ и за запазване от злите сили. Закичването с цветя и клончета представляват един обряд за пренасяне плодовитостта и силата на растенията върху човека и върху всичко, където те се поставят. Също сутринта на Гергьовден мъжете отивали на нивите си и набождали в тях букови пръчки „за берекет“.

Едно своеобразно жертвоприношение, което се извършвало пак в началото на деня било замесването на гергьовския хляб, посветено на стадата. То ставало, като донесената вода от жените се прецеждала и с нея се месело. На някои места слагали букови клонки на миндилите, докато бухне тестото. Правели една голяма пита с „пръти“ и няколко по-малки с „тояги“ и топчета – „овчарница“, „говедарица“, „ведрица“. В по-старо време тези обредни хлябове били украсявани с художествено изработени птичета.

Задължително за празника било пренасянето на кръвната жертва – заклано агне в част на духа – закрилник на дома и семейството. В тревненско събирали много агнета и ги клали „на пода“ или „на зелено“, а в някои села у дома пред иконата. Най-напред откъсвали и подавали на агнето малко тревица да си похапне, слагали на шията му венец от лайка, понякога на овцата, чието агне ще се коли – венец от млечок. Агнето прекадявали със свещ на плочка или с кандилница, на челото му обгаряли козината във вид на кръст. След като го заколят, улавяли кръвта му и с нея опръсквали иконата.

Интересен момент от Гергьовския празник било и „задаянето“ на овцете. След завръщането им от паша завързвали на ведрицата бяла кърпа с червен конец, слагали цвят от трън /глог/, букови клонки, здравец и млечок, нещо сребърно – гривна, пара или пръстен и доели през тях за отпъждане злите сили, магическите действия на хора, магьосници, природни стихии. Млякото се подсирвало неварено – още топло. Полученото сирене наричали „гергьовско“.

Невъзможно е да си представим празнуването на Гергьовден без богато наредената трапеза. Обикновено тя била обща, цялото село се събирало на моравата, а по-късно всяко семейство ядяло агнето си у дома. Преди ядене начупвали обредните хлябове, слагали върху къшеите от „дробенето“ парчета месо и прясно сирене, рязано със специален за целта нож, „подавали“ на съседите за добър семеен живот и плодовитост. След като всички се нахранят, играели хоро, младите се веселели. Връзвали люлка на разлистено дърво и всички се люлеели. Люлеенето, като обряд, има славянски народи. Повсеместно било разпространено на тревненските села тегленето на децимал, окичен с разлистени клони. Чрез него млади и стари с много шеги и смях проверявали теглото си, от което съдели за своето здравословно състояние. С люлеенето и претеглянето на кантар, окачен за живо дърво се целяло са се предаде силата на дървото върху човека.

От тези стари обреди достигаме до извода, че в Тревненско, Гергьовден е бил повече празник на овчаря, на пробуждащите се сили на природата. Мотивите да любовта и брака са застъпени по-слабо – например на гергьовската люлка се люлеели всички без разлика на пол и възраст, докато в някои области на страната, се люлеели моми и ергени, които се харесват, или пък момите на този ден слагали по дрехите си репей, „за да се лепят ергените по тях“ и пр.

Тъй като в миналото населението в този район било чисто българско, празнуването на жизнерадостния народен празник се съпровождало с действия, типични за цялата страна, но то и има и свои особености, характерни само за Тревненския край.

И тук жизнените и рационални езически обреди, запазили се десетки векове, насочени към преливане бликащата мощ на природата в човека и повишаване на плодородието винаги са имали превес над религиозния християнски момент.

Катя Николова