Баба Минка Акушерката

Наскоро публикувах една вдъхновена и интригуваща история на Симона Ментова за „Тревненските музи“ - съпругите на тревненските майстори през Възраждането. Завладяващо четиво - своеобразен апотеоз на тревненката, която почти винаги остава в сянката на своя любим мъж, но нейната роля и принос за високите достижения на прочутите тревненски майстори, са не по-малко значими от уроците и стажа при техните първоучители, а и от достигнатото впоследствие умение и усталък. Днес помним и споменаваме с богоговение имената на тези майстори от прочутата Тревненска художествена школа, но сме в дълг към паметта на техните съпруги, майки… За съжаление, историята е запазила откъслечни спомени за тези силни, любящи и самоотвержени жени. В повечето случаи до нас е достигнало само едно име и толкова. Ни дума за безропотната им отдаденост, сила и стоицизъм в името на дом и семейство, все качества, благодарение на които, прочутите ни тревненски майстори са прославили името и усталъка си из цяла България, че и извън нея…

Затова днес ще Ви разкажа за още една лична тревненка – Минка Даскалова, която споделя тъжната участ на своите предшественички и остава в сянката на своя именит съпруг, може би не като негова муза, а по-скоро, като опора на семейството в добри и лоши времена. За съжаление, до наши дни са достигнали твърде малко спомени и няколко снимки, съхранени от наследниците й и в архивите. По една случайност, преди месеци се запознах с нейната правнучка - Мина, благодарение на която успях да събера и разкажа тази история, достойна да заеме своето място в летописа на Трявна. 

Минка Петрова Даскалова е родена на 18 ноември 1880 г. в Трявна в семейството на Петър Поп Алексов /Попов/ (1857-1938 г.) и Хуба Попова (1862-1911 г.). Майка й е дъщеря на Първомайстор Уста Генчо Кънев, а баща й е внук /по майчина линия/ на летописеца поп Йовчо. Минка е най-голямото от трите деца на Хуба и Петър. Сестра й Неда /1893-1920 г./ умира млада, а брат й Алекси Попов /1890-1959 г./, познат на тревненци, като Алекси Книжаря, е бил и кмет на Трявна /1945-1948 г./. Според някои сведения, Минка имала още един брат - Алекса Петров /1878-1880 г./, починал като невръстно дете, факт, който не успях да установя с категоричност.

На 8 ноември 1898 г., 18-годишната тогава, Минка Попова се омъжва за Богомил Даскалов /1876-1944 г./ от прочутата фамилия Даскалови – известен учен, изследовател, учител, виден общественик, редактор на местния вестник…  Родовата хроника не е запазила спомена за това паметно събитие, нито историята на тяхното вричане – дали са се взели сами, по мерак, или, както е било редно по онова време – родителите им са уговорили сватбата. Знае се, че когато се оженили Богомил подарил на младата си невеста кутийка с пудра, която тя отворила десетки години след това и то само, за да я покаже на внучката. Пудрата вече била мухлясала. Пък и едва ли й е била нужна, тъй като имала красиво лице с безупречна, нежна като коприна кожа. И очевидно, не била суетна…

Семейната хроника пази и спомена за първите думи на младоженеца Даскалов към майка му и съпругата: „Нито теб ще слушам, ако ми говориш против нея /на майка си за Минка/, нито теб - против нея /на съпругата си за свекървата/. И да знаете и двете - жени много, майка една!". "С това ми затвори устата", споделяла години по-късно баба Минка, която никога не си позволила да роптае против някого или за нещо. Едва ли, защото така й бил „наредил“ съпругът Богомил. В случая по-скоро иде реч за възпитание, манталитет и благост – една от най-ярките черти в характера й. Такава са я запомнили и тревненци, които с уважение, обич и вяра са й поверявали най-милото си – своите рожби, които идвали на бял свят, благодарение на всеотдайните грижи, опит и умения на баба Минка Акушерката. В първите години на акушерстването й, когато хората идвали да търсят „бабата“ за поредното раждане, възкликвали: „Ама тя много млада тая баба!“. Случвало се и влака да спират, за да може по-бързо, с дрезината, да закарат баба Минка до някое отдалечено място при някоя родилка. Самата тя имала три деца – Христо /1899-1919 г./, Пенка /1902-1972 г./ и Петър /1907-1986 г./. За жалост, първородният й син Христо умира твърде млад, само на 20 години. Тежко преживяла тази трагична загуба баба Минка, вероятно за това все казвала, че „животът й е до смъртта на Христо“. Била благодарна на снаха си Ружка, съпруга на третото и дете - проф. Петър Даскалов, че кръстила втория си син на скъпия й Христо. Първият, разбира се е Богомил.

„Мисля си, какво сърце е имала и как ли е страдала - да носи най-голямата радост на всяко семейство - бебето, а тя да е загубила своето момче“ – споделя днес правнучка й Мина, която е кръстена на нея. И наистина само можем да гадаем колко сила, обич и дух въплъщава в себе си тази скромна, блага жена, която въпреки ударите на съдбата, отглежда и възпитава другите си две деца, и продължава да дарява живот на чуждите…

Родовата памет е запазила спомена за една изключително тиха, мълчалива, кротка, възпитана, достойна и дори незабележима в своя стоицизъм жена, която цял живот е работила също толкова тихо и самоотвержено, за да подпомага издръжката на семейството си. То е било нейната утеха и пристан, след мъчителната загуба на непрежалимото дете и може би, затова цял живот му остава отдадена до себезабрава.

Баба Минка е позната сред своите съвременници, като първата акушерка на Трявна. Макар, че в историята е останало името на една друга тревненка – Теодора /Тодорка/ Петева, родена в същата 1880 г., когато се ражда и Минка. По сведения на Лидия Горанова -дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, през 1910 г. Теодора заминава със съпруга си за Одеса, където завършва зъботехника и акушерство, после специализира акушерство и гинекология, и получава диплома за „акушерка-фелдшерица“. Тя е и първата българка, дипломирана в Одеса по тази специалност. След завръщането си в България, практикува във Великотърновските села, след това в Дряново, а през 1924 г. се установява в столицата. Може би затова, тревненци помнят „баба Минка акушерката“, която учи две години и половина в първото у нас Акушерско училище в София, открито през 1896 г., после закрито и открито наново през 1909 г. За съжаление, не успях да открия сведения за обучението й в столицата, нито потвърждение на факта, че именно тя е била първата акушерка в Трявна. Но от правнучка й Мина, разбрах, че по време на този тежък за нея период от живота й, когато трябвало да остави грижите за децата си на своите близки, за да следва в София, пък макар и в желаната специалност, Христо и Пенка остават при свекъра и свекървата, а за Петър се грижи майка й Хуба. Свекърва й Пена гледала внуците си „по бохемски“ – ако искат да ядат – ще ядат, ако не щат – не щат, докато при баба Хуба и дядо Петър имало режим, здрава и здравословна храна. След години обаче, внучката Пенка споделяла, че се чувствала прекрасно при дядо си Христо Даскалов /1843-1917 г./, който бил „цяла енциклопедия“ и сладкодумно им разказвал приказки… Коренно различни порядки и манталитет у два видни тревненски рода, които може би трудно са постигнали някаква хармония във взаимоотношенията помежду си, но всеки един от тях е оставил своята значима следа в историята на Трявна…

Едва ли й е било лесно на баба Минка Даскалова да уравновеси двата свята, да поддържа огъня в семейното огнище, при това с много обич и всеотдайност. Колкото до жаждата й за знания, то тя със сигурност е била продиктувана и от грижата и мисълта за дом и семейство. Съпругът й, Богомил едва ли е допринасял кой знае колко за семейния бюджет. Припечеленото влагал в разни публикации и издания, от друго нямал нужда. Живеел в някакъв свой свят, тъй далечен от този на тъста и тъща си, които били хора „здраво стъпили на земята“. Вероятно затова, Петър Поп Алексов не бил твърде впечатлен от зет си. Бидейки учител, изследовател, учен, Богомил едва ли щял да носи кой знае какви доходи в къщи. Нямал занаят, ни ищах за имане. Вечно вглъбен в своя си свят, по цял ден пишел и пишел, пиел по 5-6 кафета, пушел много… Далеч от всякаква меркантилност и показност. Така например, докато бил учител и касиер на училището му дали парите за заплати на учителите, които трябвало да раздаде на своите колеги на следващия ден. Богомил обаче, вечно погълнат от своя си свят, разсеян и отвлечен, прибирайки се към къщи ги изръсил по пътя. Дъщеря му Пенка се прибрала малко след това и останала изумена от гледката, която се разкрила пред погледа й – в двора на Даскаловата къща били разпилени банкноти от по 500 лева. Веднага изтичала да попита баща си, какви са тези пари на двора, а той съвсем лаконично отговорил: „Ааа, утре трябва да ги дам като заплати“…

Правнучка му Мина помни още една история от майка си и баба си, която макар и тривиална, също ни дава представа за човешкия облик и същност на големия тревненски учен, изследовател и краевед Богомил Даскалов. „Баба Минка му купила плат за костюм и го оставила при шивача – разказва Мина. - Заръчала му, като види даскала на следващия ден, да му вземе мярка за костюм. „Той, ако благоволи да и уйдиса - добре, ако не: "човек по дрехите го посрещат, а по ума го изпращат" – така казвал даскал Богомил.

Минка Даскалова стоически приемала и осъзнавала значимостта на многобройните и широкообхватни занимания на своя съпруг, затова и не разчитала, нито търсила неговата помощ в домакинството, в градината. Не си позволявала да се оплаква, камо ли да го мъмри. Дори домашната й помощница, която не позволявала да наричат „слугинче“, била като член на семейството. Не разрешавала някой да я вдига от масата, докато се храни, за да свърши това или онова. А как ли баба Минка се е справяла с всичките ангажименти по отглеждането и възпитанието на децата, дома, градината, акушерството, пък и грижите около непрестанните гости в къщи – близки роднини, които оставали на гости с месеци, посетители, копнеещи да зърнат прочутите резбовани слънца – тавани…

Със сигурност не й е било лесно да е снаха в най-личната тревненска къща. Свекърва й, Пена Даскалова /1844-1922 г./, била серт бабичка, която непрекъснато карала снахата да опъва в стегнат кок разкошната си къдрава коса, защото "само онез жени" имали къдрава коса. Не стига това, ами често й напомняла да внимава да не надебелее, „като майка си“, защото „много я било гнус от дебели жени“… От позицията на днешното и с ясното съзнание за нравите и народопсихологията на българина, тревненеца по онова време, ми е трудно дори да си представя колко много воля и стоицизъм са нужни, за да подминеш подобни тежки, обидни слова. Но Минка го сторила и то пак – без обида и ропот. Била ведра и спокойна жена, въпреки изпитанията по пътя си, а веднъж дори си позволила и да попее. Само веднъж - за първи и последен път. Случило се, докато всички домашни се опитвали да успокоят внучето Христо. Баба Минка го взела на ръце и започнала да му пее, докато детето се успокоило и заспало пред слисаните погледи на дъщеря си и внучка си и повече не запяла…

Правнукът й Евстати, също  бил израждан от нея, макар че тя не искала да бъде акушерка на своята внучка. Мило й било, но Цветана настояла. Баба Минка нямала друг избор, че как да откаже на любимата си внучка? Останала два-три месеца в София, за да помага на родилката, а дядо Богомил вече си бил отишъл от този свят…

През годините, някъде около 1936-1941 г., заедно с дъщеря си Пенка и внучката Цветана обичали да ходят за седмица - две до Вършец. Това било единственото удоволствие и почивка за нея…

Баба Минка Даскалова си отива от този свят на 16 март 1957 г., а на погребението й се стича целият град. И какво по-голямо свидетелство на обич, уважение и признателност за невидимия подвиг на тази жена, която по подобие на редица свои предшественички, остава в сянката на своя именит съпруг… А дали той не е достигнал своите високи хоризонти и благодарение на нейната обич, грижи и всеотдайност? Не мисля, че би бил толкова продуктивен, талантлив и отдаден, ако беше иначе. Защото именно тя, съпругата с красивото име Минка, е уравновесявала и примирявала техните два свята в името на една висша и благородна кауза - Трявна, която със сигурност е споделяла и дори обичала, и която, може би, я обрича и на безкрайна самота…

 

Галина Иванова

Минка Даскалова - внучка на Уста Генчо Кънев
и съпруга на Богомил Даскалов
с децата си - Пенка, Христо /прав/, Петър, 1918 г.
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Минка Даскалова със свекър си
Христо Н. Даскалов, НБКМ

Семейството на Богомил и Минка Даскалови
Отляво-надясно - синовете Христо, Петър и
дъщерята Пенка
Снимка: Семеен архив