Отблизо век и половина България празнува Деня на славянската писменост, на българската култура и просвета. Ще остане ли с нещо по-различен този ден днес, за да ни „напомня нашето преминало и настояще“?. Не сме ли твърде заети с притурянето на съчки в огъня на политическите борби? Не се ли надвикваме кой по-голям патриот е? Не даваме ли воля на необуздаеми чувства? Искаме демокрация и хуманизъм в съдбоносни за България дни. Но ако имаме слух за двамата „отци на българското знание“, ще разберем, че те ни завещаха демокрацията и хуманизма в съдбоносни за цялото славянско племе дни. Защото съвсем новата мисъл за равноправието на езици и народи, на писменост и култури, бе мисъл дълбоко революционна, непростимо дръзка в условията на триезичната догма. И ако някой днес иска да си присвоява властта или парите, правото или времето, редно е да му напомним диспута на философа във Венеция – като сокол, нападнат от врани, той отговаря защо може да се слави бог и на други езици освен на латински, еврейски и гръцки: „Не изпраща ли Бог дъжд еднакво за всички? А слънцето не свети ли също така навсякъде? И не дишаме ли всички един и същи въздух? И как ние ще се срамувате, като признавате само три езика, а всички други племена и народи заставяте да останат завинаги слепи и глухи?“.
Не, българинът днес не е слях и глух. Той знае, че
старобългарският език е третият класически език на Нова Европа след латинския и
гръцкия, че България става ръководна сила в духовния живот на православните
славяни от Адриатика до руските земи, че първият в историята на Европа Златен
век на писмеността е български.
В самото начало на миналия век, в един от най-старите
манастири на България – основания през 12 век Мъглижки манастир, един малко
известен зограф, с иждивението /иждивение – разноски, разходи/ на ирландски
благородник е изписал необикновен стенопис – образите на светите братя Кирил и
Методий и на християнския мисионер и просветител, покровителят на Ирландия –
Св. Патрик. В дясната си ръка св. Кирил държи кръст по-висок от собствения ръст
с разпнатия Христос, а в лявата – свитък със славянската азбука. Може би
художникът е искал да символизира трудния път на славянската писменост,
разпъната на кръст от враговете си, но възвисила се със своите лъчезарни букви
до цяла славянска цивилизация. Не по-малко интересно е обаче и това, че Св.
Патрик не е славянин, не е православен, не живее по времето на Кирил и Методий.
Но са заедно, защото и Патрик създава манастирски училища, както учениците на
двамата братя 400 години по-късно. Това е виждането на зографа, приятеля и
съратника на Левски – Петьо Ганин от Казанлък. Урок за обединяването на една
демократична и хуманна идея.
„Служба в черковата, слова и речи пред чужденците, музика и
пиянство на банкетите, тостове за свободата на България и най-после сън… На
другия ден пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава,
че яли повече, отколкото заплатили…“. Това Ботево описание на празника на
светите братя е от 1875 г. Но той вярваше, че това ще бъде празникът на
българската свобода. Дано да сме го доживели!
Вера Христова
На снимката: Стенописът е единственият в света,
на който са изобразени заедно Солунските двама братя - християнски мисионери,
обявените за покровители на Европа от папа Йоан Павел Втори и ирландският
светец, който като мисионер проповядва учението на Иисус в едни от
най-западните земи на Стария континент. Ирландският светец проповядва в края на
4 в. и началото на 5 век, а Светите братя Кирил и Методий 4 века по-късно. И
тримата записват имената си в историята на европейската цивилизация. Така
уникалният стенопис в Мъглижкия манастир в сърцето на Стара планина свързва
България и Ирландия завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.