Тревненската книжовна школа – ранни прояви и представители

 Според Маньо Стоянов (1903-1986 г). - български историк, книговед и изследовател на Българското Възраждане, в приписките към старите ръкописи, запазени в българските книгохранилища, се споменават имената на 660 селища. Особено интригуващ е фактът, че името на село Трявна се среща в 16 приписки. По този показател малкото балканско селище се нарежда на девето място в страната след София – спомената в 44 ръкописа, Враца – в 34, Пирдоп – в 31, Самоков – в 25, Търново – в 24, Габрово и Карлово – в 19. Като се има предвид, че в София, Пирдоп, Враца са съществували книжовни школи със своите ярки представители и богата книжовна продукция, то имаме основание да приемем, че в ранните години на Възраждането и Трявна е била важен книжовно-просветен център. В стари книги и ръкописи са се запазили имената на значителен брой тревненски свещеници, даскали и граматици, които се изявяват като преписвачи на книги и дори като съставители на дамаскин.

Най-ранните сведения за грамотност в Трявна се отнасят към първата половина на 17 в. М. Стоянов съобщава за приписка в Ловешкото евангелие, която гласи: „…1634: повзех аз Върбан от Трявна“. Тази малко известна приписка е от особено важно значение за историята и книжовността на Трявна. Тя говори не само, че в селището има грамотни люде, но ни запознава с факта, че в Трявна се упражнява една професия, твърде рядка в онези години – умението да се подвързват ръкописи. Професия, неделимо свързана с наличие на стари книги и на ръкописна продукция. Тази кратка бележка ни осведомява, че Ловешко евангелие, изписано през 1558 г. от Петър Граматик, по поръчка на търновския манастир „Св. Троица“, и подвързано по същото време, след 76-годишна употреба е донесено в Трявна за повторна подвързия.

В Ловешко евангелие е запазена още една приписка, отнасяща се до Трявна. Текстът й се ползва с широка известност и е многократно цитиран: „Сия книга глаголеми евангелие како я повеза даскалъ Стоянъ от село Трявна /за/ гроша 20 /к/…“. „Даскал Стоян“, идентифициран от Иван Богданов с тревненския свещеник поп Стоян Кроснев /1688-1771 г./ е приел свещенически сан през 1722 г. /1723 г., според Иван Богданов/ на 34-годишна възраст. Освен Ловешкото евангелие, „даскал Стоян“ подвързва и „Преображенското евангелие“, факт, който е документиран с негова приписка и в това евангелие. Оказва се, че през XVII и XVIII в. Трявна е известно и предпочитано място за подвързване на ръкописи и на богослужебни книги. Впечатляващо е, че ръководствата и на двата търновски манастира, отстоящи на не повече от 5-6 километра от Търново, пренебрегват близкия административен център с развити занаяти и традиции в тази област и изпращат драгоценните богослужебни книги за подвързване в далечното балканско село.

„Даскал Стоян“ е не само известен и предпочитан подвързвач на стари ръкописи. Той подбира и „изписва“ и обемистия сборник „Тревненски дамаскин“. Тази негова проява го представя като най-значителния книжовник, живял и работил в Трявна през първата половина на XVIII в. /Според Иван Богданов – тази негова проява го представя, като значителен книжовник с богат книжовен опит/. „Тревненски дамаскин“ е проучен обстойно от проф. Любомир Милетич в студията му „Членът в българския и руския език“ /сб. НУНК, кн. 18 от 1901 г./. Именитият учен определя дамаскина, като ценен литературен паметник на източно-българското наречие с всички присъщи особености на говоримия тогава език. Наред с това „Тревненски дамаскин“ представлява нова литературна форма, станала особено популярна в годините на късното Средновековие. Съставителят предлага четиво с тематика, по-различна от църковните истории и притчи. Паралелно с нравствено-поучителната компонента, в дамаскина проличава по-свободен поглед към света, някои от персонажите са светски лица, засягат се проблеми на съвременността, вълнуващи човека от XVIII век. /По думите на Иван Богданов, той се състои от 25 слова, между които седем от Дамаскин Студит, апокрифния разказ „Ходенето на Богородица по мъките“, няколко жития и поучения. За съставителството на дамаскина се съди по бележката „Изписал даскал Стоян от Трявна“, а идентифицирането му с поп Стоян Кроснев /Кросното/ се извършва въз основа на саморъчната приписка на съставителя върху форзаца на задната корица. Саморъчната приписка на даскал Стоян в „Тревненски дамаскин“ има следното съдържание: „Сия книга глаголеми дамаскин како я изписах аз даскал Стоян от село Трявна /за/ гроша 220 /ск/. Аще где буда сгрешил, а ти мой брате Йоанне изправи и не кълни, не писа ангел, но ръка грешна и бренна и от кал сътворена и ум человечески не стоит на едином месте, метет се само и тамо, но благословите да и вас бог благословит и сем веце и в будущих. Амин“. Брат Йоан, за който става дума в приписката, е родният брат на даскал Стоян – Йовчо Димов Стоянов /1690-1768/, оня, за който поп Йовчо Попниколов свидетелства, че бил „напоследок и кмет“, и който през 1768 г. е убит в качеството му на кмет от еничари в Трявна./

Дамаскините, получили широко разпространение в годините на ранното Възраждане, представляват преходно звено от религиозната тематика към светската повест и роман. Виждаме, че представителите на тревненската книжовна школа не само опазват и умножават наследената стара книжнина, но в крак с повелите на своето време откликват на потребностите и на предпочитанията на своите съвременници. Като закономерна последица на този нов ренесансов дух, в следващите десетилетия в семейството на „даскал Стоян“ ще се изявят първите летописци на Трявна. Внукът му иконом поп Никола Попйовчев и правнуците поп Йовчо и поп Койчо Попниколови ще опишат собствените си преживявания и премеждия, случки от живота на Трявна и събития в Турция и съседните страни.

Съвременник на „даскал Стоян“, а може би и негов ученик, е тревненският граматик Петър Киселковски. П. Р. Славейков, обикнал и сродил се с Трявна, съобщава /по спомени от стари тревненци/, че Киселковски е бил известен и търсен преписвач на ръкописи: „… в една седмица изписвал един псалтир с хубави черковни букви“. За съжаление, нищо от този книжовник не е достигнало до нас, въпреки високата му продуктивност. Трябва да се съжалява, че в опожарената през 1798 г. Трявна, заедно с ¾ от къщите, са били изпепелени и намиращи се по домовете псалтири и други ръкописи, сътворени от ръката на граматика Петър Киселковски.

Знае се името и на четвърти тревненски книжовник – Димо Йерей, живял и работил в Трявна през първата половина на XVIII в. В Хилендарския манастир се пази препис на „Правило – сборник от църковни канони“, направен в Трявна от Димо Йерей през 1734 г. Стари османски документи свидетелстват, че през периода 1720-1730 г. в Трявна действително е живял свещеникът Димо Йерей, именуван още Димо Папазов.

В библиотеката на Хилендарския манастир се е запазила още една книга, която води произхода си от Трявна. Отнася се за Тълковно евангелие, което хилендарският проигумен Пантелеймон купува през 1808 г. от тревненския иконом поп Никола Попйовчев. Проф. Иван Радев и Т. Моллов приемат възможността това тълковно евангелие, което поп Никола е съхранявал в библиотеката си, да е препис на Ловешкото евангелие. Най-вероятно, считат Радев и Моллов, преписът е направен от даскал Стоян /дядо на иконом поп Никола/ през 20-те г. на XVIII в., когато ръкописът е бил за подвързване в Трявна /тъй като и двата ръкописа са запазени, случаят подлежи на уточняване във времето/. Ако се окаже, че екземплярът в Хилендарския манастир е действително препис, направен в Трявна от по-стар ръкопис, то продукцията на Тревненската книжовна школа ще се увеличи с още една важна и основна богослужебна книга. При това възниква нова и съществена особеност – подвързвачът на старата книга, по своя инициатива прави препис за собствени нужди, от написания с трудно четлив почерк ръкопис. Ще се затвърди убеждението, че тревненските книжовници са вършели огромна апостолска работа за опазване и умножаване на книжовното ни богатство, оцеляло през размирните години на робството.

През периода 1720-1730 г., когато в Трявна се подвизават книжовниците „даскал Стоян“ и граматикът Петър Киселковски /работил през първата половина на 18 в./, в селото се знаят имената на още 7 свещеници, които също не са били чужди на просвещенската идея. /Според Иван Богданов, две приписки в „Троянски дамаскин“ от втората половина на 17 в. напомнят за съществуването на друг книжовник от Трявна - „грешни Минчо Станев“. Оцелелите преписи от стари ръкописи, на дамаскин на местно източно наречие и големият брой подвързани богослужебни книги свидетелстват, че през XVII и XVIII век Трявна е център на книжовно-граматична школа, оставила писмени паметници, оцелели до наши дни.

Заслуга на книжовниците от тази граматична школа е и обучението на тревненски младежи на четмо и писмо. След време мнозина от тези млади хора ще се изявят като преуспяващи занаятчии и търговци /Генко Даскалов/, като талантливи резбари и зографи /Недьо, Георги, Драган, работили в Присовския манастир през 1735 г./. Това пробуждане и просперитет на тревненци ще доведе до издигане на селището в материално отношение, до степен, че ще се прочуе с прозвището „Алтън Трявна“.

С мрак е забулено съществуването и на друг тревненец, оставил диря на книжовното поприще в началото на 19 в. – Димитър Попски. Името му е познато от единствената негова творба, дошла до нас, от възхвалата на епископ Софроний Врачански, озаглавена „Его преподобию г-ну отцу епископу Врачанскому Софронию ода“, датирана: Букурещ, 25 март 1813 г. и подписана: Димитер Попский от Трявна. /В изследването си за книжовните дейци на Трявна, Иван Богданов разказва и за Петър Сапунов, роден около 1800 г. в Трявна. Около 1820 г. той се установява в Букурещ и изучил добре гръцки език, се заема да преведе Евангелието на новобългарски с помощта на отец Серафим Старозагорски. На това начинание се противопоставя цариградският гръцки патриарх, а след излизането на книгата от печат в Букурещ през 1828 г., търновският фанариотски владика Иларион Критски забранява разпространението й в търновската епархия.През 1833 г. той отпечатва второ издание на новобългарския превод на Евангелието, през 1844 г., вече в собствена печатница в Букурещ, Петър Сапунов публикува книгата на българина от западните покрайнини Атанасий Нескович – „История на славянобългарския народ“. През 1844-1845 г., вече служител в руското консулство в Букурещ, той издава и няколко книги с каноническо съдържание. Като изпълнител на завещанието на тревненеца Колю Бояджийкин, през 1836 г. посещава Трявна. На връщане отвежда със себе си пет млади тревненчета, за да ги подготви в Букурещ за учители в тревненското училище. Едното от тях е бъдещият възрожденски деец д-р Христо Даскалов. Дейността на Петър Сапунов след 1845 г. до смъртта му през 1872 г. тъне в мрак.

Подобно на безизвестния книжовник „грешни Минчо Станев“ и „грешни Колю Богдан от Трявна“ оставя само следа, преди да потъне в неизвестността. Името му стои върху ръкописа на „Житие на Василий нови и Митарства“, преписан от него от по-стар извод през 1841 г. Нищо повече не се знае за него.

Ако не бил тъй рано покосен от смъртта, д-р Христо Даскалов /1827-1861 г./ навярно би израснал не само като един от видните тревненски културни дейци, но и като един от личните възрожденски хора на перото. Чедо на най-младия син на тревненския чорбаджия хаджи Христо Кънчев и първи братовчед на Христо Никифоров Даскалов, той е отведен от Петър Сапунов да учи във влашко училище. После завършва Ришельовския лицей в Одеса, между 1856 и 1859 г. следва и завършва медицина в Московския университет. Отрано проявява многостранни културни интереси. Публикува статии в „Цариградски вестник“ и „Русская беседа“. През 1853 г. се появяват в Цариград преводите му: „Оруженосецът Наполеонов“ от Ксавие дьо Местр и „Борис, първи християнски цар на българите“ от словашката писателка И. Турноградска. През 1858 г. излиза в Москва историко-полемичната му брошура „Возрождение болгар или реакция в Европейска Турция“. Като се завръща в България през 1858 г. Христо Даскалов сполучва да влезе в търновската черква „Св. четиридесет мъченици“, превърната от турците в „Каван-баба теке джамиси“, дето открива два от най-важните паметници на българската старина – „Омуртаговият каменен надпис“ от около 825 г. и „Иван Асеновата колона“ от 1230 г. Съобщено с писмо на руския учен Осип Бодянски, откритието на д-р Даскалов предизвиква сензация в научния свят.

Връстник на д-р Христо Даскалов, Петко Рачов Славейков /1827-1895 г./ безспорно е най-значителната фигура между тревненските културни дейци. Деец от национален мащаб, с живото си слово, с острото си перо, с просветната си дейност в Трявна, Петко Славейков прави твърде много за културното й преуспяване. Оттук той изпраща до цариградските вестници първите си дописки за културния живот в Трявна и първите си стихотворения, тук приготвя материала за първите си стихосбирки и за първия сборник с фолклорни материали/.

Петко Славейков, учител в Трявна през 40-те години на 19 в., забелязва и е впечатлен от високия процент грамотност в селото. В статия, публикувана в „Цариградски вестник“ /1854 г./, видният общественик отбелязва: „… от 80 години насам същи тревненец рядко се намерва да не знае колко годе да прочита и записва“. Констатацията на бележития възрожденец потвърждава факта, че грамотността и книжовните прояви в Трявна имат дълбоки корени и са закономерна последица на една утвърдена и изявена в продължение на повече от два века книжовно-граматична школа.

 

Недко Недев

Потомък на летописеца поп Йовчо от Трявна

Заглавна страница на стихосбирката "Песнопойка",
Букурещ, 1852 г.

Запазената приписка в Ловешкото евангелие от даскал Стоян от Трявна

Историята на славяно-болгарския народ.
Букурещ, 1844.

Новий Завет, сиреч четирите Евангелии на четиртях
евангелиста, переведени от елинския на балгарския язик,
който се употреблява сега в Болгарията.
Букурещ, 1828.

Стихосбирката "Смесена китка",
Букурещ, 1852 г.