„Знаено е да бъде“

„Знаено е да бъде“, „Да се знай“, „В лето…“ – така започват десетките немногословни бележки по страниците на старопечатните издания, съхранявани във фонда на Музея. Вписвани от притежатели, дарители или читатели, повечето от тях се отнасят до историята и духовния живот на Трявна. Особена ценност представляват приписките в книги, свързани с имената на издатели и преводачи от Трявна – Петър Сапунов, Рали Казасов, Петко Р. Славейков, както и в книги от библиотеката на летописеца поп Йовчо, на Архимандрит Костадин Витанов, Христо Никифоров Дасксалов, на рода Захариевци и др. Хронологически обхващат периода 1798-1891 г. Най-ранно датираните приписки се съдържат върху лист от служебник на църквата „Св. Архангел Михаил“. Първата има летописен характер и съобщава за кърджалийското нападение над Трявна през 1798 г.: „Сия книга страстни петък знано даетъ кога влязоха даалите в село Трявна та го убраха и го изгориха и хора изгубиха“. Втората приписка е дарствена, в нея се съобщава името на дарителя, за спасението на чиято душа подарената книга трябва „да работи“ – т.е. да се ползва в църквата: „Сия книга глаголеи Евангелие ктитур Димитър Коюв Архангела Михаила да работи за негова душу кой причите дари-е Бог да прости“.

По съдържание приписките са разнообразни и засягат въпроси от различно естество. На първо място в тях се говори за самите книги за подвързване, подаряване или принадлежност. В „Кратка словенска граматика“ /1859 г./ четем: „Сия книга подвърза Никола Захариюв в Трявна. Зограв“. В нея е посочено, че тук не само са донасяни и четени книги, но че са полагани и грижи за тяхното опазване.

С дарствен характер е приписката в „Ермология“, руско издание от 1815 г., която гласи: „Сия ермология приложи Иоаникия поп Витанова в храм Святаго Архангела Михаила в лето 1820 мцъ януарий 1 ден“. В края се съобщава за смъртта на иконописеца: „Представися на 1854: март 25 ден“.

В богослужебна книга с утринни и вечерни служби на Великия петък кратка приписка известява за смъртта на друг виден тревненец: „1891, 14 майа почина Архимандрит Костадин Витанов“.

В редица старопечатни издания могат да се видят собственоръчно изписаните имена на иконописци, резбари, даскали. Приписката в „Свещеное писание Вехтаго завета“ /1864 г./ документира страна от творческата дейност на изявен тревненски иконописец: „1865. На туй сетне купих тази книга ази симеон Симеонов за мою потребу… в сетне кату работихми на Капинския манастир мсцъ юния“.

Понякога името в приписката не говори нищо, но в случая важно е това, че зад него стои човек грамотен, с отношение към българската книга.

В „Псалтир“ /1832 г./ четем следното: „февруари, 1839 г. Този псалтир на Райко Колюва който го зъми ша еде бой по краката със фалангата“. По сведение на дарителя на книгата, д-р Недко Х. Недев, псалтирът е от личната библиотека на поп Никола, баща на летописеца поп Йовчо. Възможно е той да е служил като учебно помагало в килийното училище в дома му, където фалангата е била използвана като средство за наказание. Подобна е информация в следната приписка: „Тази книга е на Кънчо Захариюва. Който я земе ша еде бой на тази фалага“. /Битие или свещеное писание, 185…/. Книгата е богато илюстрирана, използвана е като учебник и е собственост на иконописеца Кънчо Захариев.

Понякога авторите на приписките изказват мнението си за самите книги. Обикновено те са доволни от тях и ги препоръчват на други читатели. В богослужебна книга без заглавна страница, с множество детски рисунки и розетки по кориците, е написано: „Тази книга е най-хубава. Това го е писал Никола Захариев от Трявна на 1852 г. да го помните го е писал и да ма поменуват“.

Грамотният българин е отбелязвал всичко, което е привличало вниманието му. Записвал е рецепти за приготвяне на лекарства, мъдрости, народни песни. Приписките в „Практическа медицина“ /1854 г./ свидетелстват за медицинските интереси на Петко Р. Славейков. Интересни са и тези за гадаене в „Месецослов“ /1877 г./.

Някои приписки разкриват желанието на автора да документира неща от своя живот, да прибави нещо за себе си, за близките си, за бедите и радостите. Това са събития, които по негово вътрешно чувство трябва да се запомнят, да се знаят. Затова завършва с думите: „Да са знай во славию Божию“.

Приписките в старопечатните книги от фонда на музея съдържат богат изворов материал, както в исторически план, така и по отношение грамотността на техните автори. В тях прозира жаждата за у предците ни да се съхрани паметта за тях, за рода, да се запише това на книга, да се чете и знае от потомците. Самият факт, ме толкова различни по занятие и социално положение лица купуват и даряват книги, свидетелства за високия културно-просветен уровен на тревненци през Възраждането.

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна