Ангел Кънчев на страниците на вестниците „Свобода“ и „Независимост“

В бр. 44 редакцията на „Свобода“ се обръща към главния редактор на русенския вестник „Дунав“, където е публикуван материал с твърдението, че „уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“.

В началото на статията „Мъдрословията на русчушкия синтип философ“ (бр. 45 на „Свобода“) e цитирана бележка от 667 брой на в. „Дунав“. Авторът, с инициал Д., критикува редактора на „Дунав“, че е препечатал на страниците си букурещката дописка от турския вестник „Византис“ за самоубийството на Ангел Кънчев. „Свобода“ заклеймява определението на „Византис“ за българските революционери – емигранти като „прости безделници и безумни хора“. „Дунав“ се оправдава, че препечатал въпросната статия не, за да подкрепи съдържанието й, а само да отрази мнението „отсрещното население и от кои вестници се споделя“. Като имаме предвид резкия, саркастичен тон на статията в „Свобода“, унищожителната, директна критика, на която са подложени турските вестници, турските висши и правителствени чиновници, можем да предположим, че нейн автор е Христо Ботев.

Малко известен факт е, че през 1873 г. на страниците на в. „Независимост“ са публикувани три народни песни, записани от Ангел Кънчев. Две от тях са за юначеството, за предаването, залавянето, затварянето в софийската тъмница на Радул войвода, освобождаването му от неговата дружина и наказанието на предателя Лало. Тези хайдушки песни са поместени в бр. 30 и 44 на в. „Независимост“. В бр. 38 на същия вестник се намира песента за подвига на Богдана войвода в Троянско, раждането на нейното дете във Филибе /Пловдив/ и пр.

Некрологът и статиите, с изключение на тази с автора „Д“, са писани от Любен Каравелов. Известно е, че той призовава българските интелигенти да записват и събират фолклорни материали, част от които публикува. На призива му най-напред откликват неговите най-близки другари и съмишленици, между които е и Ангел Кънчев. Той се запознава с Каравелов през 1867 г. в Белград и вероятно му е предал записаните от него песни за публикуване, или пък след смъртта му, Каравелов ги е прибрал и отпечатал.

 

Катя Николова

 

Картината „Самоубийството на Ангел Кънчев в Русе, 5 март 1872 г.“ е дело на художника Васил Горанов

Самоубийството на Ангел Кънчев в Русе, 5 март 1872 г.
Худ. Васил Горанов