Талантливото перо на Богдана Стайкова от тревненското село Радевци

Докато проучвах архивите около историята на Борис Павлов Хаджисемков – Бащата на тревненското машиностроене, попаднах на една публикация за писателката, поетесата и преводачката Богдана Стефанова Стайкова в общински вестник „Трявна“ (бр. 97/08.04.1939 г.), чийто броеве се съхраняват в териториалното поделение на Държавен архив – Габрово. Оказа се, че според родовите хроники на фамилия Хаджисемкови, тя е племенница на Борис Павлов – дъщеря на сестра му Райна. Богдана е родена през 1910 г. в с. Радевци, Тревненско, където се установяват родителите й – Павел и Тана Хаджисемкови, които напускат Тетевен, след голямото наводнение от 1895 г. Баща й Павел намира препитание, като надзирател в мина „Гръбчево“. Семейството живее в Радевци, където се ражда и втората от четирите им дъщери – Райна. Павел и Тана имат и трима сина, сред които и най-големият – Борис Павлов. След време Райна се омъжва за Стефан Стайков - чиновник в мина „Гръбчево“. Имат три дъщери – Богдана, Ружа и Венета. Богдана завършва Американския колеж в Ловеч. След това, по сведения от в. „Трявна“, следва в Швейцария и Италия. Владее писмено и говоримо шест езика. Омъжва се за д-р Димо Буюклиев, който е доктор по славянска филология и агрономство. Запознават се в Италия, но се установяват в Будапеща, където той работи, като преподавател в унгарския парламент. След известно време, Богдана и Стефан Стайкови се прибират у нас и живеят известно време в Габрово, където Стефан е гл. счетоводител на фабриката за вълнени платове „Надежда“. След това, семейството се мести в Трявна, а той е назначен за директор на Популярната банка. По-късно заминават за София, където дъщерите им продължават образованието си. Втората дъщеря Ружа е възпитаник на Художествената академия в столицата със специалност „керамика“. Нейни произведения участват в редица изложби у нас и в чужбина. Освен с изкуство, тя се занимава и с преводи на художествена литература от английски език, и покрай работата си пътува до редица европейски страни, Индия, Япония, Чили и др. Стефан Стайков е близък приятел с патриарха на родната литература Иван Вазов, който е кръстник на най-малката от трите му дъщери – Венета. Тя е родена в Плачковци и завършва класическа гимназия в София.

Но да се върнем на историята на най-голямата дъщеря на Райна и Стефан Стайкови – Богдана. В кратката си бележка във в. „Трявна“, редакторът Богомил Даскалов отбелязва, че от 1930 г. тя започва да печата разкази, пътни бележки и стихове в литературни вестници и списания в провинцията и столицата. Работи като редактор във вестниците „Вълнолом“, „Гребец“ и сп. „Родители и деца“. Сътрудничи на много провинциални вестници, между които и в. „Трявна“. Наред с писането Богдана превежда от немски, английски, италиански, турски, български на унгарски. Тя е член на Дружеството на детските писатели, Съюза на писателите в България и в Съюза на провинциалните писатели. Тя е автор на романите - „Мадоната в бяло“ (издание на сп. „Модерна домакиня“) и повестта „Нечута изповед“. Богдана е автор и на подготвените за печат по онова време - сборник с разкази за живота на миньорите със заглавие „Хора под земята“ и романът „Огненият кръг“. За съжаление, не успях да открия сведения дали тези заглавия са видели бял свят. Но в бр. 91/10.02.1939 г. на общински вестник „Трявна“ попаднах на едно нейно стихотворение – „Очакване“, което прилагам, като илюстрация, за да запазя автентичния изказ и дух от онова отдавна отминало време...

 

Галина Иванова

 

* За съжаление, не разполагам с по-качествена снимка на Богдана Стайкова. Това е единствената й фотография, която открих на страниците на общински вестник „Трявна“…