Поетът Николай Марангозов

Николай Марангозов е роден на 2 януари 1900 г. в с. Късовци (днес квартал на гр. Плачковци, Габровско) в семейство на самобитен резбар. Истинското му име е Николай Цанев Нейков, използва и псевдонимите Валерий Есен и Николаус, с които подписва ранните си публикации във в. "К’во да е". Като ученик в Априловската гимназия издава под псевдонима Любокрас (заедно с Ванимил - Димо Димитров) стихосбирката "Под разцъфналите липи" (1918), редактира и списание "Луна" (1919). Авангардната му стихосбирка "Нула. Хулигански елегии" (1923) излиза с псевдонима Н. Янтар, даден му от издателя Гео Милев. Ръкописът на книгата редакторът на списание "Пламък" получава от Светослав Минков, тъй като по това време поетът следва архитектура в Дрезден и Берлин. Вече завършил висшето си образование, Николай Марангозов работи като архитект и активно публикува в списание "Златорог", явно стимулиран от редактора Владимир Василев. Лирическата поема "На повратки в село" (1940, преработвана в следващите издания) предизвиква широк обществен отзвук. Близки до народнопесенната стилистика на тази творба са и поемите "Легенди" (1943), "Заник и поник в Балкана" и "Родословие". Най-значимата книга на Марангозов е антологичната "Годишни кръгове. Стихотворения и поеми. 1919-1943" (1948). След това издава множество стихосбирки, включително и за деца, които нямат значима стойност. Умира на 3 ноември 1967 г. в София.

Интересен факт в житейската биография на Николай Марангозов е родствената му връзка с именития Дан Колов  (Дончо Колев, 1892-1940 г.), който освен с Марангозов, се родее и с още двама известни поети - Христо Черняев /псевдоним на Христо Иванов Бонев/ (1930 г.) и неговия син Димитър Христов (1957 г.). Черняев и Марангозов имат обща прапрабаба – Рада Барашка /Рада войвода/. Нейният правнук - Христо Бонев, по майчина линия, е първи братовчед на Дан Колов. Синът му Иван Христов Бонев е баща на поета Христо Черняев.

 

***

О как понякога ни става близък

духа на вси низвергнати

из рая

на радостта

на вси зачеркнати

от списъците на благонадеждните

на вси анатемосани

от своите религии

И носим ний

безименото иго

на часа -

о сладострастие на Грешника

измолил сетното прощение

от своя бог -

отново да здрависаш дружелюбно Дявола

Да слушаш твоя брат

Авела

да пей "Осанна Вишних!"

и да се смееш

и вместо към причастие

да извърнеш твоята уста

готова

да псува, да псува

или внезапно

да се преобразиш

дете

о медиум на бялата невинност

който мъдро написва

н у л а

 

Из стихосбирката "Нула. Хулигански елегии", 1923 г.