Роден на 28 септември 1934 г. в с. Стайновци, Тревненско. Ръководител на градската библиотека в Трявна, публицист, самодеен актьор и общественик. Той е сред основателите на Литературния кабинет в града. Книгата му „Венец от марангози” излиза през 2003 г., посмъртно.
Из сборника "Зографски сонети"
***
Спокойствието най-добре убива,
от него не оставя даже ек.
Събирай бури и недей заспива,
щом смяташ, че живее в теб човек!
За хората обятия разтваряй
и в техните страдания гори,
и слънцето пред изгрева преваряй,
в по-искромятащо го претвори.
Дошъл си да не вкусиш райски плод
и да останеш тука векове,
а с милия да сътвориш живот.
Създал те е светът и ти създай
за бъдещето още светове,
с любов ги препълни, сърца им дай!
***
Пътуваме с планетата си стара
и ни вълнуват ей таквиз въпроси:
далече ли са хората от звяра
и накъде ли вечността ни носи?
Защо жарта гори и не догаря,
а жаждата ни времето преваря,
и стряска ни, че в дебри непрогледни
сред пепел може да заспим последни?!
А истината не боли от вчера –
с години се отива до звездите,
за миг се стига в каменната ера!
Но злата мисъл вятъра да гони,
доброто трябва да цъфти в гърдите
и птици да ни пеят в китни клони!
****************************************
В минути на тъга
Вървя към изгрева, осъмнал рано,
попътен вятър с лекота ме носи
и в моята душа като в камбана
отекват хиляди въпроси.
Сланата е опарила листата,
белязал ги е знакът на смъртта,
но те усмихнати с цвета на злато
без жалба си отиват от света.
А аз скърбя за вечната прохлада,
за младостта на старата гора
и мъча се с болезнена наслада
сто хиляди неща да разбера.
Защо човек се ражда и умира
като безумец влюбен в своя ден
от где надеждата за красота извира,
та цял живот я дири окрилен?
И смисълът на щастието где е,
та в него вярва той като дете,
за него песни в тъмни нощи пее,
и стихове понякога плете?
Щастлив ли съм самият аз, не зная,
но ако впиеш в мен очи сега,
кръвта ми от възторг ще заиграе
и ще изчезне всичката тъга.
Въпросите да проумея тъй е трудно,
те никнат като кълнове в гора,
но ако позволиш да те целуна,
сто хиляди неща ще разбера.
И сигурно ще кажа аз тогава,
че на света човекът сам дойде
не за готова радост, не за слава,
а себе си на другите да раздаде.
Илюстрация: "Трансформация" на художника Емил
Цейнски
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.