Поетът Иван Денев е сред основателите на Литературния кабинет в Трявна

Роден на 28 септември 1934 г. в с. Стайновци, Тревненско. Ръководител на градската библиотека в Трявна, публицист, самодеен актьор и общественик. Той е сред основателите на Литературния кабинет в града. Книгата му „Венец от марангози” излиза през 2003 г., посмъртно.

 

Из сборника "Зографски сонети"

***

Спокойствието най-добре убива,

от него не оставя даже ек.

Събирай бури и недей заспива,

щом смяташ, че живее в теб човек!

За хората обятия разтваряй

и в техните страдания гори,

и слънцето пред изгрева преваряй,

в по-искромятащо го претвори.

Дошъл си да не вкусиш райски плод

и да останеш тука векове,

а с милия да сътвориш живот.

Създал те е светът и ти създай

за бъдещето още светове,

с любов ги препълни, сърца им дай!

***

Пътуваме с планетата си стара

и ни вълнуват ей таквиз въпроси:

далече ли са хората от звяра

и накъде ли вечността ни носи?

Защо жарта гори и не догаря,

а жаждата ни времето преваря,

и стряска ни, че в дебри непрогледни

сред пепел може да заспим последни?!

А истината не боли от вчера –

с години се отива до звездите,

за миг се стига в каменната ера!

Но злата мисъл вятъра да гони,

доброто трябва да цъфти в гърдите

и птици да ни пеят в китни клони!

****************************************

В минути на тъга

Вървя към изгрева, осъмнал рано,

попътен вятър с лекота ме носи

и в моята душа като в камбана

отекват хиляди въпроси.

Сланата е опарила листата,

белязал ги е знакът на смъртта,

но те усмихнати с цвета на злато

без жалба си отиват от света.

А аз скърбя за вечната прохлада,

за младостта на старата гора

и мъча се с болезнена наслада

сто хиляди неща да разбера.

Защо човек се ражда и умира

като безумец влюбен в своя ден

от где надеждата за красота извира,

та цял живот я дири окрилен?

И смисълът на щастието где е,

та в него вярва той като дете,

за него песни в тъмни нощи пее,

и стихове понякога плете?

Щастлив ли съм самият аз, не зная,

но ако впиеш в мен очи сега,

кръвта ми от възторг ще заиграе

и ще изчезне всичката тъга.

Въпросите да проумея тъй е трудно,

те никнат като кълнове в гора,

но ако позволиш да те целуна,

сто хиляди неща ще разбера.

И сигурно ще кажа аз тогава,

че на света човекът сам дойде

не за готова радост, не за слава,

а себе си на другите да раздаде.

 

 

Илюстрация: "Трансформация" на художника Емил Цейнски