None

вторник, 7 декември 2021 г.

Талантливото перо на поета Минчо Куприянов

Днес Ви представям един от най-добрите ни съвременни поети - Минчо Куприянов, който преди осем години си отиде от този свят. Познат и обичан от тревненци, той е родом от село Вързулица, Великотърновско. Завършва Педагогическо училище в Плевен, а впоследствие физика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като учител по физика и математика, асистент по физика, аеролог на летищен център, журналист в областен вестник. Пише стихове още от ученическите си години. Неговата поетическа съдба е свързана най-вече с Трявна и Плачковци, където той се премества да живее през 80-те години. Причина за тази промяна е коварна болест, лечението на която изисква спокойствие и подходящи климатични условия.

Първата си книга Минчо Куприянов издава още като студент, заедно със своя колега Димитър Янков – сборник с мисли и афоризми на велики хора - “Родени от ума и сърцето”. Издава стихосбирките “До следващия дъжд”, 1989 г.; "Осветени от дъжд”, 1992 г.; “Лед върху стъклата”, 1999 г.; “Панелен човек”, 2002 г.

Минчо Куприянов е член на Съюза на българските писатели от 1999 г. Последните петнадесет години от живота си прекарва почти прикован на легло, поради тежкото заболяване. Умира на 8.09.2011 г. в гр. Плачковци.

http://www.kupriyanov-poetry.com/index.html

 

УТОЧНЕНИЕ

Бих отминавал „дребните” въпроси,

зад гръб голям на завет бих се сврял

и вместо съвест бих могъл да нося

в спестовна книжка своя земен дял.

И нямаше и днес една черница

да ме събужда с весели листа,

и нямаше да ме боли за птиците,

които не дочакват пролетта,

и нямаше да знам какво е злобата,

и нямаше да спя върху игли,

и нямаше да знам от черен облак

защо тъй чист и бял снегът вали,

и нямаше и мене да преследват

наемници държани на въже,

и нямаше да бъда жив погребван

във някой кош или във чекмедже,

и нямаше простак да ме „милее”,

и нямаше да ходя все пеша,

и нямаше градушки да вилнеят

в жадуващата ми любов душа,

и нямаше над листа да будувам,

и нямаше да гоня ветрове...

Ако морето спре да се вълнува,

дъхът на блато ще го окове.

Минчо Куприянов

 

Из стихосбирката "Лед върху стъклата"




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Отиде си арх. Петър Сергев – човекът, който обичаше Трявна с обичта на предците си

Днес, след кратко боледуване, почина арх. Петър Сергев /1954-2026/ – внук на учителя Петър Сергев и прапраправнук на Архитектон Димитър Серг...