Марангоз в злато и рози…

Днес ще ви разкажа за още един талантлив Генчовски майстор – резбарят Божко Цанев. Той е роден през 1883 г. и умира през 1908 г., когато е само на 25 години. Баща му Цаню Ганчев /1855-1935 г./ е племенник на Уста Генчо Кънев. По сведения на проф. Асен Василиев, Божко учил резбарство при баща си, който бил и добър дюлгерин, но „само как длетото се държи“, а всичко друго „сам изустувал“, сам се учил, гледайки хубави иконостаси и други резби. Той загинал съвсем млад, но не открих сведения за причините на този трагична кончина. Оставил малко резбарски творби. Придружавал баща си и правил иконостаси на църквите, които баща му градил в с. Драчево /Бургаско/, с. Горска поляна и с. Зорница /Ямболско/. Освен тях той правил и два владишки трона в църквата в с. Боженци /Габровско/ и в с. Зорница. Негов помощник бил друг е един майстор – Тотю Славков от с. Куманите. След смъртта на Цаню Ганчев през 1935 г. /по сведения на резбаря Цаньо Антонов, той починал на 31 май 1929 г./, се прекъсва строителната и резбарска дейност на Генчевския род.

Една от най-красивите резбени творби на майстор Божко Цанюв – владишкият трон, се намира в църквата „Св. Пророк Илия“ в село Боженци /1839-1840 г./, строена от майстор Лазар Стоянов от с. Трапесковци и неговата тайфа от 26 души. Иконостасът в храма е дело на Цаню Ганчев и брат му Недялко /1864-1908 г./, а Божко Цанев изработва владишкия трон. За красивата му резбена украса разказва Христина Милчева в ръкописа си „Имена от българската дърворезба“.

„Черквата в Боженци, заедно с нейния иконостас, е представителна и прелестна поради познатия стремеж да има единомислие във външен вид и резба. Майсторът бил волен и оригинален. Така върви този Генчевски род на хорото на майсторите от преди 1800 година, та почти до наши дни. Към 1828 г. родоначалникът уста Къню Драганов тръгва запокитен в Азия за дванадесет години от Селим бей, управителя на Търново. След похода на Дибич Забалкански турците търсят най-добрите майстори да укрепят Дарданелите… Върнали се те и захванали да продължат резбата – марангоз в злато и рози…

По линията на духовното родство и кръвта на традициите правнукът на Къню Драганов, Божко, довършил резбата с рози по владиковия трон на църквата в Боженци.

Двадесет и пет години живял само Божко Цанев. А имал такава резба в марангоза! Наследил златни ръце от деди и прадеди! И дори нямало защо да се учи! Баща му показал само как се държи длетото. И момченцето почнало! До двадесет и пет години изваяло няколко иконостаса с резба и няколко владишки трона.

Тронът в Боженци е опрян до стената, като да не пречи на цялостния изглед на представителната резба по иконостаса, да свети тя и да не спира кръговратът в центъра на розите с роса по листцата…

В подръчника на трона Божко Цанев също положил рози. Големи, с отвърнати листа. Но това са нови цветя, последните в рода на големите майстори. И затова цъфтят така красиво. Розите от марангоз са апликирани върху дървото и са по три на венче. Те са дъхави, разпукнати, обхванати от панделийка, както правят последните цветорезци. Те са едри, за да останат значими в погледа и изпипани, за да се види отблизо, че ги е правил вещ майстор-цветорезец… Те разцъфтели завинаги и спрели времето. Шупотилите останали забравени… Едничко скудното слънце плъзгало лъч между тях и те светвали“.

Може би, е интересно да споменем и за иконите в храма, които били рисувани по различно време. Най-стари са олтарните икони на Св. Георги и Св. Димитър, датиращи от около 1845 г. Най-новите са „Възнесение Илиево” и „Св. Йоан Предтеча“, рисувани през 1900 г. от тревненския зограф Рачо Тихолов. По сведения от сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./, негово дело е и иконата на Св. Пророк Илия в храма.

 

Подготви

Галина Иванова

Църквата "Св. Пророк Илия" в село Боженци, снимка МАИР - Боженци