Двама видни майстори от прочутата Тревненска художествена школа - Никола и Драгошин Драгошинови

Никола Драгошинов е роден през 1829 г. в село Новаковци (Зеленика), Тревненско. Той се проявил като майстор-резбар и опитен строител. Според спомените на дъщеря му нему може да се отдаде направата на „прекрасни резбарски изделия“ – на първо място иконостаса на тревненската църква „Св. Георги“. Този иконостас, според същите спомени, е работен около 1872 г. Композицията и разработката на подробностите му били дело на Никола Драгошинов, а изрязването на резбите е извършено от неговия сподвижник-резбар Димитър  Ив. Дойковчето, който при тази работа е ръководил свои помощници-резбари.

На 27 май 1945 г. беседвах в Трявна с неговата дъщеря, 86-годишната Станка (Цана) Н. Драгошинова. Напълно паметлива старица, тя говореше със скромността на старите наши българки, говореше, както се разправят задушевни спомени. Баща й Кольо лятно време работил „кърското“ – строил църкви и други постройки, а зимата непрекъснато чукал „марангоза“ у дома си. Лятно време отивал да строи из Добруджа – „мушията му била Каварна, Балчик, Шумен“ – така помнела, че баща й казвал. През време на своите пътувания Кольо Драгошинов спазарявал по два-три чифта олтарни двери за иконостаси и владишки тронове, които през зимата изработвал у дома си. Когато баща й, заедно с Димитър Дойковчето рязал иконостаса за тревненската църква „Св. Георги“, тя била 10-12-годишна. Тя имала още няколко сестри и заедно с цялото семейство използвали за живеене същата стая, която била и работилница на баща й. „Децата се въртяхме в стаята около работниците-резбари в къщи в с. Новаковци, където режеха иконостаса“. Помнеше много добре и главния изпълнител на иконостаса Димитър Ив. Дойковчето – „беше с големи потури, по-нисичък бе от тате, помня и друг от помощниците, дядо Дорчо от Бошковци, който също така работеше у нас“. След това тя добре си спомняше „как натоварили марангоза на шейни и го закарали в църквата „Св. Георги“ в Трявна“.

Баща й рязал темпла, двери и владишки тронове. Товарили ги на коне и ги отнасяли на различни места. „Тате сам пишеше изводите, сам ги дупчеше с тънка игла. Счукваше дървени (живи) въглени, тургаше ги в тънка кърпица и тупаше с нея по изводите, а от горе изписваше с календра, а после с шупотилите работеше. Много ми е жал за изводите на тате – цели купища бяха. Къщата в Новаковци я продадоха и всичко отиде“.

За направата на иконостаса в църквата „Св. Георги“ в Трявна липсват документи, от които да се установят авторството и датата на изрязването. Склонен съм да вярвам на дъщерята на Кольо Драгошинов, що се отнася до времето, когато е направен иконостасът, към 1872 г., а и неговият вид не издава особена старинност. В много църкви иконостасите са правени, по липса на средства, по-късно от направата на църквата.

***

Уста Драгошин Н. Драгошинов

(1839-1918) е син на Никола Драгошинов. Той е учил и работил при баща си. През Стамболово време бил и кмет на Трявна. Уста Драгошин понякога се занимавал и с резбарство. Сестра му Стана Н. Драгошинова казваше, че брат й вършил това само през зимата, но и тогава работил по настроение – „когато искаше, работеше при тате марангоз, когато не искаше, не работеше“. Бил по-нетърпелив и по-бързо работил от баща си – баща му рязал по-бавно, но „по-чисто“. Когато се отделил от баща си, се отдал само на строителство. Изрязал е олтарната врата на църквата „Св. Димитър“ в с. Скорци, Тревненско (помагал му резбарят Генчо).

Уста Драгошин изградил църквата „Св. Илия“ в с. Плачковци, Тревненско (1882 г.). В летописната книга на църквата е вписано, че сградата е струвала 32 000 гроша, а майсторът на църквата бил уста Драгошин от с. Новаковци, с помощника си Маню от Търновско. Църквата е здрава каменна постройка, кръстовидна, еднокорабна, с голям купол на висок барабан. Той е изградил и църквите в с. Стражица и „Св. Никола“ в Стара Загора (помагал му Кольо Ганчев от Трявна).

 

Из „Български възрожденски майстори“ на проф. Асен Василиев, 1965 г.

Драгошин Н. Драгошинов със семейството си

Иконостасът на църквата "Св. Георги" в Трявна