Тревненски бУдил: Три неизвестни картини на художника Иван Димитров от Трявна

Художникът Иван Димитров /Попдимитров/ е роден на 10 март 1850 г. в Трявна. Той е дванадесетото дете на прочутия зограф и борец за църковна независимост поп Димитър Кънчов и съпругата му Мара /двамата имали 22 деца, от които четири починали като малки/. Иван получава първите уроци по рисуване и иконопис от баща си. Посещава началното училище в Трявна, а след това учи в Горна Оряховица. След скарване с владиката – грък в Търново, поп Димитър е набеден пред турските власти и бяга в изгнание. Петнадесетгодишен Иван пристига в Букурещ при най-големия си брат Тодор, който учи медицина. Там чиракува в ателието на зографа от български произход Георги Стоенеску от Браила и заедно изписват църкви във Влашко и Букурещ и околностите му. Междувременно Иван се занимава с революционна дейност и е записан от Любен Каравелов във Втората легия на Раковски през 1867 г., но след разформироването й продължава да чиракува при Стоенеску.

От 1877 г. до 1881 г. е студент в Художествената академия в Букурещ и учи живопис при професорите Аман и Татареску. Получава стипендия от правителството и отличия от конкурсните изпити. Големият му талант на портретист е оценен в Букурещ, където след дипломирането си Иван Попдимитров създава свое ателие. Там са рисувани портретите на някои известни представители на българската емиграция – Евлоги Георгиев, Кантарджиев, Станкович и др. Поканен е да преподава в Художествената академия в Букурещ, но предпочита да се завърне в София, където за няколко месеца създава портрети на Константин Стоилов, Мария Стоилова, Иречек и др.

Художникът специализира в Парижката академия за изящни изкуства от 1881 до 1884 г. с правителствена стипендия при проф. Александър Кабанел и проф. Дюбоа. Рисува етюди, композиции, портрети, натюрморти. Художественият му талант се доразвива и чрез изработването на копия на прочути маслени творби на Рембранд, Рафаел и др., намиращи се в Лувъра. През 1883 и 1884 г. излага свои творби в Големия парижки салон, които са приети радушно. Вече утвърден портретист той получава предложения за работа, включително и от САЩ. Поради носталгия по напуснатата отдавна родина, Иван Попдимитров решава да се завърне в България. Междувременно прави изложба във Виена, където показва част от творбите си.

Иван Попдимитров се завръща в България и веднага е назначен като учител в Априловската гимназия в Габрово. През май 1885 г. със съдействието на министър-председателя Петко Каравелов той открива втората в България, след тази на Димитър Добрович през 1883 г., самостоятелна изложба в сградата на Народното събрание в София, където излага творби от парижкия си период, както и портрети, създадени у дома. По време на Сръбско-българската война е на фронта, като доброволец и рисува батални композиции. През 1886 г. е назначен за преподавател по рисуване в Класическата гимназия в София. Дарбата му на портретист го превръща в художник на дворцовите среди и столичното висше общество. В ателието му се рисуват портрети на всички видни съвременници – княгиня Клементина, царица Мария – Луиза, Мария х. Стоилова /майката на Константин Стоилов/. Възложено му е да направи портрети по снимка или от натура на всички бивши председатели на Народното събрание. Портретува видни общественици, като Хр. Белчев, Гр. Начович, ген. Д. Николаев и др. Рисува натюрморти и композиции. Негови творби са икони в академичен стил за църквите „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, „Св. Прор. Илия“ в Княжево, „Св. Св. Кирил и Методий“ в Созопол. През 1887 г. прави втора самостоятелна изложба. На Първото пловдивско изложение през 1892 г. е награден със златен медал за свои картини с битова тематика.

Художникът завършва жизнения си път почти забравен на 2 февруари 1944 г. в София. Значителна част от картините му са унищожени при бомбардировките над София през 1943-44 г. Въпреки това достигналото до нас негово творчество е значително по обем, включва етюди, портрети, битови композиции, натюрморти, голи тела, икони. Днес те са собственост на НХГ – София, СМРЗИ – Трявна /Бел. Г. Иванова - През 1985 г. неговият внук Иван Вульпе /син на вокалния педагог и оперен певец Иван Николаевич Вульпе и Мара Димитрова, също оперна певица и дъщеря на Иван Попдимитров/, подарява на музея в Трявна колекция от картини на художника. Част от тях са изложени в Старото школо/, различни храмове, голяма част се намират в частни колекции, в семействата на портретуваните от Иван Попдимитров персони, както и при неговите наследници. Така се стига до откриването на три неизвестни или виждани от малцина негови творби – картината „Модел“, изобразяваща седнала гола женска фигура, изпълнена с маслени бои върху платно, с размери 97/159 см. Това е дипломната работа на Иван Попдимитров от Академията за изящни изкуства в Париж, така че най-вероятно и рисувана през 1884 г.
Втората картина е копие на „Раждането на Венера“, рисувана в Париж през 1882 г. Оригиналът е създаден през 1863 г. от проф. Александър Кабанел, при когото учи Ив. Попдимитров. Изпълнена е с маслени бои върху платно, с размери 224/127 см.

Картината „Психея“ е вдъхновена от мита за Ерос и Психея. Тя е с размери 162/100 см. И тук, както и при останалите две творби, големите размери са създавали проблеми в над стогодишното им съществуване, особено при преместване, както и при намиране на място за съхранение. Картината е нарисувана с маслени бои върху платно през 1881 г.

Румяна Делчева

Емил Чушев

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 5, 2019 г.