Тревненската художествена школа и златарството в Трявна в началото на XIX и XX в.

През епохата на Възраждането, когато се забелязва всеобщ подем на занаятите, златарството достига до високо развитие. Въпреки това, Трявна си остава второстепенен златарски край, поради близостта на такива средища, като Търново и Габрово.

Някои майстори-златари се славили с име и известност и държели техните произведения да не остават анонимни. Подписите им, както и ктиторски надписи, ни дават някои, макар и оскъдни сведения за този занаят.

В църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна се пази сребърен кивот с интересна форма. Четирите стени са украсени с образи на серафими, изковани с техника на нисък релеф. На дъното на този кивот има надпис:

„Сий ковче светаго

в лета приложи иконом

поп Никола у Христа

светаго архистратига

Михаила

у село Трявна

1814 июлия 21“.

Надписът върху кивота сочи, че той е бил изкован в 1814 г. с иждивението на поп Никола. В същата църква има едно обковано сребърно евангелие. На последния лист четем надписа:

„(1818) иянуария кс (26) день щу направиха евангелието от вакъфь настоятел Геню Буяджи сафи срибро, направено сась гоздеите ука дра (1112)“, от която разбираме, че евангелието е обковано на 26 януари 1818 г. по поръчка на настоятелите на еснафа в лицето на Геню Бояджи. Художественото изпълнение на обковата говори, че тя е изработена от добър майстор, какъвто може да се приеме Пенчо Генев от Трявна. Това са най-старите, датирани произведения от Трявна, запазени до наши дни, което потвърждава, че златарството в града е на висота още в началото на XIX в.

През епохата на Възраждането в Трявна са работили редица майстори-златари. Сред тях се открояват няколко със своя стил и майсторство. Един от тях е Пенчо Генев Казасов, наричан „Цар Пенчо“, заради четвъртитите църковни монети, които сякъл в 1886 г. Той оставил редица златарски произведения, които го нареждат между най-добрите майстори-златари по това време. Синът му Христо Пенчев работил светилници, обкови на евангелия и икони, дарохранителници, накити с мотив „Птиче“. Красиви накити и битови предмети ни е оставил известният тревненски златар Ною Касабов Пенчев. С много вещина и художествено майсторство Димитър Коюмдиолу направил голямото кандило за църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна през 1846 г. В по-ново време са работили златарите: Никола Сърнев, Иван Драгиев, Дянко Парашутиста. През 1972 г. в старинната част на града, в дюкянче под Школото, работи Георги Драгневски.

Голям дял от производството на тревненските златари се пада на църковната утвар. Изработвани били кръстове, потири, дискоси, дарохранителници, обкови на евангелия и икони и др. Те били подарявани на църквите от богати граждани или отделни еснафски организации по случай някое събитие в живота на самия дарител. В златарското изкуство църковната утвар е с подчертано утилитарно и в същото време с декоративно значение. Обковите на евангелията са направени така, че да запазват книгите при постоянна употреба. Украсата върху тях ги превръща в същото време в произведения на изкуството. Ако разгледаме най-старото тревненско евангелие от 1818 г., виждаме, че орнаментът е решен в двустранна симетрия. На лицевата страна на корицата по съществуващата тогава иконографска схема са изковани в нисък релеф пет елипсовидни медальона, които явно са копирани от живописта. Наоколо симетрична композиция от растителни мотиви /акантови листа, палмети, розети/ в ренесансов стил изпълва обковата. На задната страна на корицата е изобразена сцената „Разпятие“ с растителни мотиви наоколо. В ъглите са изковани четири големи розети, познати от народните накити /пафтите/. Майсторът съумява да постигне стилово единство между фигурите и орнамента. Страничната част е разделена на десет полета, изпълнени с растителни и геометрични мотиви. Подобни мотиви срещаме и при обковата на друго евангелие от 1853 г. в църквата „Св. Георги“ в Трявна. Обковата е направена от тревненския майстор Пенчо Генев, за което съдим от надписа на вътрешния й ръб: „1853 м. април 15 ден рука Пенчо тревн. Еванг. на с. Георги“. На лицевата страна обковата е рамкирана по края и към нея са апликирани четири елипсовидни медальона, в които са изобразени четиримата евангелисти. В средата има голям медальон със сцената „Възнесение Господне“, изкован в техника на нисък релеф. Изображенията и тук са копирани от иконописните сюжети.

В същия дух е обковано и трето евангелие от Трявна в църквата „Св. Архангел Михаил“. На вътрешния ръб четем надпис: „1861 р. Хр. П. К.“, който свидетелства, че обковата е работена от златаря Христо Пенчев от Трявна. Евангелистите са предадени по-схематично. На лицевата страна на обковата срещаме сходни мотиви с тези от дарохранителницата на Пенчо Генев от 1853 г., което сочи приемственост в орнамента на баща и син.

Мощехранителниците и дарохранителниците будят възхищение като произведения на златарското изкуство. Особен интерес представлява голямата мощехранителница от църквата „Св. Арх. Михаил“ в Трявна. Тя е украсена с кован растителен орнамент, разположен симетрично и изпълнен с голямо майсторство. Правят впечатление двете розети, често срещан елемент в дърворезбата на иконостасите и пафтите от Тревненския край. Върху кубелията капак е изобразена Богородица Троеручица, а от двете страни – Св. Сава Сръбски и Св. Симеон. Фигурите са на пясъчен фон. Особено добре е предаден мафорият на Богородица, чрез щрихов и зрънчест орнамент. Богато са украсени одеждите на Св. Сава. Централните изображения са оградени с бордюр от плетеница, която виждаме при иконостаса от църквата „Успение Богородично“ в Батошевския мъжки манастир. След това има по-широк бордюр с богат растителен орнамент, разположен симетрично. На вътрешния капак на мощехранителницата са изобразени Св. Трифон и Св. Йоан Златоуст. Има и гнезда за кръста и мощите, а полето наоколо е украсено с майсторски композиран и изкован орнамент.

Намираме сходство в орнамента, сюжета и начина на изработка на мощехранителницата и обковата на иконата „Богородица Троеручица“, което ни навежда на мисълта, че те са дело на един и същи майстор – известният по това време Пенчо Генев от Трявна.

В църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна се пази сребърна дарохранителница, върху капака на която ясно личат три розети /маргарити/. Наоколо е изкован широк бордюр от симетрично разположен растителен мотив и барокови завитъци. Върху двете дълги странични стени са изковани добре изчистени арки, ограждащи пет – и седемлистни палмети. Почти същата украса срещаме и при дарохранителницата от 1879 г., изработена от Христо П. Казасов, както ни съобщава надписът на дъното на кутията. Друга сребърна дарохранителница, изпълнена в същия стил, намираме в църквата „Св. Георги“ в Трявна, изработена от Пенчо Генев в 1853 г. Върху капака, на пясъчен и рамкиран фон са изчукани три розети, като средната и по-голяма е със завити на една страна листчета, което създава впечатление за въртеливо движение – т.н. ротационна розета, позната ни от дърворезбата в Трявна. Двете странични розети твърде много напомнят на централните мотиви на пафтите. Тези прилики ни говорят за взаимстване на мотиви и орнаменти от дърворезбата и народния накит при изработването на църковната утвар.

Обковите и ризниците върху иконите, които представляват голяма част от църковната утвар, са с подчертано символичен и вотивен характер, тъй като се поднасят в дар на отделни лица или еснафски организации с молба или пожелание за здраве, успех, в знак на благодарност. Всички обкови и ризници върху икони се поставят допълнително. Изработват се по поръчка. Понякога се изписват имената на ктиторите и се приковават към желаната икона. Ореолът присъства като задължителен елемент при изобразяването на Христос, Богородица и всички светци. Той символизира слънцето, поради което в живописта се представя със злато, а в отделни случаи с лъчи. Когато върху него се поставя метален нимб, той е от сребро с изкована орнаментална украса. Нимбът на Христос се разделя винаги с кръст. Тревненските златари и тук използват традиционния растителен орнамент, който се разпространява във всички страни от културното влияние на Византия. По нимбовете започват да се явяват големи розети, които са типични за византийското приложно изкуство и утвар. Пенчо Генев, както и синът му Христо Пенчев работели ореоли за църквите в Трявна и околностите. Познат е ореолът на Христос в църквата „Св. Арх. Михаил“ в Трявна. Основен мотив в него е силно стилизиран кипарис, който създава впечатление за лъчи. Над лъчите са изчукани осемлистни розети. Прави впечатление ореолът на Св. Никола от църквата „Св. Георги“, който е по-сложно композиран от митра, изпълнена с геометрични мотиви и ореол с растителен орнамент в бароков стил. Ореолът на иконата „Св. Георги“ пак там е изработен с художествено майсторство в характерни мотиви за тревненската резба от началото на XIX в. Интересен е ореолът на иконата „Св. Никола“ от църквата „Св. Арх. Михаил“, изработен с вещина и украсен с ренесансови, барокови и източни мотиви. Правят впечатление и ореолите на Богородица и Христос от едноимената икона в църквата „Успение Богородично“ при Батошевския мъжки манастир. Нов момент е изработката на ореола на Христос и сполучливото съчетание на буквите с растителния орнамент – листа и цветове. По такъв начин е постигнат по-голям декоративен ефект. Това може да се приеме и като реминисценция на заглавките в средновековните и възрожденски ръкописи.

В ореола на „Богородица с младенеца“ от същата църква се чувства силно западно влияние в орнамента и короната върху обкова. При иконата „Успение Богородично“ ореолите са опростени и украсени с по три розети и зрънчест орнамент.

Покриването на целите икони с ризница, в която са оставени отвори за лицата и ръцете, е характерно за цялото източноправославие. Най-голям интерес представляват обковите на иконите „Богородица Троеручица“, изкована в 1850 г. и „Богородица с Христос“ – в 1852 г., запазена в музея в Търново.

При обковата на първата икона се вижда смесване на източните със западните мотиви в орнамента. В една композиция умело са съчетани растителните и геометричните мотиви, при което се създава самобитен по своето богатство стил. Майсторът влага нещо свое в особената стилизация на трилистниците, създавйки впечатление за раздвиженост. Използва широко в разни варианти палмети, гроздове от хмел, розетки. Матирането на фона е постигнал чрез диагонално пресечен щрих и фасетиране, което отделя формите една от друга и създава чувство за дълбочина. Особено изящно са моделирани ръцете на Богородица. Затова, гледайки иконата „Богородица Троеручица“, стигаме до впечатлението, че зографът е отстъпил пред златаря, който се е проявил с цялата си изискана техника.

При иконата „Богородица и Христос“ ризницата е изпълнена с богато гравиран и релефен орнамент, чиито мотиви познаваме от обковата на тревненското евангелие от 1853 г. в църквата „Св. Георги“ в Трявна. За постигане на художествено и техническо съвършенство Пенчо Генев ходил чак в Румъния, да види как работят тамошните златари.

Тревненските златари изработвали още кръстове, потири, светилници. Сред тях се откроява един надпрестолен кръст от църквата „Св. Арх. Михаил“ в Трявна. В жлеба намираме надпис: „1859 рука Пенчу Генюв“. В четирите края са риковани елипсовидни медальони с евангелистите. В средата са гравирани сцените: лице – „Възнесение Господне“, гръб – „Разпятие Господне“. И тук по раменете на кръста срещаме познатия ни растителен орнамент от двете дарохранителници от църквата „Св. Арх. Михаил“. Раменете на кръста завършват със стилизирани ажурни палмети, в ъглите под раменете виждаме познатите ни розети и трилистен мотив. Пенчо Генев изработил в 1854 г. и малък напрестолен кръст. Особен интерес представляват раменете, украсени с архитектурни елементи. Поставката е с канелюри и на шест места виждаме ротационните розети с акантови листа, наоколо три палчети и геометрични мотиви с точки.

След като разгледахме тези златарски произведения, виждаме че основен мотив в украсата им, използван от тревненските златари, остава растителният мотив. От Изток в него идват различни варианти на безкрайни повлекла, клонки, композиции с кипарис, палметата. Влиянията на стиловете ренесанс, барок и рококо чрез търговията с Австрия, Германия и Италия, намират широко приложение в орнамента и неговото композиране. Живописта и някои основни геометрични принципи се използват при златарството, чрез разчертаване и изковаване на украсата в двете нейни основни разновидности – растителна и геометрична, а заедно с тях и представянето на библейските сцени. При тревненските майстори се налага принципът на симетрия. Някои мотиви, като палметата, имат античен произход, но възприета от тревненските златари, тя е разположена и преработена в трилистници, кринове и полупалмети. Много често употребяван мотив е розетата в нейните разновидности, позната още от Средновековието в каменната пластика и осмислена по-късно от тревненските майстори, според народните вкусове и разбирания. Лозницата и акантовият лист са също стари мотиви, използвани от тревненските майстори – златари. Лозницата символизира младостта, радостта и плодотворната сила на християнската вяра. Особено важно място в орнаментиката на златарските произведения заема акантовият лист, чиито следи намираме още в античността, после в Средновековието и през XIX в. в Трявна той се превръща в буйна растителност, която покрива повърхността на евангелия, икони, мощехранителници и придава реалистично съдържание на тези произведения. В това отношение е показателна и символиката, която тревненските майстори влагат в тератологичните мотиви. Драконът в древноизточното изкуство символизира висшите небесни сили и прониква у нас от Изток. Според християнската символика драконът изобразява тъмните сили на езичеството и сатаната. В това си значение той се използва при украса на иконостасите в т.н. венчилка – два дракона и над тях се изписва кръстът. Тези символи се използват и при златарството за украса на напрестолните кръстове. Такива тълкувания в съзнанието на майсторите се смесват по-късно. Тревненските златари ги подлагат на фолклорна обработка, изменят ги така, че от тях вече лъха радост от живота и напира жизнеутвърждаващата сила на природата. Всичко това е в дисхармония с християнската догматика.

Безспорно е взаимопроникването на мотиви от дърворезбата и златарството, което обуславя здравата връзка между отделните изкуства. Майсторът – златар, като взаимства мотиви и орнаментика от дърворезбата, не ги пренася обаче механично, а се съобразява с метала и основните изисквания на металопластиката. Налице е приемственост на мотивите от църковната утвар в народните накити, но вече преработен според народния бит и вкусове.

И така всичко прогресивно, привнесено от вън, от чужди културни влияния, тревненските майстори възприемат, като го трансформират на народностна основа, пречупват през местните художествени традиции и създават изкуство, пълно с красота, чиито уникални паметници и днес са най-добрата школа за младите творци.

 

Юлия Шулекова

Из сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./

Сребърен кивот - 1814 г., църква "Св. Архангел Михаил" в Трявна

Евангелие със сребърна обковка, 1818 г.,
църква "Св. Архангел Михаил" в Трявна

Гръбче на Евангелието от
църквата "Св. Архангел Михаил"

Обковка на Евангелие и гръб, 1875 г., църква "Св. Архангел Михаил"

Дарохранителница, сребро,1853 г., майстор Пенчо Генев,
църквата "Св. Георги" в Трявна

Мощехранителница и капак с изображенията на
Св. Богородица и Христос, отдясно Св. Сава Сръбски,
отляво - Св. Симеон, долу на снимката,
църква "Св. Архангел Михаил" в Трявна

Кръст напрестолен, църква "Св. Георги Трявна"

Детайл от ризницата на иконата "Св. Богородица с Иисуса", 1850 г.

Обковка на икона "Богородица с Иисуса", Пенчо Генев
от Трявна, към 1850 г.,
църква "Св. Архангел Михаил" в Трявна, фрагмент

 

Ореолът на иконата на Св. Георги от
църквата "Св. Георги" в Трявна

Кандило със сложна ротативна форма и ажурна,
кована и цизелирана украса от растителни мотиви,
1846 г., дело на Димитър Коюмдиолу от Трявна,
църква "Св. Архангел Михаил", сребро и мед

Кандило, изработено от тревненски златар, посребрена мед,
църква "Св. Архангел Михаил" - Трявна

Теплота, сребро и месинг, църква "Св. Георги" - Трявна