Ценни стенописи на зографи от Миневската фамилия по чудо оцеляват сред превратностите на времето

Църквата “Св. Георги Руян“ във видинското село Орешец, строена през 1812 г., е обявена за паметник на културата от местно значение през 1973 г. Макар, че по времето на соца е била превърната в обор, ценните й стенописи като по чудо са запазени и до днес, ала се нуждаят от спешна реставрация. Към момента се укрепени само основите, стените и покривът на храма, и само една част от стенописите са реставрирани. Камбанарията и подът на храма са дело на дебърския майстор Велко Иванов от Сушица, починал в селото в 1896 година.

По сведения на изкуствоведката Иванка Гергова, през 1819 г. зографът Георги Димитров от Трявна подписва иконостасните икони в църквата. Стенописите датират от 1866 г. и са дело на двама представители на Миневската зографска фамилия от Трявна - Никола Генков и синът му Витан Николов *. Тяхно дело са и десетки икони в района – в Брегово (1865), Извор (1867), Изворски манастир, с. Медовница (1867) през 1868 г. в с. Праужда, Белоградчишко, през 1869 г. в ц. „Св. Троица“ на с. Иново, Видинско, от 1873 г. в ц. „Св. Константин и Елена“ в с. Гранитово, Видинско, в Ново село, а вероятно и други, неподписани икони, датирани от тези години. След Освобождението Витан Николов и брат му Георги продължават да работят в района (например в ц. „Св. Троица“ в с. Бранковци през 1879). Известно е, че те работят и във Влашко. Списъкът на тревненски произведения в района е твърде дълъг, обобщава Иванка Гергова в статията си за православното изкуство във Видинско. И допълва: „Може да се обобщи, че почти през целия XIX в. жителите на Видинските села са се обръщали редовно към тревненски майстори, когато са обновявали църквите си. Връзките с този художествен център са сигурно и по-стари. Дърворезбите от джамията на Пазвантоглу, например, извънредно напомнят ранната тревненска дърворезба и може да се допусне, че видинският господар е доверил резбената украса на джамията именно на реномирани майстори от планинския градец. Едва ли е случайно, че през 1814 г. един голям резбар – майстор Георги от Видин, школуван може би на Света гора, се е заселил в Трявна. Това е единственият за сега известен майстор резбар от този регион, но трябва да се отбележи, че до сега не са намерени негови работи във Видин и Видинско“.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Зографът от Миневската фамилия Никола Генков /Никола Зографски, Никола Георгиев, Никола Сърнето/ е роден 1821 г. в Трявна. Занимавал се е и с резбарство. Работил икони за църквата „Св. Георги“ в с. Балевехчево /1855/, Сандански, стенописи за храм „Всех Светих“ в Тетевен /1863/, икони за църквите „Успение Богородично“ /1865/ и „Св. Св. Константин и Елена“ /1873/ във видинските села Брегово и Гранитово. Синът му Витан Николов Сърнев /1850-1916 г./, заедно с баща си, зографисват църквите “Св. Георги” в Орешец /1866/, “Св. Троица” в Иново /1869/ и „Св.св. Константин и Елена” в Гранитово /1873/. Самостоятелно изработва икони за църкви и манастири в Русенско, Търговищко, Силистренско и Видинско, където изработва иконната живопис в църквата в с. Арчар. Негови икони има в много храмове в съседна Румъния и Сърбия

Църквата “Св. Георги Руян“, с. Орешец

Църквата “Св. Георги Руян“, с. Орешец