„С бесилка и зандани не се свършва народ”

За опълченеца Христо Богданов

 

Той споделя нерадостната съдба на стотиците поборници и опълченци, жертвали живота си за нашето освобождение. Много от тях обречени на незаслужена забрава.

Христо Богданов е роден през 1834 г. в с. Раданци, Тревненско. Съвсем малък остава сирак, а грижата за него поема по-големият му брат. Бил буен, с непокорен нрав, не търпял никакви неправди. През пролетта на 1849 г., едва 15-годишен, със свои съселяни дюлгери заминава за Русе. Дюлгерският занаят не го привлича, захваща се да учи абаджилък при един майстор, но и там не се задържа. Започва работа по строежа на железопътната линия Русе – Варна. В средата, в която попада, революционните настроения и жаждата за мъст нарастват след разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Осъждайки турските зверства Христо Богданов открито заявява: „Нека ни затварят, нека ни бесят, но нека знаят, че с бесилка и зандани не се свършва народ. Колкото повече се преследва и изтезава, толкова повече ратници за свободата дава!”. За това свое волнодумство е осъден на 6 месеца затвор. През април 1869 г. успява да избяга в Румъния и известно време  работи по железопътната линия Букурещ – Гюргево, а след това намира препитание в Галац, Браила и Олтеница.

През лятото на 1876 г. Христо Богданов взема участие в Сръбско-турската война. В състава на Първа чета на Втори руско-български батальон, под командването на капитан Райчо Николов се сражава при Алексинац, Кревет и Зайчар, където е ранен. През 1877 г. е в редиците на българските доброволци в Плоещ. Зачислен е в 6-та опълченска дружина и взема участие в боевете при Казанлък и Шейново. През 1885 г., когато започва Сръбско-българската война, той отново е доброволец в отряда на капитан Коста Паница.

След Освобождението Христо Богданов живее първоначално във Варна, а след това в Бургас, където се препитава с дребна  търговия и риболов. Трудно е на прехвърлилия вече години комита да връзва двата края. И той, както повечето поборници, продължава живота си в мизерия и несрета, което подкопава здравето му. Заболява тежко, лежи няколко месеца в болница, но когато  болестта се влошава, за да не умре там, е изхвърлен на улицата.  Откаран е на градското бунище и заровен до шия в боклука, където  преживява 20 дни, а над главата му е побит черен  кръст. Този своеобразен надгробен паметник на заровения жив комита, буди състраданието на добри хора. Оживял по чудо, той подава прошение да му бъде отпусната поборническа пенсия. През 1894 г. получава такава в размер на 30 лв.

През 1899 г. Христо Богданов е делегат на Втория Поборническо – опълченски конгрес в София. През 1906 г. се преселва в Русе, след това отново във Варна, а през 1910-1912 г. – в София.

 Носител на няколко отличия за храброст за участието си във войните: Сребърен сръбски медал за храброст и светлобронзов медал за спомен от Сръбско - турската война 1876, Сребърен медал за участието си в Сръбско-българската война 1885 г., Войнишки кръст за храброст  от Руско- турската освободителна война. През 1901 г., по повод 25 години от Априлското въстание, е награден със светлобронзов медал. През 1923 г., заедно с други тревненски опълченци, е обявен за почетен гражданин на Габрово. Умира през 1925 г. в Асеновград.

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна